Георги Сисаури : Грузинската писменост е безкрайност, необятният мащаб на която е близък до Вселената.

 Когато работя върху образа на икона или светец, в този момент творческият ми дух отваря крилата си и се съединява в едно с биенето на сърцето на Вселената, споделя грузинският художник.   Интервю на Оля АЛ-АХМЕД - Георги, толкова сте млад, едва на 24 г, а вече сте много известен художник и калиграф в Грузия. От кога се занимавате с калиграфия? Какво ви доведе до това странно, необичайно изкуство? - От малък обичах да рисувам. Бях на 6 години, когато започнах да рисувам библейски сцени и сложни геометрични композиции. До 12-годишна възраст всичко това придоби сериозна форма, която нарекох "нереална реалност". Що се отнася до изкуството на калиграфията, от 10 години служа на това дело. В моята родина традицията в изкуството на калиграфията е на няколкостотин години. Въпреки това, с появата на печата, а по-късно и с развитието на дигиталните медии, този вид уникално изкуство става забравен. По-рано писането на ръка се считаше за необходимост, но с промяната на времето всичко това беше заменено от технологиите. Мисля, че това е традицията, която най-много отразява националната особеност във визуалните изкуства, тъй като грузинската писменост е една от 14-те, които имаме и които преди време ЮНЕСКО внесе в списъка на нематериалните ценности на света като уникален вид писмен език. - Разкажете на нашите читатели за себе си, за семейството в което сте израснал

Прочети цялата публикация