Успя ли ЕС да договори „голяма базука“ за последиците от коронакризата

Разбраха ли се европейските лидери за икономическия план за отговор на кризата от Covid-19? Оптимистите биха отговорили, че има сериозен напредък, песимистите - кратко и ясно – „не“. И все пак лидерите на 27-те страни - членки одобриха плана за 540 милиарда евро, около който преди две седмици се обединиха финансовите министри на държавите от еврозоната. В него е включена схемата за подпомагане на запазването на работни места и за кредитни линии към бизнеса, за да посрещне шока от ограничителните мерки, наложени заради заразата.

Постигнато бе и съгласие за създаването на Европейски възстановителен фонд, но най-горещият въпрос - как ще бъде финансиран той, остана без отговор поне до шести май, когато е следващата лидерска среща.

Какви са възможностите и как може да изглежда компромисният вариант? Марта Младенова потърси отговорите от Нидерландия, Италия и Испания.

Европейската икономика може да се свие с 15% по време на рецесията, причинена от ограничителните мерки заради Covid-19. Предупреждението бе отправено пред европейските лидери от ръководителя на Европейската централна банка Кристин Лагард, според която това е най-лошият прогнозиран засега сценарий за икономическия шок от коронавируса.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен поиска двойно по-голям бюджет на Европейската комисия и създаването на Европейски възстановителен фонд.

„Председателят на Европейската комисия фон дер Лайен предложи, че сумата в този фонд може да достигне един трилион или трилион и половина евро. Това прави около 15% от брутния вътрешен продукт и сега вече наистина можем да говорим сериозно. Разбира се, засега единствено Съветът е възложил на комисията да направи предложение, но сам по себе си този факт вече е много позитивен“. Това заяви в интервю за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ финансистът Пол Ван ден Ноорд, който преподава в университета в Амстердам и е част от центъра за икономически изследвания в града.

В Барселона професор Рамон Маримон също приветства резултата от лидерската среща.

„Вярно е, че началото беше много бавно, но в последните дни нещата се ускориха. Много е важно сега да се вземе решение как този фонд за възстановяване ще бъде финансиран. Поне беше постигнато съгласие, че ще има по-голяма подкрепа и че от нея могат да се възползват страните, които пострадаха по-сериозно от кризата“, каза той.

Одобрение идва и от Милано, където е базиран икономистът професор Франческо Джаваци.

„Този фонд за възстановяване ще бъде под шапката на Европейската комисия. Това е важно, защото така ще се подсилят европейските институции. Все пак Европейският стабилизационен механизъм е създаден със свой собствен договор и практически няма допирни точки с комисията и с парламента“, отбеляза той. 

И тук вече започват въпросите, най-сериозният от които - как ще бъде финансиран този фонд?

„Трябва да се постигне компромис. Сега Испания, Франция, Италия и Португалия искат този възстановителен фонд да бъде финансиран с еврооблигации, Германия, Нидерландия и други държави - не искат подобен инструмент. Аз мисля, че компромисът ще бъде между еврооблигации, емитирани от Европейската комисия и вноски от страните - членки. Ще бъде някакъв междинен вариант“, посочи професор Франческо Джаваци.

„Най-вероятно ще се стигне до микс от заеми и грантове, защото грантовете няма да се възстановяват от страните, които ги получат. Така ще има разпределение на тежестта между всички държави, което е компромисно решение. Това от своя страна ще промени изцяло политическият пейзаж. Вече националните правителства няма да имат такава роля, каквато има комисията сама по себе си“, допълни нидерландският финансист Пол Ван ден Ноорд.

И тук е моментът да направим разграничение между няколко вида облигации, около които се водят дебати. Тъй като всички биха били емитирани от европейски институции, инстинктивно ги наричаме "еврооблигации", но това не е съвсем терминологично правилно, а и евролидерите са изключително разделени по темата.

„Към момента този въпрос всъщност не стои на масата, защото повечето държавни лидери не са съгласни с изключение, разбира се, на малцинство. Сред малцината държави съвсем естествено е Италия. Сега бих искал да направя едно уточнение - облигациите на Европейския стабилизационен механизъм, Европейската инвестиционна банка и евентуално Европейската комисия, от практическа гледна точка са „еврооблигации“. Те се емитират на наднационално ниво и гаранцията за тях е споделена. На политическо ниво обаче е много трудно да се обясни на избирателите това, заради което тези книжа няма да носят наименованието „еврооблигации“, смята Ван ден Ноорд.

