Ако кризата се управлява с репресия, това е път към диктатурата

Адвокат Александър Кашъмов е ръководител на правния екип на Програма "Достъп до информация" (ПДИ), където работи от 1997 г. Завършил е право и философия в СУ "Св. Климент Охридски". Занимава се и с права на човека, административни, граждански, наказателни и търговски дела. Интервю на вестник "Сега".

- Адвокат Кашъмов, свари ли ни кризата с епидемията неподготвени. Не здравно, ами нормативно?

- Има Закон за защита при бедствия. Това означава, че законодателят е помислил за ситуация на бедствия, което е нормално в една държава. Но сред бедствията трябва да се визират и епидемиите. И такава ситуация като сегашната трябва да бъде имана предвид. Законът е от 2006 г. Би трябвало по принцип да се имат предвид тези ситуации. Думата "епидемия" се споменава в закона, но това не означава, че има уредба. След като човечеството е изживяло големи епидемии още преди 2000 години, нормално е една държава, която функционира 2500 години по-късно, да е помислила за тези проблеми. И това трябва да е обица на ухото, независимо кой е на власт. Особено на законотворците - че за такива базисни събития в човешката история трябва да има законодателство, без да се чака тези събития да се случат.

- Адекватно ли реагират властите в тази ситуация?

- В условията на тази спешност, ми се струва, че има адекватен подход. Няма съмнения, че трябваше да има план за действие от всички власти. Какъвто има за военновременна защита. За извънредни ситуации като войната, съществуват планове, които предвижда точно кой какво да прави. Оказва се, че за една не по-малко честа, дори по-честа в 21 век ситуация, нямаме подобни планове. Това спъва потенциала на институциите да си вършат добре и ефективно работата, както и потенциала да се осъществява нормално регулиране на обществения и социалния живот.

Затова дори намирам, че властта се справя по-добре със ситуацията, отколкото може да се очаква при липсата на правила и структурирани предписания за това как да се постъпва.

В някои сфери се закъсня с реакцията. В съдебната власт например до последно имаше надежда, че, както правят децата, като си затворим очите, няма да ни видят. Беше адекватна мярката на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да се отменят всички съдебни заседания за срока на извънредното положение. Но не беше необходимо това да става в неделя. В понеделник много от колегите не знаеха дори, че има отмяна на съдебните заседания.

- Една от мерките, които се предлагат сега, са строги наказания за разпространение на невярна информация за коронавируса. Това включва ли и социалните мрежи? И може ли лесно да се превърне в оръжие срещу свободата на словото и неудобните медии?

- Извънредната ситуация изисква извънредни мерки и по-голяма суровост на закона. Това е логично и има за естествена цел превенцията на всяване на паника и подкопаване на устоите на обществения живот. Но трябва много да се внимава при прилагането на такива санкции. Това, което не бива да забравяме, е, че винаги съществуват среди, особено сред управляващите, които нямат желание да има информация и критика за техните действия. Важно е подобна санкция да не се превърне в средство за запушване на устата на инакомислещите и за задушаване на публичната критика. Както казва един колега експерт от чужбина, политическите партии обичат Закона за достъп до обществена информация, когато са в опозиция и не го долюбват, когато са на власт. Ситуацията сега е сходна.

Колкото до социалните мрежи, в съвремието те могат да са по-мащабни по своя ефект от медиите. Някой, който всява паника, разпространява непроверена информация и по никакъв начин не може да докаже добросъвестност, би било редно да понесе отговорност.

Но има основни конституционни репери за маркиране на отговорността, трябва да се има предвид и тълкуването на Европейската конвенция за правата на човека от съда в Страсбург. Да се търси отговорност само в случаи, в които става въпрос за невярна информация, с факти, които не са проверени и не са истински. Например може да бъде изнасяна информация, която не е проверена, когато има обществен интерес от това да бъде изнесена. Има пример по делото "Касабова срещу България" от 2011 г., че това е обосновано изнасяне информация (в случая ставаше дума за съмнения за корупция при приема на деца в гимназиите, бел.ред), защото обществото има право да научи. В една такава публикация би трябвало да е ясно посочено, че става дума за непотвърдена информация.

