Fakti.bg | 25.03.2020 09:01:45 | 168

Интелигентен контрол или естествен подбор на коронавирус епидемията


Мнението е предоставено на ФАКТИ от д-р Валентин Янев, общопрактикуващ лекар, специалист по вътрешни болести.

Коронавирус инфекцията, атакуваща целия свят не бива нито да всява у нас парализиращ страх, нито да се подценява. Пандемията е факт. Човечеството е преживявало и други подобни в миналото предизвикани от чума, вариола, холера и грип. Но тази пандемия е по-особена. Вирусът от семейството на Coronaviridae спадащ към РНК вирусите има трудно предвидимо и много агресивно поведение. Характеристиките, които го правят доста зловещ са дългият инкубационен период осигуряващ му време на „невидимост”, необичайна издръжливост във външната среда, много лесна предаваемост от човек на човек, избирателност за преимуществено увреждане на белите дробове и сърцето водещи до начално развитие на тежки пневмонии и миокардити с развитие на дихателна и сърдечна недостатъчност. Като добавим и невъзможността понастоящем да синтезираме ваксина и/или антивирусен медикамент неутрализиращ вируса става разбираем паническият страх обхванал почти целия свят.

Този малък убиец ни унищожава не само биологически, но и социално. Той промени модела на човешките взаимоотношения, световните пазари, търговията, глобалното производство на стоки и услуги, политиката! Светът вече не е същият! Пандемията се развива толкова бързо и държавите са толкова неподготвени за нея, че не са в състояние да и се противопоставят с единен и координиран отговор. Всяка държава се бори самостоятелно, налучквайки някакъв свой оптимален начин на противодействие.

Къде е тук България в тази борба на живот и смърт с малкия убиец? От 13 март 2020 година в страната беше въведено извънредно положение. Това по принцип е стъпка в правилна посока, с която изпреварихме доста европейски и други страни по света. Но с какво съдържание изпълнихме това извънредно положение? Затвориха се границите за движение на хора в двете посоки с известни изключения. Забраниха се масови прояви с културен, спортен, политически и всякакъв друг характер. Блокираха се институции, учреждения, заведения, училища, университети и обекти, водещи по естеството на своята работа до концентриране на много хора в тях. Дотук добре, но това не е достатъчно, за да блокираме вирусна инфекция в страната ни предвид природата на вируса от една страна и социалните ни отношения от друга. Държавата все пак не може да изпадне в летаргия. И неизбежното се случи. Спотаеният доскоро Coronavirus, се активизира и се появиха първите вирусоносители, първите заболели и... за нещастие първите починали от тази инфекция. И борбата започна уж очаквано, но всъщност някак си неочаквано и изненадващо подобно снеговалежа, който винаги ни заварва неподготвени всяка зима. Национален оперативен щаб, Експертна група професори от БАН, правителство, Народно събрание, Здравната система, полиция, военни и прочие всички са вдигнати на крак.

Каква е обаче избраната тактика за водене на борбата? В момента на рисковите хора, контактни, тест-позитивните, клинично болните (леко, средно и тежко) се поставят за 14 дни в домашна карантина. В рамките на 14-20 дни при повечето от тях настъпва самоизлекуване благодарение на реакцията на собствената имунна система, изработила специфичните антивирусни антитела. Простичко казано тези хора оздравяват и имат имунитет, който би трябвало да ги пази. Ако някой от тези категории хора се влоши, се хоспитализира и лекува в болнични условия, доколкото може да се провежда лечение на този етап. Казахме вече, че лекарство няма и се правят емпирични опити с комбинации от различни антивирусни медикаменти и антибиотици при наслоена бактериална инфекция. Какво се случва впрочем по време на така наречената домашна карантина? Всичко друго, но не и изолация. Първите, които се заразяват от вирус позитивния член на семейството са останалите живеещи с него. И оттам Coronavirus инфекцията тръгва неудържимо чрез членовете на семейството му към околните хора: съседи, колеги, приятели и т.н. Като добавим епизодични излизания на поставения под карантина за свършване на някоя дребна работа и от карантината нищо не остава. И на какво се надяваме тогава ние, за да ограничим разпространението на инфекцията? Вероятно на телефонните обждания на личния лекар, който се интересува всеки ден за състоянието на пациента! Спирам дотук.

