Fakti.bg | 16.03.2020 15:37:52 | 311

Футболът ни е спиран цели шест пъти досега


България се намира в ситуация на извънредно положение, което засегна и родния футбол. Никога досега българският шампионат не беше прекъсван заради пандемия, положението обаче е сходно и в голяма част от Европа. Съответно и България нямаше как да бъде подмината от мерките, които се взимат в борбата с коронавируса. Остава да видим от тук нататък дали шампионатът ще си остане само временно прекъснат, или впоследствие направо ще бъде прекратен.

По-важното е борбата с коронавируса да бъде своевременно и успешно приключена и първенствата навсякъде ще се доиграят, ако се наложи и през лятото. Календарът дава тази възможност. Да, наличието в него на европейско първенство по футбол малко усложнява нещата, но нищо не пречи и то да се изиграе по-късно.

Що се отнася до българския шампионат – няма да е прецедент той да завърши през юли. Случвало се е и преди. Най-вече през 60-те. Тогава редовно е имало мачове в седмия месец от годината в разгара на големите горещини. Да, това безспорно е неприятно за футболистите, но далеч не е най-тежкото нещо, което може да се понесе. Ако борбата с коронавируса приключи успешно, изиграването на мачове през юли ще е доста минимална цена, която може да се плати. А и почти всички стадиони вече имат осветление и срещите биха могли да се играят вечерта, когато температурите не са толкова високи. Досега българската футболна история помни няколко извънредни ситуации, в които първенството е било прекъсвано, спирано за дълго време или окончателно прекратявано, а има и едно от тях, което така и не е проведено. Ето за кои години и първенства става въпрос:

1924 ГОДИНА Шампионатът започва с фалстарт заради неясни правила

Първият български държавен шампионат завършва със скандал и без да е излъчен шампион. Става дума за този през 1924 година. Футболът тогава е тотално аматьорски и все още прохожда у нас. Неподготвен за спорни казуси се оказва и органът, който го администрира по онова време – Българската национална спортна федерация. Футболният календар тогава е устроен така, че в отделните спортни области на страната се играят регионални първенства. Победителите във всяко от тях получават правото да продължат борбата вече на национално ниво. Спортните области са 6. През 1924-а победителите в тях, които достигат до елиминациите за държавната титла, са тимовете на Орел (Враца), Победа (Пловдив), Черноморец (Бургас), Кракра (Перник), Владислав (Варна) и Левски (София). Последните два тима са най-силни, но жребият ги сблъсква още на полуфинал. В другия Победа (Пд) разбива Орел (Bp) с 5:0 и става първият в историята на играта у нас финалист за държавната титла.

Както се и очаква, обаче мачът между Левски и Владислав се оказва доста оспорван. Двубоят между двата тима в столицата не излъчва победител и завършва 0:0. Не разполагаме с нормативните документи от онова време, но според оцелелите източници на информация при равенство трябва да се играят продължения. Ако и те не излъчат победител, трябвало да се проведе нов мач на същия стадион със същия съдия. Варненци обаче отказали да играят продължения и на другия ден си заминали за морето с искане втората среща да се играе на техен терен. Започва спор между тях и БНСФ, който остава неразрешен. Федерацията също не намира кураж да постанови някакво окончателно решение и така първият български футболен шампионат остава незавършен, след като така и не е излъчен отбор, който да се изправи срещу Победа на финал.

1927 ГОДИНА Първенството не се провежда заради скандали от предходното

През 1927 година държавно първенство въобще не се провежда. Причината е продължаващите скандали от предишната 1926-а. И в този случай, както и в първия, за който вече стана дума, е намесен тимът на Владислав (Варна). През 1926-а на финала за титлата варненци се изправят срещу Славия в София. Двубоят завършва 1:1, този път след продължения и отново се налага преиграване. Вече е уточнено, че вторият мач трябва да се състои на следващия ден и да бъде ръководен от същия съдия. Реферът обаче не се явява и от БНСФ назначават друг. Владислав отказва да изиграе мача с новоназначения съдия и си избира различен, който пък от своя страна не иска да ръководи срещата. При тази обстановка БНСФ първоначално присъжда служебна победа на Славия. От Владислав обжалват решението в съда и в резултат е назначена нова дата за двубой между двата клуба. Ръководството на Софийската спортна област протестира и забранява на Славия да се явява на такъв мач. Срещата е неуспешно пренасрочвана два пъти. В крайна сметка БНСФ обявява Владислав за шампион на България за 1926 година. През 1927 година скандалът още не е затихнал и в резултат на това през 1927-а държавно първенство изобщо не се провежда.

1944 ГОДИНА Дори Втората световна война не спира футбола ни, но комунистите го правят

Сезон 1943/44 започва по-късно – през октомври 1943-а. Регламентът е същият, както в периода 1923-1937 – регионални шампионати, а победителите в тях излизат на държавното първенство. Тук обаче е мястото да отбележим нещо много важно и интересно. България от 1941 година се намира в състояние на война, макар и считана от правителството за „символична“ срещу Англия и САЩ. Въпреки военното положение първенствата през 1941-а и 1942-а се играят нормално. През 1943-а обаче войната вече върви необратимо към поражение за Германия, а и за България като неин съюзник. Тогава американците и англичаните решават да накажат страната ни, която имат за съюзник на Хитлер. И от 14 ноември 1943-а, до пролетта на 1944-а няколко български града, но най-вече София, са засипани с хиляди бомби от американски и английски бомбардировачи. Даже и в такава обстановка 5 от предвидените 7 кръга от столичното първенство се изиграват. Шампионатът продължава и през пролетта. Дори жестоката война и сринатата ни столица не се оказват достатъчна причина футболът да спре. Явно тогава народът е свикнал на далеч по-големи несгоди и не се е плашил не просто от вируси, но дори и от жестока война.

