БНР | 21.03.2020 07:43:54 | 176

Франк Розелииб: След пандемията компаниите и в България ще могат да се възстановят бързо


Пандемията Covid-19 изправя пред непознати изпитания хората в целия свят. Това важи и за политическите лидери, икономистите, учените. Посланията и поведението на политиците по време на такива кризи са особено важни и често задават тона в едно общество. А както знаем, кризи се овладяват, разрешават, преживяват, но и управляват. С управление на кризи се занимава Франк Розелииб - директор на института за изследване на кризи към университета в Кил, който съветва различни държавни институции в Германия, включително и канцлерството.

Според него пандемиите са по-малко разрушителни за хората в сравнение с природните бедствия, тъй като запазват инфраструктурата, като при такива кризи хората очакват управляващите да са уверени и стабилни.

С Розелииб разговаря Весела Владкова.

Г-н Розелииб, всички са категорични, че пандемията Covid-19 е непозната криза в световен мащаб. Доколко познатите, разработени модели за реакция при криза са приложими сега?

Да, разработените модели важат и при кризата с новия коронавирус. В интерес на истината, няма по-добре анализирани кризи от пандемиите. Много неща успяхме да научим от опита ни досега. Така че сценарият, по който работим в момента в Германия, всъщност е писан преди сегашната криза.

Има обаче и различия в сравнение с предишни кризи. Сегашната зараза е с много дълъг инкубационен период, но пък се разпространява изключително бързо. Това от своя страна тревожи хората, които остават с впечатлението, че властите не реагират адекватно. А другата разлика е, че ограничителните мерки са безпрецедентно драстични. Няма изгледи за бързо отшумяване, а това тревожи хората още повече.

Отделни страни от ЕС предприеха ограничителни мерки без да ги съгласуват с другите държави-членки. Как разчитате Вие тези „солови“ акции?

Доброто управление на кризи се дължи на децентрализацията и съответно на конкуренцията, ако мога така да се изразя, между отделните кризисни щабове. Защото много хора и служби търсят едновременно решението на проблема и така е по-вероятно да стигнеш до най-доброто решение.

Една от причините да няма общ европейски кризисен щаб е, че европейските държави са много различни в административната си структура. По време на криза това не може да се промени. Освен това начинът на комуникация в различните европейски държави е различен заради различния манталитет.

Има огромни различия в законодателната рамка. Един конкретен пример: след цунамито през 2004 година Швеция изпрати автоматичен кризисен СМС до всички свои граждани и още същата вечер знаеше, колко от тях се намират в региона. Германия например не можеше да реагира по същия начин заради закона за защита на личните данни.

Как, г-н Розелииб, си обяснявате закъснялата реакция на ЕС, т.е. след предприемането на мерки на национално ниво? На практика Евросъюзът излезе с позиция, едва когато стана ясно, че е застрашена икономиката.

Причината е, че кризисната комуникация при пандемия протича в няколко фази. Първата фаза е осведомяване и съвет, например „Мийте си ръцете!“. Втората фаза е призивът: „Работете дистанционно!“ Следващата фаза е заповедта, например за затваряне на училища, последвана от самоизолация, а последната фаза е въвеждането на пълна карантина.

При всички пандемии има една първа, така наречена „тиха фаза“, когато населението не трябва веднага да бъде информирано. Това правило спази и Китай, който информира Световната здравна организация на 31-ви декември, а обществеността - едва през януари. Така се печели време за подготовка за реакция след уведомяването на населението. Т.е., това, че не се излиза с публично съобщение, не означава, че властите не се подготвят.

При пандемия кризисната комуникация обикновено започва преди самата криза. Или с други думи, в „мирно“ време управляващите трупат имиджов капитал, както го наричаме ние. Такъв пример е германският канцлер Ангела Меркел, която доказа по време на финансовата и след това на бежанската криза, че може да управлява добре.

Вие съветвате политици, какво поведение да имат по време на кризи. Какъв съвет им давате сега и кое е по-важно - бързината на реакцията или тя да бъде добре обмислена?

При вече избухнала криза, т.е. сега, бързината е много важна. Трябва интензивно да захранвате обществеността с информация, за да не допуснете хората изобщо да започнат да търсят съмнителна информация в социалните мрежи. За всичко това преди кризата, т.е. в „мирно“ време, се изработва протокол за действие, който след това се следва. Пишат се образци за прессъобщения, за съобщения до населението, но и се подготвят отговори на очаквани журналистически въпроси още преди да са зададени. Така се печели време по време на самата криза.

Какво въздействие имат думите и призивите на политическите лидери в такава ситуация - по-скоро успокоително или пък предизвикващо паника, след като премиер, канцлер или президент се обърне към народа няколко пъти за една седмица?

При криза хората очакват управляващите да са уверени и стабилни. Това не означава, че правителствените ръководители или президенти трябва още в първия момент да излязат с обръщение в публичното пространство. Пандемиите продължават дълго. Затова в кризисната комуникация се следват отделни етапи. Първо говорят ресорните министри и едва в пика на кризата на ход са лидерите, за да подчертаят сериозността на ситуацията.

Важно в такива моменти е да се съобщават и положителни информации. Вече станаха ясни различни финансови пакети в помощ на засегнатите икономически отрасли. Това са програми, които са доказали ефективността си по време на финансовата криза. Кризисните специалисти знаем, че пандемиите имат едно голямо предимство - за разлика от природните бедствия се запазва инфраструктурата. Така че сигурен съм, че след пандемията компаниите и в България ще могат бързо да се възстановят.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.

Прочети цялата публикация