БНР | 21.03.2020 08:35:54 | 267

Има ли ваксина срещу рецесията


Европейската централна банка започна масирани стимули за смекчаване на шока върху икономиката, причинен от пандемията от Covid-19. През седмицата на среднощно заседание Франкфурт обяви пакет от 750 милиарда евро за изкупуване на дългови книжа.

Професионалният жаргон описва действията, при които централните банки масирано купуват облигации, като „базука“ или модерен вариант на печатане на пари. Мнозина експерти обаче са категорични, че това не е достатъчно, защото все още и Европейската комисия, и отделните правителства и централни банки не са достатъчно решителни в мерките си и не действат напълно синхронизирано, за да предотвратят икономически колапс. Фактът, че Брюксел разреши увеличаване на дълга и дефицита с цел посрещане на удара върху икономиката е плаха крачка напред, категорични са анализаторите, според които „финансовите инжекции“ трябва да са много точно премерени към отделните сектори. 

Въпреки това пазарите в Европа и САЩ видяха първите успокоителни сигнали. Това възстанови макар и малко загубите, причинени от борсовите сривове седмица по-рано. И все пак - рецесията е на прага ни, а за нея карантина няма. Готови ли сме да я посрещнем? Марта Младенова потърси отговорите на трима експерти, а първият е на финансиста професор Джон Хаслер.

„Аз растях в периода на Студената война. Тогава хората бяха разделени. Сега всички сме в една лодка и това е важна перспектива в ситуацията с настоящата криза“, заяви в интервю за „Събота 150“ професор Джон Хаслер от университета в Стокхолм, който по време на кризата през 2008 година е бил съветник на финансовия министър в Швеция.

„Направих изчисления за Швеция за цената на един спасен живот. Като ги сумираме, сумата става невъобразимо голяма. В същото време, тя не е чак толкова висока, ако погледнем резултатите от симулация, при която оставяме вирусът просто да върлува. Ако не се вземат мерки срещу разпространението на Covid-19, това би довело до много голяма смъртност. Само си представете - говорим за потенциални половин милион жертви във Великобритания и два милиона в Съединените щати. Ето защо, независимо от икономическата цена, смятам, че ограничителните мерки са мотивирани.

Трябва да сме готови, че тези много сериозни мерки ще останат в действие с месеци. Това ще доведе до много сериозно свиване на брутния вътрешен продукт в държавите, което означава и в техните хазни. Говорим за магнитуд, еквивалентен на труса при финансовата криза през 2008 година - т.е. свиване на икономиката около десет на сто“, коментира проф. Хаслер.

В Съединените щати - професор Томас Фъргюсън от Института за ново икономическо мислене отказва да говори в числа:

„На първо място - частично икономическият ефект от всичко това зависи от нещо, което ние не знаем, а именно - колко време ще продължи тази ситуация“.

Заради която са необходими спешни и смели действия, убедена е Сара Фаулър от Оксфорд Аналитика. Например – „Облекчаване на ипотечните плащания, които да бъдат прекратени за времето на кризата с коронавируса. Също така подобна мярка може да бъде направена и за комуналните сметки. Така наистина ще се помогне на хората и малките фирми. Една възможност е просто правителството да плаща сметките.

За да се гарантира поне минимално потребление, трябва да сме сигурни, че потребителите разполагат с финансов ресурс, допълни проф. Джон Хаслер: „Трябва да сме сигурни, че тези хора, които изгубят работата си, имат гарантиран доход. Също така трябва наистина да направим така, че когато всичко приключи, те да имат по-голям шанс да се върнат на работа. Подобни мерки се предприемат тук в Швеция и на много места по света. В Съединените щати не са особено готови за справяне с такава ситуация, но в Европа със сигурност сме по-подготвени“.

Затова от Белия дом прибегнаха до „хеликоптерните пари“, коментира от Ню Йорк проф. Томас Фъргюсън. Става въпрос за 250 милиарда долара:

„Всичко, което хеликоптерните пари представляват, е директни субсидии за населението. Имам известни технически възражения, защото  не ми харесва да се размахват големи чекове наляво и надясно. Това ще накара някои от хората да се опитат да си „откраднат“ един, въпреки че нямат право на него. Истината обаче е, че такъв инструмент се използва, за да могат да се обезпечат тези, които биха се затруднили дори и с малки плащания. Иначе - не виждам защо да не се подкрепят директно хората. Щом можем да осигурим пари за малките фирми, би било лудост да не дадем и на хората“.

