Fakti.bg | 27.04.2020 09:00:58 | 372

Голямата китайска лъжа за коронавируса


Коментар на Жан-Луи Трамбле, “Фигаро” От появата на Covid-19 в Ухан през миналия декември, китайският режим никога не каза истината най-малко по три въпроса: появата, мащаба и равносметката от пандемията. “Сивите зони” са много и почти навсякъде по света се надигат критики срещу Пекин.

В началото бе Словото. В случая това на президента на републиката Еманюел Макрон, в интервю за “Файненшъл таймс”, публикувано на 16 април: “Очевидно са се случили неща, за които не знаем. Китай трябва да ги каже”. В твърде загадъчна формулировка държавният глава повдигна въпроса за управлението на здравната криза в бившата Поднебесна империя, епицентър на пандемията на Covid-19. Не беше нужно повече, за да се съживят всички спекулации, които обикаляха в интернет през първото три месеца на година, за истинския произход на Sars-CoV-2, научното име на вируса, който причинява Covid-19 и подлудява планета. Поставени под карантина в тревожна атмосфера и изправени пред дяволски сценарий на антиутопия, привържениците на теорията на конспирацията се зарадваха. Нека го кажем веднага: въпросният вирус не е бактериологично оръжие, създадено умишлено от азиатски Франкенщайн за оръжейната индустрия.

Лабораторията на раздора

Геномът на вируса, чиято последователност бе съобщена от китайците на света на 7 януари, показва, че той е от естествен произход. Остават обаче много сиви зони около неговата поява. Познаваме официалния разказ: за пазара за животни в Ухан, където има екзотични видове, предназначени за приготвяне на лекарства или храна на местните жители. Сред тях панголин, животното-гостоприемник на вируса, заразен от прилеп, който впоследствие го предал на човека. Все повече гласове оспорват тази версия, която има заслугата да дава обяснение на необяснимото, но не и да удовлетворява цялата научна общност. Както обобщава Бюлетинът на атомните учени (Bulletin of the Atomic Scientists): “Експертите знаят, че новият коронавирус не е биологично оръжие, но не са единни дали е изпуснат от изследователска лаборатория”.

В тази хипотеза за случайно изпускане на вируса (подкрепена между другото от д-р Люк Монтание, Нобеловият лауреат от 2008 г. за откриването на ХИВ), всички погледи са насочени към P4 лабораторията (патоген от 4 клас, най-добрата по отношение на сигурността), която се намира в покрайнините на Ухан, на петнадесетина километра от центъра на града и в близост до Института по вирусология.

На 14 април в. “Вашингтон пост” разкри, че дипломатически канали са предупредили през януари 2018 г. за пропуски в сигурността на това учреждение. След като го посетили, служители на американското посолство в Пекин, отговарящи за науката и здравеопазването, отбелязали, че “има сериозен недостиг на достатъчно обучени техници и следователи, за да функционира напълно безопасно”. И настояли САЩ да увеличат помощта си (1) със следния аргумент: “Провежданите изследвания върху коронавируса при прилепите са важни, но опасни”. На следващия ден консервативният телевизионен канал “Фокс нюз” излъчи репортаж, който намекна, че разузнавателните служби проучват много сериозно хипотезата за случайно изпускане на вируса. Доналд Тръмп коментира: “Ние провеждаме много пълно изследване на това ужасно нещо”. Изявление, потвърдено на 15 април от ръководителя на американската дипломация Майк Помпео, който обяви “пълно разследване”.

От тази гледна точка и при условие, че китайските власти дадат разрешение (което изглежда малко вероятно), неговите агенти могат да помолят Париж за помощ… Защото въпросната лаборатория е резултат на френско-китайско сътрудничество, започнало през 2004 г. от правителството на Рафарен (2) и конкретизирано през 2017 година. По време на церемониите за акредитацията ѝ през февруари 2017 г., в присъствието на Ив Леви, тогава президент на Националния институт по здравеопазване и медицински изследвания (INSERM) и съпруг на Анес Бюзен (до януари 2020 г. здравен министър на Франция - б. пр.), премиерът Бернар Казньов заяви без да трепне: “Тази лаборатория ще бъде острието на нашата борба с възникващите болести (…) За да подкрепи динамиката на сътрудничеството, френската държава ще предостави бюджет от 1 млн. евро за пет години”. Копие на лабораторията Р4 в Лион, тя е построена от петнадесет френски компании с активната подкрепа на Фондация Mérieux и Института “Пастьор”. В действителност, след като бебето е родено, се оказва че идилията между Париж и Пекин е продължила твърде дълго. Във всеки случай, 50-те френски изследователи, които трябваше да подкрепят своите китайски колеги, така и никога не стъпиха там…

И за да се усложни допълнително тази деликатна тема, трябва да цитираме втората хипотеза. Тя засяга друга лаборатория, класифицирана Р2, следователно с по-разхлабени норми за безопасност и сигурност, отколкото в Р4: Центърът за контрол и превенция на болестите (ССРМ) в Ухан, разположен на няколкостотин метра от пазара, откъдето тръгнало всичко. Според проучване, публикувано през февруари (3) в сайта ResearchGate (но изтеглено впоследствие), от двама университетски учени (единият от Кантон, другият от Ухан), Ботао Сяо и Лей Сяо, този пазар никога не е продавал прилепи, които не са част от хранителните навици на провинцията.