Но да видим кои работят на така наречения „преден фронт”? Това са екипите на Бърза медицинска помощ, епидемиолози, инфекционисти, служителите в Районни здравни инспекции и разбира се общопрактикуващите лекари. Но те, последните, са с досегашната си мирновременна организация на работа, тоест изписване на лекарства, обичайните прегледи на хронично болни пациенти във фаза на евентуално влошаване, остро възникнали състояния, диспансеризация, издаване на разни документи и прочее. И към всичко това им се добавят ежедневно пациенти с грипоподобни оплаквания клинично неразличими между обикновен грип и Coronavirus инфекция. Обърнете внимание, цялата тази работа се извършва в кабинета на лекаря, защото той не може да работи едновременно в няколко стаи според вида на влизащия пациент. Като добавим и вменения контрол на поставените под домашен стационар, става ясно в какво затруднително положение изпадат колегите. Личните лекари не разполагат с тестове за бърза диагностика или пряк контакт с лаборатории за извършването им. Нямат качествени лични предпазни средства и разсейват професионалните си усилия в гореизброените „потоци” от пациенти. Така ефективността на работата им не е голяма, стресът огромен, лична сигурност липсва. Затова нека се разбере - не може във „военно време” да се работи с мирновременна организация!

Изводът, който се налага от само себе си. Необходимо е да се постигне истинско разграничаване на човешките „потоци”, за да се избегне заразяването на хората, чакащи пред кабинетите на личните лекари. Същевременно първата медицинска помощ, която пациентите получават трябва да е адекватна и бърза. Всичко това може да се случи, ако се създадат Медицински центрове, в които да работят екипи от лекари, сестри, лаборанти 24 часа в денонощието с осигурен транспорт за извозване на болни. Концентрирането на такъв тип медици на едно място ще позволи и по-ефективното им опазване чрез качествени комплекти за лична защита. Към тези центрове създадени на територията на сега съществуващи ДКЦ-та би трябвало да се насочват всички хора, които имат грипоподобни оплаквания или неясно фебрилно състояние. Мобилните оператори трябва да информират клиентите си чрез разработени софтуерни приложения за местоположението на въпросните медицински центрове и телефоните им. Като добавим и бързите тестове извършвани в тях ще стане възможно бързото разграничаване на пациентите, според резултата от тестуването. Негативните ще се връщат вкъщи с рецепта в ръка. Позитивните, които са безсимптомни или с незначителни клинични оплаквания ще бъдат отправяни в зоните за 14 дневно изолация-карантина. Онези, които са с по-сериозни клинични оплаквания ще бъдат хоспитализирани. На това се казва вече военновременна организация на работа. Поне сме го изпитали на гърба си, защото преди десетилетия сме бивали мобилизирани. Пак казвам, че с това няма да намалим директно смъртността, но с ограничаване броя на заразените даваме шанс на уязвимите българи да дочакат времето на животоспасяващата ваксина. Така казано образно ще „гоним Coronavirus по петите”. Ще бъдат обхванати много хора и успешно ще забавим процеса на вирусна инвазия в обществото.

Тук ще трябва да добавя нещо, което може да не се хареса на колегите ми, но съм длъжен да го споделя. На война като на война! Сред нас има и „дезертьори”. Много от тесните специалисти затвориха кабинетите си и се изпокриха в миши дупки. Оставиха личните лекари сами да водят войната. Щом е така държавата трябва да има предвид възможността, ако ситуацията продължи да се влошава да се приложи една непопулярна мярка, а тя се казва военновременна мобилизация на медицински кадри, за да заработят на различни места по веригата на „фронта”: медицински центрове, диагностични звена и болници. Разбира се те трябва да бъдат защитени с перфектни лични предпазни средства. Всеки трябва да даде своя дан в тази да я наречем „биологична война”.

