Героите и тяхното време

(постмодерен роман в две части, пролог и епилог) от проф. Мюмюн Тахиров

Пролог

Седим с Джимито на чардака на бащината му къща в Чифлик и гледаме бостана, където дините и пъпешите се надпреварват да зреят.

І част

Пием мастика на кристали. На нивите едни от жените, навели глави като щрауси, дълбаят земята, други поливат зеленчуците. Дижимито казва, че преди да откъснеш узряла диня, трябва да знаеш, че мустачетата и прицветникът в съседство до дръжката на плода да са засъхнали, а и власинките по дръжките също да са засъхнали; те са къси или опадали. При чукане узрелите дини издават хрущящ звук, обобщава поучително той. Гаврътвам на екс чашата мастика и цитирам на един дъх Джеват Чапан: „Ставай, ще те водя на дините!” – / казваше баща ми, / щом обърнеше две по сто, (Дините бяха момите в Гебзе.) / „Ефенди, още е малко момчето!” – / възроптаваше мама. Зачервена и ядна / отиваше в кухнята после да си поплаче. / Баща ми разбираше от дини…”.

Джимито обича да обобщава. Той е наясно с живота. „Живеем си го такъв, какъвто е и не ни пука за нищо” – обобщава той, след като ме е изслушал търпеливо. А обобщението му в този си вид има и завоалиран политически намек. Защото управниците ни искаха всички да живеем добре, ала по тяхному. Просто ни задължаваха да живеем по указанията им, без да питат дали искаме или не. Официално желаещи да живеят другояче нямаше и те определяха кое е добро и кое – лошо. Веднъж например ми изпадна случай да замина за Франция на екскурзия и да видя Париж. Но те прецениха, че било по-полезно за мен да съм си останел тука. Аз пък исках поне една седмица да не е така… Та винаги имаше известни разминавания между нашите и техните желания и мнения.

ІІ част

Вече почти един час лисицата продължаваше да говори на Събранието на народа. Когато речта ѝ стана съвсем отегчителна, лъвът не издържа:

– Абе, ти приказка ли ни разказваш?

– Разбира се, че приказка.

Лъвът се ядоса:

– А защо?

– Защото е известно, че народът мре да слуша приказки и залъгалки.

Тогава думата взе един каменоделец, ръководител на комисията по каменоломство и каменоделство.

– Ако някой от вас ми каже, че е бил на небето, говорил е с Бог и от първа инстанция ни предава самите истини, аз веднага ще си подам оставката. Защото какво правим ние?! Ние правим предавания, цирк правим и театър разиграваме, а в другото време даваме интервюта, речи произнасяме – изобщо от сутрин до вечер дрънкаме като шоу-водещи. И така сме се изпедепцали, че за нас не са никаква награда ни Оскарите му там, ни Сезарите му тук.

Няма такава награда бе, народе! Може да има номинация. И аз съм бил номиниран и то колко пъти! Аз говоря за хигиената на йерархията, която трябва да спазваме задължително… Аз не съм Пикасо и не мога да искам каквото той иска. Ний трябва да го осъзнаем в края на краищата, че не сме равни!

– Не сме, ами! – провикна се многозначително сърната. – Аз цял живот карам на пости и какво от това? Съобразно някаква си небесна конституция, която никой не е виждал, някой си там, който и една шумка не е изял, ще има право да ме изяде?

Лъвът се прозя отегчено. Спеше му се – цяла нощ беше ходил за дини.

Епилог

Питам сега Джимото как е там, където е?

Прочети цялата публикация