Mediapool.bg | 26.02.2020 16:04:15 | 84

Време ли е да използваме думата с “п“? Коронавирусът навлиза в опасна нова фаза


Разпространението на новия коронавирус може скоро да стане неудържимо, твърдят учени, които са притеснени от бързия скок в броя и размера на огнищата извън Китай. Някои дори прошепват думата с “п“: пандемия, пише сп. “Нейчър“ в материал по темата, който анализира дали вече сме в пандемия от новия вирус и какви мерки биха могли да ограничат негативните последствия от разпространението му. В Южна Корея са заразени над 900 души, много от които в огнището град Тегу. През последните няколко дни властите в Италия се борят трескаво да ограничат разпространението на заразата в северната част на страната, обхванала близо 400 души и отнела живота на над 10. Най-притеснителното е, че от Иран, където бяха регистрирани 15 смъртни случая, а броят на заразените е неизвестен, вирусът се е разпространил и в други страни от Близкия изток. Вирусът вече не може да бъде удържан Последните огнища, които включват много случаи без ясна връзка с Китай, както и признаци, че някои от тях остават неоткрити седмици наред,  биха могли да означават, че задържането на вируса COVID-19 вече е невъзможно. “Идентифицирането на много неизвестни досега случаи в Иран и в частност Италия, а също и в Южна Корея, наистина ни показва, че е вероятно коронавирусът да не може да бъде удържан“, казва Бен Коулинг, епидемиолог в Университета в Хонг Конг. Това може да означава, че са необходими нови стратегии за ограничаване на разпространението му, казват учените. Те включват много по-широки мерки извън Китай, които ограничават социалните контакти, като например затваряне на училища. Но изследователите трябва да отговорят на ключови въпроси за епидемията, за да използват най-ефективно тези мерки. Единият е дали децата предават вируса толкова широко, колкото възрастните, и дали децата са толкова податливи на инфекция. Пандемичен потенциал Служители на Световната здравна организация (СЗО) в Женева заявиха на 24 февруари, че глобалните огнища на коронавирус все още не представляват пандемия - широко дефинирана като безпрепятствено разпространение на инфекция в множество региони. “Този ​​вирус има ли пандемичен потенциал? Абсолютно, има. Там ли сме вече? Според нашата оценка, все още ", заяви генералният директор на СЗО Тедрос Адханом Гебрейесус. СЗО изпраща екипи от експерти в Италия и Иран, за да подпомогнат контрола на огнищата там. Но други учени твърдят, че скокът в международните случаи бележи преломен момент от началото на епидемията. "Каквото и да каже СЗО, мисля, че епидемиологичните условия за пандемия са изпълнени", казва Марк Липсич, епидемиолог от Харвардското училище по обществено здраве в Бостън. “За почти всяка разумна дефиниция на пандемията сега има доказателства“, казва той. Например разпространението в общността вероятно ще се случи в Съединените щати, заяви на пресконференция на 25 февруари в Атланта, Джорджия официално лице от Центъра за контрол и превенция на заболяванията (СDC) в Атланта, Джорджия. “Не е толкова въпросът дали това ще се случи в тази страна, а въпросът е кога това ще се случи“, казва Нанси Месоние, директор на Националния център за имунизация и респираторни заболявания на CDC. Смъртните случаи в Иран са особено тревожни, казват изследователите. “Ако първите идентифицирани случаи са фатални, това означава, че инфекциите вероятно продължават от няколко седмици“, казва Каулинг. Откриването през изминалата седмица на много случаи в Ливан, Ирак и другаде, които са били изнесени от Иран, е притеснително, казва Андрю Татем, географ от университета в Саутхемптън, Великобритания, чийто екип е моделирал глобалното разпространение на вируса. Това е така, защото международните пътувания не са често срещани сред повечето иранци, което показва, че има вероятност да има голям брой неоткрити случаи в Иран, които циркулират от дълго време. “Смятам, че с Иран ние просто виждаме върха на айсберга, защото виждаме само най-болните случаи, за които се съобщава“, добавя Деви Шридхар, изследовател по обществено здраве в Университета в Единбург, Великобритания. Ограничаване на контактите Независимо дали се смята за пандемия или не, Липшич и