Изпитите за гимназия ще се променят

Изпитите след VІІ клас, с които се кандидатства за гимназия, ще бъдат променени. Намерението на Министерството на образованието и науката е те вече да не са само по български език и литература и по математика, а да включват въпроси и от други предмети. Освен това ще бъдат преработени така, че да проверяват уменията на учениците, а не заучени знания. Промените ще влязат в сила евентуално от учебната 2022/2023 г. Ако това се случи, първите ученици, които ще държат новите интегрални тестове, ще са сегашните четвъртокласници. Това стана ясно от изказване на министъра на образованието Красимир Вълчев в четвъртък. От доста време той и други представители на ръководството на ведомството говорят, че трябва да се промени начинът на преподаване в училище и децата да придобиват умения, а не да трябва да заучават уроците. Мнението на министъра и на заместниците му е, че това може да стане основно чрез промяна на изпитите от т. нар. външно оценяване, от които част са и препитванията след VІІ клас. Преди няколко дни Вълчев коментира, че се предвижда от 2023 г. тестовете след VІІ клас да са интегрални. Този математика може да включва и въпроси от природните науки, а този по български език и литература - и от обществените. "Имаме намерение да предложим интегрален изпит в седми клас от 2022/2023 учебна година, но е необходима добра комуникация с учителите и родителите", обясни министърът в четвъртък, без да дава много подробности. Според него включването на въпроси и от други предмети не се прави заради учителите по природни и обществени науки, а за да придобият учениците "хармоничен микс от знания, умения и компетентности". "Всеки изпит и този преход, който се опитваме да направим към компетентностния подход, предполага да има по-малко заучаване, наизустяване, правим и промени в учебните програми по природни науки и по география", каза още Вълчев. От думите му се разбра, че въпросите в тестовете трябва да приличат повече на тези в международното изследване PISA т.е. да наподобяват тест за интелигентност. Резултатите на българските ученици от това изследване не са много добри, а едно от обясненията е именно наблягането на наизустяването на знания в българските училища. "Много ми се иска да успеем да мерим формираната интелигентност на учениците в резултат на натрупването на знания, но не на конкретни знания, а в резултат на това, че сме успели да ги направим четящи хора, и по този начин - те ще бъдат знаещи и можещи", заяви образователният министър.

Прочети цялата публикация