За да се инжектират пари в икономиката, от централните банки прибягват до масово купуване на дългови книжа, в някои случаи и до намаляване на лихвите, а Фъргюсън допуска, че не е далеч моментът, в който ще видим много централни банки с негативни водещи лихви:

„Към този момент ние попадаме в това, което Кейнс нарича „ликвиден капан“, което просто означава, че вече не се стимулират инвестиционни разходи. Не е ясно колко дълбоко може да паднем, особено при негативни лихви, ако тенденцията продължи по същия начин. Ние наистина ще изкопаем дъното, а личното ми усещане е, че негативните лихви изобщо няма да бъдат посрещнати добре от обществото, напротив - ще постигнат толкова унищожителен ефект, че ние трябва да го избегнем на всяка цена“.

Тя може да бъде платена единствено чрез координирани действия - не само на правителствата и централните банки, но в случая на Европа - и на ниво европейски лидери.

„Те трябва да се съгласят да действат координирано. Говорим за координация на европейско ниво, което веднага ще изправи лидерите пред проблема с Италия. Всъщност, до преди няколко дни беше само Италия, но вече и французите ще влязат в същата лодка. Лихвите им за теглене на държавен заем ще станат много високи за тези държави. Логично е, когато икономиките отслабват. Кой би искал да си купи книжа на държава със слаба икономика?“, посочва Фъргюсън.

Подобен въпрос може да бъде зададен, ако се стигне до издаването на общи облигации на еврозоната, които вече си имат собствено име – „корона облигации“, което означава - еврозоната да изтегли заедно дълг, а не всяка държава поотделно. Германия се противопостави на подобна идея през 2008 година. Сега обаче ситуацията е съвсем различна и най-важното е в ръцете на здравните власти, коментира от своя страна Джон Хаслер:

„Ако правилните мерки бъдат предприети, това ще доведе и до нарастване на правителствения дълг. Голяма част от този дълг ще бъде влезе в баланса на Европейската централна банка, което не е непосредствен проблем, но след кризата с Covid-19 ще трябва да се справяме с него. Това обаче не е толкова голям проблем като цяло, поне засега. Конкретни правителства обаче ще пострадат много. Всички веднага се досещаме за Италия, но няма да е само тя“.

От друга страна - еврозоната като цяло е по-здрава, отколкото част от държавите в нея, което ще окаже влияние върху цената на корона облигациите, но е трудно да се прогнозира в каква степен преди да се види структурираният инструмент. Освен това - не бива целият арсенал да се използва веднага:

„Със сигурност вървим към много дълбока рецесия. Мисля, че възстановяването може да отнеме няколко тримесечия, а пълното възстановяване - дори няколко години.

Все още има много голям риск Китай да се сблъска с втора вълна, когато хората се върнат на работа и компаниите заработят на пълни обороти. Ако това не се случи, има много добър шанс, и в Европа кризата да бъде преодоляна, следователно след около пет месеца да започне възстановяване. Това означава, че може да го усетим през последното тримесечие или началото на следващата година“, коментира Сара Фаулър, която е категорична, че когато и да излезем от тази криза, икономиката ни няма да бъде същата - ще има да плащаме огромен дълг; навиците и приоритетите ни ще са различни:

„Тази идея за работа от вкъщи ще стане много по-приемлива. Също така не трябва да забравяме усилията, свързани с борбата с климатичните промени. Ако докажем, че можем без пътувания през следващите няколко месеца, след това цената след това ще скочи - просто, защото хората и фирмите могат и без пътувания, следователно - без толкова много въглеродни емисии. В същото време ще видим нов бум на дигиталните технологии, след като много неща могат да се случат онлайн. Или казано по друг начин - в по-дългосрочен план ще видим по-малко разходи за транспортна инфраструктура и повече - за дигитална“.

Мненията на експертите можете да чуете в звуковия файл.

Прочети цялата публикация