През лятото на 1944 година започват и елиминациите от държавното първенство. На 5 септември обаче и Съветският съюз обявява война на България, а на 8 септември неговите войски влизат на територията на страната ни. Войната с Англия и САЩ не е прекратена, а междувременно, правейки опит за завой в политиката, в началото на септември 1944 България обявява война и на Германия. Така в един момент чисто юридически страната е в конфликт с всички големи държави в света.

В България сражения през есента на 1944-а не се водят, но започва нещо като гражданска война, в която комунистите, които вземат властта, старателно разчистват сметките си със своите опоненти, повечето от които избиват. Първенството може да се доиграе, тъй като най-страшните ужаси на войната вече са преминали, поне на българска територия. Комунистите обаче решават да го прекратят в момента, когато предстоят четвъртфиналите от държавния шампионат. Те искат всичко да бъде организирано от тях и предпочитат шампионат, започнат при друг строй и друга власт, да не бъде довършен. Така засега 1944-а остава последната от трите години, в които е имало футбол, но не е определен държавен шампион.

1949/50 Странна реорганизация прекратява сезона

Сезон 1949/50 е последният засега с прекратен шампионат. Причината или по-точно казано вината за това може да се търси изцяло в комунистическа партия. По никое време е решено да се стартира с тотална реорганизация във футбола. Казваме по никое време, защото шампионатът от сезон 1949/50 започва нормално. Изиграват се първите два кръга. Веднага след тях – на 20 септември 1949 година ЦС (централния съвет) на ВКФС (Върховният комитет за физкултура и спорт) решава да прекрати първенството и да прави реорганизацията. А тя е по подобие на ставащото в СССР – първенството да започне да се провежда по системата пролет-есен, а клубовете да станат доброволни (отделен въпрос е колко са доброволни) спортни организации, на производствен принцип. Така например Левски, който е преименуван на Динамо, става клуб на пощата, и работещите в текстилната и хранителната промишленост.

Торпедо (доскорошният Локомотив) става ДСО на работниците в транспорта и тежката промишленост. Строител (тук влиза Славия и още няколко клуба) става организация на строителите и строителните войски. ЦДНВ – така се нарича тогава ЦСКА, се утвърждава като отбор на министерството на отбраната. Години по-късно цялата тази реорганизация ще се срине и ще се докаже, колко неправилна е била. Клубовете ще си върнат старите имена, първенствата пак ще започнат да се провеждат в правилния цикъл – есен-пролет, но дотогава ще мине време. Така сезон 1949/50 е прекратен в зародиша си. Шампион ще има чак в края на 1950-а заради новия формат и обръщането на календара.

1961/62 Недодялан календар води до „чилийско“ прекъсване

С прекратяването на първенствата се приключва през 40-те години. След това обаче имаме и някои случаи на прекъсването им за дълго време, породено отново от некадърното управление на българския футбол. Шампионатът през сезон 1961/62 е спрян за два месеца и половина. Мачове между 1 април и 16 юни няма. Причината не е била епидемия или извънредна ситуация, а далеч по-приятна – първото класиране на България на световно първенство – в Чили през 1962 година. Родната федерация не успява да си подреди календара така, че първенството да приключи навреме, а след неговия край националите да се подготвят добре за Мондиала в Южна Америка. В шампионата тогава участват 14 отбора и то включва само 26 кръга – по 13 на полусезон. Въпреки това календарът е изключително разпокъсан и зле организиран. Пролетният дял започва в големите студове – на 10 февруари. До 1 април се изиграват 7 кръга, след което първенството е спряно.

Другите 6 са оставени за след края на световното първенство – за големите жеги между 16 юни и 15 юли. Наистина безумно. Това решение се взима с идеята националите да се подготвят по-добре за световното. Логика отсъства, а нашите не блестят в Чили. Така прекъснатият на 1 април шампионат се доиграва чак юли – ситуация, която може да се повтори и сега. Както се вижда правили сме го и преди, но сега има далеч по-сериозна причина – COVID-19.

1969/70 Аферата „Белмекен“ замразява мачовете

Ситуацията е много сходна с тази през 1962-а. Разбира се, има леки разлики в нюансите. България пак (за трети пореден път) се класира на световно първенство – в Мексико през 1970 година. Родната федерация пак е объркана. Програмата на първенството уж е съобразена със световния форум, но и този път сезонът не успява да завърши навреме. Пролетният дял стартира чак на 8 март и е спрян след 23-я кръг на 19 април. Националите отиват да се подготвят на Белмекен за световното – изначална грешка, която води и до провала на финалите в Мексико, за който несправедливо вината е стоварена върху футболистите. Оплюти и поругани, те доиграват шампионата, чийто последни кръгове се провеждат между 27 юни и 27 юли.

Прочети цялата публикация