Другото голямо изискване е за добросъвестност на говорещия. Парламентът ще приеме такава извънредна отговорност, но нека да кажем, че в продължение на години в Министерството на правосъдието отлежава законопроект за промяна на отговорността за обида и клевета във връзка с осъждания на България в Страсбург. На този законопроект не му се дава път, така и не е минал през Министерския съвет. Имаше обсъждания и накрая нищо. Трябва да сме наясно, че тази законодателна инициатива върви ръка за ръка с бездействието на институциите да подобрят режима на свободата на словото в България и негласно опониране на ясните решения на съда в Страсбург.

- Проектът предвижда да спрат да текат сроковете по делата. Законът обаче още не е приет, а извънредното положение е от миналия петък. Ще бъдат ли засегнати процесите, вероятно те не са чак толкова много, по които сроковете изтичат между обявяването на извънредното положение и приемането на новото законодателство?

- Напълно е възможно да говорим за хиляди дела. Само в най-натоварения съд в страната - Софийският районен съд, обичайно има около 100 000 дела годишно. А сроковете включват указания за поправяне на нередовност за жалби и искови молби, отговори на искова молба, депозиране на жалби пред горните инстанции. Март е активен, не е ваканционен месец, затова не е изключено да става въпрос за голям брой дела. Опасността не е малка, ако не се вземат мерки. Затова трябва да се има предвид, че вече в рамките на дните от извънредното положение има изтичащи срокове, за които хората не са успели да се погрижат. Парламентът, ако вземе решение да се спрат сроковете, е редно да придаде обратно действие. Иначе може да се окаже, че хора, които не са има възможност да спазят сроковете заради извънредното положение, са с орязани прави и с преустановен достъп до съд. Това са важни неща.

А в съдебната система трябва да почне мислене на ниво Висш съдебен съвет за планирането на следващия сезон. Отмяната на дела през един активен месец, а не знаем и какво ще е след 13 април, ще изисква да бъдат взети решения и по този въпрос, за да може правосъдието да не се забави извънредно. Трябва да се помисли за случаи от по-голяма спешност и как съдебната система да може по равномерен и балансиран начин да се справи с тези предизвикателства.

- Къде ни е е-правосъдието, за което само слушаме вече години наред?

- Това е големият въпрос. Това е момент, в който се оказва, че електронното правосъдие като механизъм за прозрачност, публичност и достъп до информация, е по-важно от обичайното. Очевидно се изправяме пред ситуация, в която ще бъде ограничен достъпът на медиите и външни лица до провеждащите се съдебни заседания. Това е проблем. Решението е правилно, доколкото правото на живот и здраве е с предимство. Но не бива да пострада изискването за справедливост на съда. А то изрично включва публичността като гаранция. Съдилищата, които не публикуват протоколи от заседанията си, следва да започнат. И това трябва да е в условията на спешност, като компенсаторна мярка. Трябва да има възможност за електронен и навременен достъп до тези протоколи. Има пресцентрове на големи съдилища, които не са публикували съобщение от 1-2 години. Хубаво е, че се грижим за телата. Но човешкото общество е разумно и то трябва да се грижи и за душите - да бъдем свободни, да имаме работни и отчетни институции.

Оказа се, че в България, че когато трябва да бъде атакуван някой, както това се случи дори с председателя на Върховния касационен съд, може някои медии да получават информация дори преди страните по делото. Щом това е възможно, вероятно е възможно да бъде прилагано и когато трябва да бъде удовлетворено правото на гражданите и обществото.

- Твърде смело ли е да мислим за видеоизлъчване от съдебните зали?

- Да погледнем на епидемията и като стимул на обществото да се развива. Трябва да се развият технологиите за дистанционно общуване, както и тези, които осигуряват широк обществен достъп. В САЩ много от съдилищата имат директен достъп до заседанията чрез видеозаснемане. В България имаме звукозаписи, които съдилищата ревниво пазят. Дошло е време да се отърсим от духа на Средновековието и да влезем в едни по-нови времена. И този по-широк достъп да стане реалност. Въвеждането на камери за публичните заседания е желателно, но то едва ли може да стане бързо. За звукозаписите обаче може да се осигури.

