Европейските болници са сред най-добрите, но не могат да се справят с пандемия

Все повече европейски болници изнемогнат под натиска на десетки хиляди пациенти с коронавирус. Кризата извади на бял свят изненадващ парадокс: някои от най-добрите здравни системи на света са удивително зле оборудвани за справяне с пандемия. Епидемиолози казват, че европейските системи, централно място в които заемат болниците, липсата на опит с епидемии и подценяването в ранните етапи (на епидемията) са някои от факторите, обуславящи катастрофалното развитие на пандемията на континента. "Ако имате рак, искате да бъдете лекувани в европейска болница - каза Брис де ла Вин, който оглавява операциите срещу Covid-19 за организацията "Лекари без граници" в Белгия. - Но Европа не се е сблъсквала с голяма епидемия от над 100 години и сега не знае какво да прави." Де ла Вин и други експерти казват, че подходът на Европа в борбата срещу новия коронавирус първоначално е бил твърде небрежен и много му е липсвала епидемиологична методология, като проследяването на контакти - труден процес, при който здравни служители физически издирват хора, които са били в контакт със заразени, за да разберат как и къде се разпространява вирусът. По време на епидемичните взривове от ебола, включително последния в Конго, служители всеки ден съобщаваха колко точно контактни лица са проследени, дори в затънтени селца, парализирани от въоръжени нападения. След появата на новия коронавирус в края на миналата година Китай разпрати около 9000 здравни работници да издирват всеки ден хиляди потенциални контакти на заразените в Ухан. В Италия обаче съответните служители по места в някои случаи оставяха на самите заболели пациенти да информират потенциалните си контакти, че са дали положителен тест, и ги проверяваха само чрез всекидневни телефонни обаждания. Испания и Великобритания отказаха да съобщят данни колко здравни работници се занимават с проследяване на контактите или колко контактни хора са идентифицирани на всеки етап от епидемията. "Ние наистина сме добри в проследяването на контакти в Обединеното кралство, но проблемът е, че не го правехме достатъчно", призна д-р Бхарат Панхания, специалист по инфекциозни болести в университетската болница в Екситър, Югозападна Англия. След като в началото на март случаите на заразени започнаха да нарастват, Панхания и други лекари отчаяно се молеха кол центровете да бъдат трансформирани в хъбове за проследяване на контакти. Това обаче така и не се случи и сега Панхания смята, че това е "пропусната възможност". Той добавя, че Великобритания има солидна експертиза в лекуването на пациенти в критично състояние с респираторни проблеми, като остра пневмония, но твърде малко са болничните легла, необходими за справяне с рязко нарастващия брой на пациенти при пандемия. И другаде в Европа пролича, че специалистите по здравни грижи и болничните системи имат малък опит в правилното разпределяне на капацитета си при оказване на такива грижи. Така схващането, че болниците на континента като цяло са добре ресурсно осигурени, се оказа спорно. "Част от проблема е, че италианските доктори изпадат в безпомощно състояние, когато трябва да решават кои пациенти да бъдат настанявани в интензивни отделения, защото при нормални обстоятелства те просто ги пращат там, - каза Робърт Дингуол от университета "Трент" в Нотингам, който изучава здравните системи в Европа. - При пандемия липсата на опит в триажа е със съкрушителни последици". За разлика от обичайната им роля като донори, които спонсорират овладяването на епидемии в по-бедни страни, сега държави като Италия, Франция и Испания се оказват в положение на нуждаещи се от спешна помощ. Д-р Киала Лепора, която оглавява екип на "Лекари без граници" в Лоди - едно от гнездата на заразата в Северна Италия, каза, че пандемията е разкрила редица критични проблеми в развитите страни. "Битката с епидемии не може да се води в болниците - отбелязва тя. - Болниците могат само да се борят с последствията." В статия в научното списание "Ню Ингланд джърнъл ъв медисин" лекари от Бергамо - епицентъра на епидемията в Италия, наричат новия коронавирус "еболата на богатите". В статията се предупреждава, че здравните системи на Запад са изправени пред риска да бъдат "прегазени" от Covid-19 по същия начин, както болниците в Западна Африка бяха съсипани от взрива от ебола през 2014-2016 г. "Западните здравни системи са изградени на концепцията "пациентът е в центъра на грижата", ала една епидемия изисква промяна на приоритета в посока на грижа за човешката общност", изтъкнаха лекарите. Този модел на грижа за общността е по-типичен за страни в Африка и части от Азия, където болниците са запазени само за най-болните пациенти, а много повече пациенти биват изолирани и лекувани в учреждения от стационарен тип, подобни на полевите болници, които сега набързо се създават в Европа. Дори обикновено добре функциониращите мрежи от семейни лекари в Европа са недостатъчни за справяне с наплива от пациенти, които могат по-лесно да бъдат обслужени от армии от здравни работници - хора с по-слаба квалификация от лекарите, но които могат да се фокусират върху мерки за епидемичен контрол. Развиващите се страни са по-ориентирани към създаването на такива "здравни армии", тъй като там са по-често явление масираните здравни кампании, например за ваксинации. Някои епидемиолози смятат, че европейските страни доста надцениха способността си да спрат коронавируса. "Факт е, че това е нова болест, и бързината, с която вирусът се разпространи, изненада всички", каза д-р Стейси Миърнс от Международния комитет по спасяване. Тя добави, че сегашните драматични сцени на отчаяние в Европа - лекари и сестри, молещи се за защитно облекло, временни морги на хокейни площадки - бяха немислими само до преди няколко седмици и напомнят онова, на което бяхме свидетели по време на еболата в Западна Африка. "Да виждаме това в богати на ресурси страни е много шокиращо", посочи тя. По БТА

Прочети цялата публикация