Mediapool.bg | 18.03.2020 15:06:03 | 195

Законови промени в полза на дигитализацията и иновациите


Новите реалности, създадени от световната заплаха COVID-19, изправят всички пред непознати предизвикателства. Докато коронавирусът се разпространява в света и у нас, мерките за опазване на живота на хората принудиха огромна част от нас да влезем в домовете си и да останем там, вероятно за месеци. Работата и ученето от вкъщи стават задължителни във все повече страни в Европа и в света, онлайн търговията и всички форми на онлайн общуване се превръщат в основен начин на комуникация, а мрежите се тестват при безпрецедентни нива на трафик. По рано тази седмица "Бритиш Телеком" заяви, че няма притеснения, че мрежата му ще се справи с предизвикателството. Това твърдение изглежда противоречи с позицията на други европейски телеком оператори, които имат опасения в тази насока. Въпреки отличната си оптична инфраструктура, испанските оператори разгласиха съвместно изявление, призовавайки населението да не упражнява излишен натиск върху мрежите, като работи интелигентно и планира интензивна работа, изискваща голямо количество данни за часове извън пиковите. Във Франция например, платформите Facebook, YouTube и Netflix заемат всяка вечер около 80% от използвания капацитет на четирите най-големи оператора, твърдят източници на агенция Ройтерс. Телекомуникационните компании в България също отчетоха увеличение в използването на гласови услуги и фиксирания интернет, но увериха клиентите си, че мрежите им ще се справят с предизвикателствата. В България наблюдаваме сериозна дигитализация на бизнесите и домакинствата, осезаема промяна на поведението на потребителите, многократно увеличение на онлайн търговията, повсеместно преминаване на образованието към дистанционно онлайн обучение. В същото време, процеси и услуги, за които до скоро се твърдеше, че няма как да бъдат електронизирани или автоматизирани, се оказва, че успешно работят в дигитална среда. Стотици ученици в България продължават с уроците в домовете си благодарение на интернет и различни приложения за конферентни разговори и споделяне на съдържание. Трите български оператора в битката с COVID-19 У нас телекомите предоставиха на частните и бизнес клиенти безплатен ресурс, за да подкрепят преминаването им във виртуална среда. Това е ценно, но е само видимата, обществено полезна част от уравнението. Предстои да видим как българските телекоми ще понесат тежестта на скоростната дигитализация у нас и как ще се справят с рекордния интернет трафик, чието ниво само ще продължи да се качва в следващите месеци. Така, приетите на първо четене законодателни промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), с които да бъде намалено времето за модернизация и увеличаване капацитета на вече съществуващите технически обекти като базови станции са крайно необходими към днешна дата. Промените ще доведат до още по-добро разпространение на вече съществуващата 4G технология, но и ще дадат възможност на операторите по-бързо да ремонтират, обновяват и прилагат техники за повишаване на капацитета на мрежите. В ръцете на народните представители тази седмица е да ги приемат. Промени в полза на дигитализацията в България Телекомуникационните оператори отговарят за покритието на мрежата в България и върху тях лежи тежестта за свързаността ни днес и в следващите дни на извънредно положение, но и дългосрочно през следващите години. С промените на ЗУТ се дава възможност за облекчаване на условията по поддържането на настоящите мрежи, улесняване и ускоряване на подобренията и надграждането на предлаганите услуги чрез съществуващите съоръжения. Болшинството страни в Европа вече са преминали процеса на облекчаване на строителните режими и са отворили вратата за повсеместна дигитализация и бързото навлизане на иновации и подобрения. Новото в ЗУТ е, че вече няма да се изисква разрешение за строеж за "поддръжка, дооборудване или подобряване на елементи на приемо-предавателни станции, както и тяхната подмяна или допълнение чрез монтаж или демонтаж на радиопредавателната система, в случай че не се налага извършването на изкопни работи и не се променя съществено конструкцията, видът на конструктивните елементи или натоварванията на съответните съоръжения". Това се очаква да намали времето за получаване на разрешителни в пъти – от 12 до 24 месеца на 3 до 6 месеца. Целият процес по издаване на разрешително за инсталирането или подмяната на компонент отпада, освен ако телекомите наистина не искат да изградят изцяло нова конструкция. За потребителите и бизнеса днес това ще означава възможност за по-бързи скорости при 4G, по-добро покритие и по-добро качество на мобилните услуги. Така една от многобройните пречки пред България да се включи пълноценно в дигиталното развитие на Европа ще бъде премахната. Никакъв компромис с kонтрола върху излъчванията и здравето На пръв поглед, контролът за модернизацията на телеком оборудването намалява. Реално се понижава административната тежест, защото повечето от изискуемите допълнителни документи като за нов строеж се издават с почти едни и същи параметри при всяка модернизация. Контролът остава върху най-важните елементи – дали промените, които операторите ще правят, са адекватни за съответната конструкция (ще е нужна оценка от инженер-конструктор) и дали те ще окажат влияние върху електромагнитните излъчвания. При последните контролът продължава да бъде на две нива. Първото е при подаването на документите – операторът обявява колко ще са максималните излъчвания, които оборудването може да генерира, а експертна оценка ще изчисли дали те спазват законовите норми. След което идва второто ниво на контрол, при което се правят реални замервания на електромагнитните излъчвания на оборудването, преди обектът да бъде пуснат в експлоатация. Промените в ЗУТ дават допълнителни контролни правомощия на районните кметове. В допълнение Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) работи по създаването на публичен регистър на базовите станции и резултатите от измерванията на техните електромагнитни излъчвания, който ще обхваща всички оператори в страната и ще бъде публично достъпен за потребителите. Мнението на експертите по света е, че електромагнитните излъчвания не са вредни за човека, ако се спазват лимитите на излъчване, определени от неправителствената Международна комисия за нейонизиращи лъчения (ICNIRP), които се използват от Световната здравна организация и Европейския съюз. В България ограниченията са дори много по-строги. В зависимост от определените честоти, говорим за между 45 и 100 пъти по-строги, от посочените от ICNIRP. Впрочем, самата комисия наскоро публикува становище, че бъдещите 5G мрежи няма да създадат допълнителен риск за здравето на потребителите.  Коронавирус пандемията разтърси икономиките, операциите на бизнесите, но и промени поведението на потребителите и огромна част на плановете за развитие на компаниите, но един от положителните резултати от това изпитание може да бъде ускоряването на инвестициите на бизнеса и правителствата в цифрови инициативи.

Прочети цялата публикация