- Как оценявате поведението на главния прокурор Иван Гешев в извънредното положение? Като че ли изревнува, че вирусът го измести от новините... Сега, докато съдебните палати са затворени за журналисти, той свиква брифинги как ще бори спекулата.

- Въпросът има много аспекти. От една страна желанието на прокуратурата да действа открито и да предоставя информация, трябва да бъде адмирирано. Имаше години, в които това беше напълно непрозрачна институция. От друга страна се боя да не минем от едната крайност в другата. Прокуратурата като междинна институция, която няма последната дума, не е редно да представя своята дейност като Светая Светих и като последна дума по някакви въпроси. Това като общо правило нарушава в много случаи презумпцията за невиновност и е прието от съда в Страсбург за проблематично поведение.

Що се отнася до желанието на главния прокурор да е водеща фигура в контекста на една криза, това не е напълно адекватно на реалността. Водещата фигура трябва да е изпълнителната власт, както и законодателната власт, която да ѝ осигури възможност гъвкаво и адекватност да си върши работата. Тук главният прокурор няма работа. неговото място е, ако има опасност от дестабилизиране и безредия. Но прокуратурата не може да дирижира процесите. Ако репресията, а не превенцията върви напред в една кризисна ситуация, това е лесният път към диктатурата. Историята на човешкия род го е доказала. Затова е добре всеки да си стои на мястото.

Големият проблем е, когато институция като прокуратурата дава информация, без тя да е проверена. Това създава опасността от подвеждане на обществото и създаване на илюзорни казуси. Създават една негативна нагласа към хора, към които е насочено наказателно преследване.

- Има ли опасност, когато излезем от кризата, да се окаже, че са прокарани закони, които са опасни. Както ГЕРБ сега се опитват да променят Закона за достъп до обществена информация.

- Виждаме, че тъкмо в условията на криза се изменя работещ закон, който не се нуждае от спешна промяна, още по-малко без обществено обсъждане и изследване на практиката по прилагането му. Изключително съмнително, неоправдано и противозаконно, изменението в ЗДОИ да бъде вмъкнато в един таен начин чрез Закона за акцизите и данъчните складове. Подобен подход не свидетелства за друго освен за нежелание да има обществено обсъждане. И поставя въпроса дали вносителите нямат мрачни и неясни цели. Това предложение, което се изразява в отмяната на властта на министъра на финансите да създава единна тарифа за предоставяне на достъп, има потенциала да създаде хаос и реално да вдигне цените на разходите, а не да ги намали. Всяка власт има унифицираща, координараща и дисциплинираща функция. Заповедта на министъра на финансите е от дисциплиниращо значени, защото много институции са принудени да предоставят достъп при едни разумни цени, които са в заповедта.

Премахването на нормите може да доведат до екзотични практики, които да са свързани със злоупотреба. И до ден днешен има институции, които опитват да слагат много по-високи стойности, отколкото са по заповедта.

Не се отчита, че още 2001 г. МФ изрично реши, че човешкият труд няма да бъде калкулиран в цената. Премахването на заповедта отново ще ни изправи пред този въпрос.

Заповедта на Симеон Дянков от 2011 г., която замени тази на Муравей Радев, коригира много от несъвършенствата ѝ. Още повече, че днес статистиката показва, че между 2010 г. и 2018 г. невероятно много се е увеличил броят на електронните заявления за достъп до информация - от 9 на 54%. Това съответства на развитието на обществото. Но предвид факта, че според ЗДОИ достъпът по интернет е безплатен, въпросът за тези разходи е анахронизъм. Той стои само за хората, които не ползват електронни заявления. И е още едно оръжие в борба срещу гражданите и правото на инфолмация. Видяхме много негативни практики в последните месеци. Като на Министерството на правосъдието за паметните бележки от разговорите с евроекспертите, и МОСВ за един доклад за Витоша. Които си позволяват след съдебно решение да не предоставят информация. Всичко това би отворило вратата на местния феодализъм.

Не е вярно, както твърди публично, Менда Стоянова, че имало финансова обосновка и анализ. Няма никакъв анализ. Едно законодателно решение трябва да се основава на проблеми при прилагането. Ако има проблеми, нека министърът на финансите да измени заповедта си.

Източник: вестник "Сега"

Прочети цялата публикация