Авторите припомнят и резултатите от проучване, публикувано през януари в престижното списание Lancet. В него са участвали 41 пациенти с Covid-19: 13 от тях никога не са имали никакъв контакт, пряк или непряк, с пазара на животни! В замяна на това, лабораторията на Центъра за контрол и превенция на болестите в Ухан приютява 600 прилепи, заловени на 1000 км от Ухан, в Юнан и Жеджианг. Те се използват за тестване на ваксини срещу различни форми на коронавирус. Въз основа на свидетелствата на служители, двамата не изключват евентуално заразяване от прилеп на лаборант, който впоследствие е “изнесъл” вируса в мегаполиса с 15 млн. жители! В ефира на BFM на 20 април, китайски посланик в Париж, Лу Шайе, отхвърли обвиненията: “Няма никакъв проблем с лабораторията Р4 в Ухан. Хората, които разпространяват тези слухове, са журналисти или политици, но не и учени”. Да забравим за това. Комунистическият режим никога не е блестял със своята прозрачност. Да признае “индустриален инцидент” с ужасяващи последици, за партията би означавало да стане за смях. Което тя ненавижда най-много, както вече два пъти показа в тази здравна криза.

Арести за “фалшиви новини”

Да се върнем в началото на тази афера. Първият известен случай на Covid-19 датира от 8 декември 2019 г., но трябваше да дойде 23 януари 2020 г., за да бъде поставен под карантина град Ухан. Драстична, но закъсняла карантина: вирусът имаше 46 дни, за да се разпространява и развива. Първата лъжа: да накара населението да повярва, че Covid-19 е с хранителен произход и не се предава от човек на човек, държейки същевременно отворен прочутия пазар чак до 31 декември! “Мистериозната пневмония” бе квалифицирана като инфекциозно заболяване (с предаване от човек на човек) чак на 20 януари. Хората, които биха тревога за нов и по-остър ТОРС (Sars, тежък остър респираторен синдром), са заставени да мълчат, дори арестувани, за разпространение на “фалшиви новини”. Такъв е емблематичният случай с д-р Ли Уенлианг, офталмолог в болницата в Ухан, който в крайна сметка почина от болестта на 7 февруари. Срещу лекарите и журналистите има цензура, която следи социалните мрежи и затваря прекалено приказливите акаунти. Дори апартчиците са държани в неведение. Това разкри Ма Гуокианг, генерален секретар на Комунистическата партия в Ухан, в разкаяние от 31 януари, в което обясни, че е бил принуден да мълчи с правителствени заповеди (тази изблик на откровеност му коства уволнението на 13 февруари).

Пекин е обвинен във фалшифициране на данните

В същия момент животът продължаваше нормално. На 18 януари в Ухан дори честваха “празника на 10 000 семейства”, гигантско събиране, противоречащо на всички закони на превенцията. С наближаването на лунната Нова година, 5 млн. души напуснаха провинция Хубей, за да отидат при близките си в други райони на Китай, отнасяйки понякога вируса вместо подарък…

И все пак, в сравнение с Европа, официалната равносметка е абсурдно ниска за нация от 1,4 млрд. жители. Обвинен във фалшифициране на данните, Пекин символично преразгледа броя на жертвите: вече ще бъдат 3869 починали в Ухан (вместо 2579 преди 17 април) и следователно 4632 в цялата страна. Голямо усилие (+ 50% в Ухан: възрастните хора, починали в домовете си)! Една бърза сметка (броят на смъртните случаи във Франция и Китай спрямо съответното им население) позволява да измерим голямата грешка в тази бройка: все едно Франция е имала 90 пъти по-високо ниво на смъртност на Covid-19, отколкото Китай!

Според Матийо Дюшател, директор на програма “Азия” в Института “Монтен” и автор на обширен доклад по темата (4), става дума ни повече, ни по-малко за “статистическа заблуда”. Ако се вярва на китайската медия Caixin и кадрите, публикувани на сайта ѝ преди Деня на мъртвите на 4 април, равносметката е доста по-висока. На тях се виждат хиляди хора да се редят на опашка, за да получат праха на своите роднини или приятели от местните крематориуми. Заключенията на нейните репортери, основаващи се на 19-часовия работен ден на крематориумите в продължение на два месеца, както и на ежедневните доставки на погребални урни в този период, посочват общо 46 хил. починали само в Ухан. Цифра, която изглежда малко по-достоверна от 4632. “Крият всичко от нас, не ни казват нищо” (5), пееше Жак Дютрон. Дали е преведен на мандарин?

(1) Лабораторията Р4 в Ухан вече получи субсидия от 3,5 млн. евро от Националните здравни институти (NIH), американският еквивалент на Националния институт по здравеопазване и медицински изследвания (INSERM) във Франция. Сред неговите официални партньори има много американски университети (сред които Харвард).

(2) Срещу становището на Генералния секретариат за национална отбрана (SGDN), който през 2010 г. стана Генерален секретариат за отбрана и национална сигурност (SGDSN), който се опасяваше, че впоследствие може да се трансформира и използва за производството на бактериологични агенти.

(3) «The possible origins of 2019-nCoV coronavirus».

(4) «Covid-19: l’Asie orientale face à la pandémie», с François Godement и Viviana Zhu, 150 с.

(5) «On nous cache tout, on nous dit rien»

Превод от френски: Галя Дачкова

Прочети цялата публикация