други учени твърдят, че мерките за ограничаване на болестта, които изглежда са спрели ескалирането на епидемията извън Китай за повече от месец, може скоро да станат невъзможни. Тези усилия включват бързо идентифициране на заразените хора и техните близки контакти и изолирането им, за да се предотврати по-нататъшното предаване на вируса. “Не смятам, че повечето места разполагат с ресурси, за да проследят всички случаи на заразени и инфектираните след това от тях“, казва Липшич. Решението на СЗО да се въздържи да нарече глобалните огнища “пандемия“ се основава отчасти на данни, показващи, че инфекциите в Китай са достигнали своя пик между 23 януари и 2 февруари и че контролните мерки като частичното блокиране на градовете, включително Ухан, откъдето тръгна вирусът, свърши работа за предотвратяване на нови случаи. Но Каулинг казва, че подобни мерки са невъзможни в по-широк мащаб. Карантината вероятно ще бъде ефективна само ако се прилага в продължение на седмици или по-дълго и винаги съществува риск облекчаването й да породи нови огнища, ако заразените хора излязат от градовете. “Трябва да помислим по-внимателно какви мерки могат да бъдат устойчиви по отношение на намаляване на предаването, без да се затварят градовете напълно и хората да бъдат спрени да не се движат“, добавя той. Ролята на децата Такива усилия за смекчаване на разпространението включват “социално дистанциране“, което намалява вероятността хората да се сблъскат един с друг. “Мисля, че много скоро по-голямата част от света ще премине към различни форми на социално дистанциране, които не зависят от това да знаем кой е заразен“, казва Липшич. Например, проучванията на грипната пандемия от 1918 г установяват, че градовете, които затварят обществени места като училища, църкви и театри в началото на събитието, преживяват по-ниска смъртност и общо по-малко случаи в сравнение с градовете, които прилагат подобни мерки по-късно. Но епидемиолозите твърдят, че за сегашното огнище и коронавирусът се знае твърде малко, за да се използват ефективно мерки за социално дистанциране. Необходими са повече проучвания, за да се определи най-доброто време за предприемането им, казва Каулинг. Една от най-често срещаните мерки затваряне на училища - би струвало да се опита само ако учените знаеха, че децата играят важна роля в предаването на коронавируса. Има някои съобщения, че децата са по-малко склонни да прекарват тежко заболяването, но изследователите не знаят дали те са толкова податливи, колкото възрастните на инфекция или дали лесно предават вируса на други хора. “Това е един от спешните въпроси, на които трябва да отговорим“, казва Каулинг. Децата са важни за разпространението както на сезонния, така и на пандемичния грип, казва Липсич, “но при този вирус, мисля, че това е отворен въпрос“. Най-добрият начин да се определи ролята на децата в предаването на COVID-19, казва Липсич, е да се анализират тясно свързани случаи, например в отделно домакинство, за да се определи как се разпространява вирусът и дали децата се заразяват и предават вируса на други хора. Въпросът за имунитета Ако коронавирусът стане повсеместен и циркулира широко, изследователите също ще искат да проучат как хората развиват имунитет към вируса, след като се заразят. Липсич казва, че изследователите предполагат, че заразените са имунизирани срещу повторна инфекция за определен период - но не е ясно колко дълго. Имунитетът не е дълготраен след заразяване с коронавирусите, които причиняват обикновени настинки, отбелязва той, така че може да не е дълът и за новия вирус. Проучвания, тестващи нивата на антитела във времето при хора, които са се възстановили от инфекцията, могат да отговорят на този въпрос. Реакцията на COVID-19 не е въпрос на ограничаване или смекчаване, казва Дейвид Хейман, епидемиолог от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина. Той очаква, че страни като Италия и Южна Корея ще се опитат да ограничат случаите, които могат, и да проследят произхода им, като същевременно подготвят смекчаващи мерки. “Мисля, че хората поставят прекалено голям акцент върху пандемията. Мисля, че важното е основното разбиране на епидемиите и как да се справим с тях “, казва той. 

Прочети цялата публикация