Сделката Путин-Ердоган е лоша новина за Европа

То няма да издържи. То не може да издържи. Единственият въпрос по отношение на примирието, договорено между руския президент Владимир Путин и турския президент Реджеп Ердоган е, дали става дума за дни, седмици или месеци, преди да се възобнови кървавата битка за отдавна обсадения град в северозападна Сирия. Примирието ще се провали поради същата причина, поради която и предишни прекъсвания на враждебните действия в Сирия: защото режимът на Башар Асад няма интерес от прекратяване на хуманитарната криза. В Идлиб, както и навсякъде другаде, стратегията на Асад е да прогони цивилното население по най-жесток начин, а след това да контролира опустелите села и градове. Хуманитарната криза е цел, а не резултат от военните действия на Асад, коментира Емили Хокайем, експерт по Близкия изток в Международния институт за стратегически изследвания. Хуманитарната криза е единственият инструмент, с който той разполага, за да принуди международната общност да го приеме като легитимен ръководител на Сирия. Ако неофициалното мото на режима е "Асад или ние ще опожарим страната", то кодът е: "...и да ви изпратим още милиони бежанци". Диктаторът в Дамаск ще използва спирането на огъня като възможност да си обезопаси територия, която вече е заел и да попълни армията си след ударите, нанесени й през последните две седмици от турските сили. Той също така ще използва времето да поиска от Путин въздушно прикритие, за да продължи с нова офанзива. Дали руският президент ще направи това, зависи от редица фактори: неговото желание да види как Асад отново си връща страната, неговият икономически интерес да съхрани благоразположението на Ердоган, както и нуждата му да покаже на целия свят, че само Русия решава какво се случва в Сирия. Напълно възможно е след известна пауза Путин да разреши ново нападение на режима в Идлиб – той няма друг начин да помогне на Асад да запази целостта на Сирия. Ердоган от своя страна ще използва глътката въздух на примирието, за да се съсредоточи върху продължаващата конфронтация с Европа за сирийските бежанци. За стотиците хиляди хора, напуснали Идлиб през последните седмици, почти няма шанс да се завърнат у дома. Турският лидер прилага спрямо ЕС почти същата заплаха като Асад: Дайте ни повече пари да държим бежанците, или ще ги изпратим в Европа. Тази заплаха стана реалност миналата седмица, когато Ердоган отвори границите към Гърция. До този момент бежанците, насочили се към Европа, са десетки хиляди. Гърците върнаха 26 000 души на границата; много от тях се прибраха в турските градове, откъдето дойдоха, но други да приклещени в ничията земя между двете граници. Европейците предлагат на Гърция финансова помощ, за да държи границите си затворени, но най-вече залагат на това, че заплахата на Ердоган е блъф и че броят на хората по границите няма да набъбне до стотици хиляди или дори милиони. ЕС се надява за завръщане към нормалността отпреди миналия петък, заяви говорител на Европейската комисия във вторник. В миналото Европа е успявала да откаже Ердоган да си изпълни заплахите, като е предоставяла на Турция сериозни ресурси да държи бежанците на своя територия. Общественото мнение в Турция обаче се обърна срещу присъствието на милиони бежанци в страната, затова този път финансовата помощ може да не свърши работа. По-вероятно е Ердоган да предложи на ЕС два избора: Да вземе част от бежанците или да подкрепи неговия план за преселването на милиони от тях в "зона за сигурност" в северозападна Сирия. И двата варианта са еднакво неприятни за европейските лидери, които се страхуват от ксенофобска реакция срещу мигрантите и не искат да изглеждат така, сякаш се поддават на турския натиск. По-рано ЕС беше осъдил плана за създаване на "зона за сигурност" и бе заплашил Турция със санкции и оръжейно ембарго. Покачването на напрежението между Ердоган и ЕС чудесно устройва Путин: откъсването на Турция от Западния блок е отдавнашна цел на Русия. И ако примирието в Идлиб позволява да се засилят войнствените настроения между Турция и Европа, това може да е стимул оръжията да останат замлъкнали. Нишката, на която се крепи примирието обаче, е много тънка. Тя няма да издържи.

Прочети цялата публикация