Всяко друго поведение ни вкарва в китайския вариант на справяне с кризата. Случилото се в Ухан показва, че оздравелите от Coronavirus инфекцията са около 80-90% от общо заразените, което безспорно е добра новина. Лошото е, че са си създали групов имунитет по пътя на естествения отбор. Ограничаването на вирусната инфекция са го постигнали с драстични полицейски методи и пълна изолация от околния свят на огромни човешки масиви, сред които степента на заразеност е достигнала вероятно 90% с гарантиран вече групов имунитет, но броя на починалите в този град и околностите му вероятно никога няма да узнаем. Такъв тип реакция може лесно да се осъществи в една държава от тоталитарен тип. Жертвуват се милиони в един напълно обкръжен и изолиран регион, за да бъдат спасени стотици милиони в други съседни области. Това също е начин за справяне с проблема, но по лошия модел. Ние в България не можем да си го позволим. Длъжни сме да изберем „интелигентния контрол”, а той е ранно и повсеместно тестване на хората, особено на гореизброените няколко категории. Кратковременното изолиране на позитивните в зони за карантина и след оздравяването им връщане у дома. Първоначални прегледи на фебрилно болни само в специално създадени Медицински центрове. Това е пътят.

Някой може да ми възрази, че така нарушаваме сериозно човешки права. А правото на оцеляване на уязвимата част от нашето общество къде остава? Човек може да преживее 14 дни в необходима карантина с: покрив над главата, вода, храна и неограничен безплатен интернет. Та това са само две седмици от живота му, но за сметка на това ще спаси от зараза няколко десетки контактни нему хора и още стотици човешки животи. Не си ли заслужава да си нарушим за кратко човешките права в името на оцеляване на обществото ни? Основание да предлагам подобен модел на поведение ми дава и случващото се сега в Италия. Положението там сега е катастрофално! Моментът за интелигентния контрол е пропуснат. Тече естествен подбор поради неспазване правилата на отговорна домашна карантина, на фона на закъснялото и въвеждане. Много италианци пътувайки през почивните дни на Юг при свои приятели или към вилите и къщите, които притежават разнесоха заразата към Централна и Южна Италия. Сега вече и тоталната домашна изолация на 60 милиона италианци не сработва, защото вирусът е проникнал до всяко кътче на страната им и процеса вече е неконтролируем.

И още едно основание имам, за да предложа този по-суров модел на поведение в страната ни. Виждаме какво става с едно малцинство у нас, имам предвид ромите. Много от тях си изкарват прехраната, работейки в страни от Западна Европа. Те постоянно пътуват до България и обратно. Сега пък потокът е предимно към родината ни. Повечето от тях не спазват никакви правила за ограничаване на социалните контакти в това драматично време. Това ги прави автоматично много рисков контигент за разпространение на вирусната инфекция. Многолюдни сватби, кръщенки, празненства с повод и без повод, на които се събират стотици от тях. Понятието домашна карантина при тях не съществува. Но тези хора изкарват хляба си, работейки сред нас като таксиметрови шофьори, хигиенисти в болници и учреждения, портиери, продавачи на пазарите и прочее.

Така, че освен дето не пазят собствения си етнос и житейска среда, те стават потенциално опасни и за останалата част от обществото, която полага все пак някакви усилия да оцелее. Така отговарям на въпроса какво ще постигнем с тази тактика? Това е ограничаване на епидемията с няколко месеца до появата на спасителната ваксина или лекарство срещу Coronavirus. Това ще се случи тъй като няколко екипа от вирусолози в света работят усилено и са близо до създаването и. Това са германски, американски вирусолози и учени от Китай. Тогава ще можем да ваксинираме населението, като разбира се направим селекция с първоначално обхващане на рисковите контингенти: възрастните, хронично болните, професионално застрашени категории хора и по нататъшно разширяване до ваксиниране на почти всички. Така създаденият „групов имунитет” ще доведе до бързо затихване на вирусната инвазия и окончателното и изличаване от жизнената среда при съществуващата висока антивирусна резистентност. По този начин няма да плащаме със смъртта на нашите родители, баби и дядовци. Те не заслужават това.

Прочети цялата публикация