БНР | 07.04.2020 09:30:45 | 511

За баланса между защита и свобода по време на извънредно положение


„Свободата е ежедневно усилие, тя не е дадена даром и всеки ден трябва да се бориш за нея”, каза журналистът Владимир Йончев в предаването „Изотопия” по „Хоризонт”. Според него работата на журналиста в извънредни условия е повече, но в същото време дори по-лесна, защото „знаеш каква е цената”.

Оправдават ли мерките срещу пандемията отнемането на основни свободи?

„Човешките права не могат да бъдат отменяни при никакви обстоятелства. Ясно е, че трябва да се вземат мерки – като ограничаване на придвижването, но правото на информация и свободното слово не могат да бъдат отменяни. Това са изначални човешки ценности, които са основополагащи”, категоричен е Владимир Йончев.

В ситуация на извънредно положение обаче властите получиха възможността да проследяват всекиго посредством мобилния телефон. Това породи спор кои точно мерки са нужни и кои са прекалени. „Притеснителното всъщност е че се въвеждат практики, които не са временни, а могат да продължат и след приключването на кризата”, коментира Владимир Йончев.

Извънредните мерки и властта

Дори на властимащите ще им омръзнат непривичните на съвременното общество наложени ограничения в момента: „Това са мерки, при които не е естествено човек да живее прекалено дълго. След като извънредното положение отмине ние ще забравим за много от тях. Тогава някои от въведените сега мерки ще останат в сила много дълго време. Притеснението е, че под маската на „форсмажорни обстоятелства” се харчат пари за глупости и всъщност сега, занимавайки се само с коронавируса, не знаем какво друго се случва в държавата, а нещо неминуемо се случва. Убеден съм, че извънредното положение се използва, за да се вършат много „мръсни” неща, за които или няма да разберем изобщо или ще разберем едва по-късно.”

Светът след коронавируса няма да бъде същият

Според Владимир Йончев след кризисния период Европейският съюз ще премине от етапа на „затлъстяла бюрокрация” от последните години към етап на по-висока ефективност. Една от причините за това е, че следваните от големите международни организации политики са се оказали неприложими в днешната кризисна ситуация. За пример той даде решението в Италия две години преди епидемията да бъдат закрити 300 болници. Ако това не се беше случило е много вероятно в момента да нямаше подобен недостиг на легла в интензивните отделения.

„Европа ще бъде друга, много по-различна. Ще има промяна и у нас – хората ще питат повече как се харчи публичният ресурс.”

Мнението на журналиста Владимир Йончев е, че прекомерната социална изолация – над месец, би се отразила пагубно на човешката психика и е необходим план за връщането на обществото в нормалните му релси. Въпреки това той е съгласен, че препоръките на Националния оперативен щаб не бива да бъдат пренебрегвани:

„Възхитен съм от българския народ и проявената от него дисциплина, която може би дори скандинавска страна не е успявала да покаже. Тази криза извади наяве както много лоши черти на българина, така и други прекрасни – колко много благотворителни кампании се състояха и колко желание за взаимопомщ избухна тези дни.”

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

Снимки: архив


Прочети цялата публикация