С Мента, глог и Менда през кризата

Коментар на Николай Иванов за в. "Сега" Вече е ясно. Какъвто и да е ходът на пандемията, ключовото предизвикателство за обществата е отговорът на икономическата криза. Може да се живее с маска или без, с брифинги или не, с КПП в края на магистралата или кръгово кръстовище. Но не може да се живее без хляб. Затова в следващите месеци основната политическа тема ще бъде как да бъде осигурен той. Рано или късно извънредното положение ще падне, но след това ще живеем в период (поне година!), което ще предопредели

наличието на хляб за десетилетие напред.

Затова ако някой днес мисли, че основната обществена тема следва да бъде кога точно ще поседнем на пейка в парк, бърка. Тя трябва да е за държавната икономическа политика. Темата ще се наложи от само себе си, затова колкото по-рано се дискутира, толкова по-добре.

Отговорът на въпроса каква точно икономическа политика трябва да се предприеме в тия „коронни” времена няма никъде по света засега. Твърде много са енигмите – колко точно ще продължи изолацията, ще се възвръща ли тя периодично, какъв точно ще е размерът на щетите и т.н. Отговор не дават не само правителствата, но и научната експертиза. Напълно нормално е в такава отговори да липсват и у нас. Но две са тревожните новини специално за България. Първата: 40 дни след старта на извънредното положение

няма и елементарно усилие

за такава дискусия от страна на политиците; по света има поне наченки (например твърдението на Урсула фон дер Лайен, че нов план „Маршал” би спасил Европа). Втората тревожна новина за България е в аванс и касае кадрите. Те, знае се, решават всичко. Но нищо повече от Мента, глог и Менда не се очертава като рецепта.

Нека видим накратко какво до момента се предприема или предлага на икономическия терен от политическите субекти. Важни са не само идеите на управляващите, но и на опозицията, защото една икономическа политика не се реализира от днес за утре. Важно е какво предлага и президентът, тъй като е институционален център, който при политически кризи сформира правителства:

За 40 дни управляващите се отчетоха с три основни типа действия: малки помощи за бедни прослойки (375 лв. за родители, минимална заплата за свободни артисти...), различни видове кредитиране и прочутата вече мярка 60:40. Плюс достъп до български производители на хранителни стоки до търговските вериги. Не, това не е концепция, а

мерки на пожар.

Някои от тях са добри, може да помогнат на хора или фирми, но в никакъв случай не са стратегия. Всяка една икономическа политика притежава няколко задължителни елемента - срок на реализация, измерими цели и лост (лихва, инвестиции, доходи, друго..). Действието на правителството нямат нито един от тези атрибути. Мисли ли се въобще в перспектива? Не, и то официално - няколко пъти Бойко Борисов каза, че сметки са правени за 3 месеца, нито ден повече. А и на децата е ясно, че кризата ще бъде доста продължителна.

Ако се сбъднат най-мрачните прогнози (нова Голяма депресия в САЩ и т.н.), обществените катаклизми ще бъдат огромни. За България това значи например, че водовъртежът може да изстреля Корнелия Нинова в премиерския стол. Но има ли и БСП идея за икономическа политика? Как да улеснява бизнеса, да кажем, в рамките на един мандат? Не, БСП също няма идеи в дълбочина. Всичко, което тя роди за 40 дни, бе

да се вземат едни пари накуп от бюджета

и да се излеят като порой. Вместо за модернизация на армията, 1.5 млрд. лв. да отидат за безработни, общини, сред тях 30 млн. лв. безвъзмездно за малки и средни земеделски фирми. Вярва ли някой, че БСП щеше да направи точно това, ако бе управляваща? По-голям популизъм роди единствено кметът на Русе Пенчо Милков (пак от БСП), който тръгна да проверява колко са 5G антените в града.

„Безвъзмездно” бе основната дума и в „тезисите” на президента Радев (обръщението на 3 април). Много е зле положението, вирус броди, дайте да дадем, рече той тогава. Основната мисъл на Радев до края на президентския мандат ще е как да се харесва на електората – не е нужно нито той, нито ние да откриваме топлата вода. По-интересно е друго – безвъзмездна помощ в големи мащаби не е по силите на бедна държава, напираща за еврото. Ако президентът наистина сънува дъжд от пари срещу нищо, трябва да сподели въжделенията си с други държавни глави. Планът "Маршал", който е единственият доказан безвъзмезден инструмент, е осъществен наднационално.

Идеите на т. нар. патриоти няма смисъл да се обсъждат. Те така или иначе се сбъдват. Искаше Валери Симеонов да затвори кръчмите у нас – ликвидираха се по целия свят. Желаеше засилено полицейско присъствие в гетата – има го. Вън от шегата, икономическата политика трябва да предвиди и какво ще се прави със стотиците хиляди българи, завърнали се заради коронавируса. Мнозина от тях със сигурност ще останат дълго тук – те

решават ли въпроса с работна ръка?

И тъй като една значителна част от тях са роми, няма ли да полегнат върху социалната система? Дискусия липсва. Нищо принципно от „Воля” освен бомбастики, кръгла нула и от извънпарламентарните сили. ДПС пък се е сляла духом и тялом с правителството. ”Дoceгa тe ce cпрaвят. Борисов се cпрaвя мнoгo дoбрe”, рече на 10 април Йордан Цонев. Единственото нещо, което Движението произвежда автономно, са даренията на Делян Пеевски. Може да се окаже, че „концепцията” ѝ опира до изчистване на имиджа на този емблематичен опозиционер.

Кои сфери са приоритетни, как ще им се помага? Какво правим за производителността на труда? Ами за образованието, което, колкото клиширано да звучи, е ключ към успеха? Ще бъде ли активна държавата на пазара или обратното – ще го остави, за да отсее сам здравото от гнилото? Икономическата криза изцяло следствие от пандемията ли е, или е и

спад, характерен за икономическите цикли?

Всичко това са основни въпроси и алтернативни гледни точки при формирането на икономическа политика. Те са и предизвикателство, и интелектуален гъдел. Преди да се реализират, трябва да има обсъждане.

Но като се замисли човек... кой наистина да ги обсъжда? Владислав Горанов, Менда Стоянова, Емил Караниколов, Мариана Николова, Йордан Цонев, Румен Гечев и Драгомир Стойнев са

цветът на икономическа мисъл в политическите селения.

Те ли ще произведат продукта в отговор на икономическата криза? Или пък стотиците „калинки”, назначени за секретари и сътрудници? Трудно. Икономическите кадри, всъщност, са много дълбок проблем в българската политика. Ченгета в нея имаме безброй, генерали и адвокати също, мяркат се учители, тук-там лекари. Но икономистите са малко. Сред лидерите на първите десет по рейтинг партии днес имаме 3-4-ма юристи, пожарникар, музикант, дори богослов, но само един икономист, турен формално от почетен философ. Може би е така, защото в етичния кодекс на оцеляващия партиец няма място за истинска икономика. Има за крадене.

Прочети цялата публикация