„Тези книжа обаче няма бъдат гарантирани от страните от еврозоната, а от общия европейски бюджет, което разширява кръга на страните, носещи риск до 27-те членки на Европейския съюз - т.е. и страни като България. По този начин и поддържниците на идеята, и противниците ѝ, ще се поздравят с победа, защото това ще бъдат „еврооблигации“, но не обвързани с еврото, а с европейския бюджет“, разясни нидерландският финансист.

Една от обсъжданите идеи е за „вечни“ еврооблигации. Финансистът Джордж Сорос публикува дълъг анализ в подкрепа на подобен инструмент, който експертите познават практически най-вече от британския опит, припомни Маримон.

„Това е инструмент, който е използван в миналото. Например - в Обединеното кралство прибягват до него, когато изпаднат в тежка ситуация, но им струва наистина много след това да се „отърват“ от него. Принципно сега може да бъдат структурирани европейски „вечни“ облигации, но ми се струва, че няма да се стигне до там. Европейският съюз не е достигнал нужното ниво на доверие и солидарност, за да структурира такъв финансов инструмент, който изисква дългосрочно обвързване“, каза той.

Въпреки скептицизма на Маримон, от Милано професор Франческо Джаваци вижда възможност за облигации с много дълъг матуритет.

„Идеята е Европейската централна банка да се намеси и да купи тези облигации, емитирани от Европейската комисия или поне част от тях. Въпросът е, че банката не може да купува облигации, които не са ликвидни на пазара. Ето защо еврооблигациите няма как да бъдат „вечни“, защото вечността не е ликвидна за пазара. Най-дългите като матуритет ликвидни книжа са за 30 години. По-дълга срочност би била много трудна“.

Според Пол Ван ден Ноорд „все още нищо не е решено по въпроса за матуритета на тези книжа“.

„Те могат да бъдат пет, две или десет години, или пък за вечни времена. Честно казано, аз мисля, че те няма да бъдат „вечни“, а ще имат срочност от няколко години. Те обаче основно ще бъдат купувани от Европейската централна банка, която ще ги превърти през пазара. Ето защо от практическа гледна точка те ще бъдат вечни. Предвид ситуацията, аз одобрявам подобен подход“, коментира нидерландецът, който възлага много надежди на един вече одобрен инструмент - възможността за помощ от Европейския стабилизационен механизъм.

„240 милиарда евро под формата на кредитни линии за правителствата от Европейския стабилизационен механизъм е изключително важен инструмент. Веднъж, когато една страна в нужда получи кредит от механизма, това ще позволи на Европейската централна банка да купува неограничено книжа на тази държава през програмата за окончателните парични транзакции, т.е. на вторичен пазар. Това ще бъде голямата „базука“, която ще успокои финансовите пазари“.

Европейският стабилизационен механизъм е и институцията, която би могла да емитира т.нар. коронаоблигации - общ дълг на страните от еврозоната, но това би било много трудно за постигане, смята Франческо Джаваци.

„Европейският стабилизационен механизъм има потенциал да емитира облигации на стойност 500 милиона евро. За да се стигне до по-голяма стойност, трябва да се укрепи капиталът му, а това трябва да бъде направено от страните - членки на механизма. Това изобщо не е лесна задача, защото трябва да мине през парламентите на всяка една отделна държава“.

Рамон Маримон допуска, че след като отпусне определен брой кредитни линии, механизмът ще има необходимост да набере дълг, за да попълни резервите си. На въпрос дали северните държави ще склонят за поемането на общ дълг - било на ниво еврозона, било на ниво Европейски съюз, икономистът бе категоричен:

„Призивът за солидарност тук е много по-различен от всеки предишен път, защото аз мисля, че става дума за общ интерес. Всички искат Европа да „заработи“ отново - да отвори границите, да можем да пътуваме свободно, да се радваме на плажовете на Италия и Испания или на красотата на Флоренция. Ето защо не бива северните държави да проявяват такава липса на солидарност, това е и в техен интерес“.

Общият интерес изисква компромиси от всички страни - е отговорът, който идва от Амстердам. Пол Ван ден Ноорд вижда и позитиви в сегашната ситуация - според него това е критичният момент, в който много стари бизнеси ще загинат и ще отворят пазарни ниши за иновативните и зелените идеи.

Възстановяването може и да е бързо, както всички се надяваме, но може и да отнеме години, посочи той и добави:

„Независимо какво е възстановяването, когато излезем от този тунел, ще видим неочакван за нас икономически пейзаж“.

Целият анализ може да чуете от звуковия файл.

Прочети цялата публикация