Княз Борис I – един от най-далновидните владетели в българската история

Княз Борис I Михаил е една от най-значимите личности в Първото българско царство (681 – 1018). Неговото име е неразривно свързано с историческата съдба на народа ни и на Българската православна църква, която го е канонизирала за светец и почита паметта му на 2 май.

Проф. Петър Ангелов от Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ обяснява, че пред Борис и пред управлението му са били три важни алтернативи, за които е трябвало да вземе решение. Езичество или християнство, което взима в полза на християнството. Втората е Константинопол или Рим. И въпреки опитите на Рим да промени решението му след 870 г., той остава в лоното на Византийския културно-религиозен кръг. И третата – дали да остави гръцката литургия в България, която е официална след покръстването, или да приеме учениците на Кирил и Методий, за да обучат български клир, който да проповядва на разбираем език. Всички тези стъпки, предприети от княз Борис по време на управлението му 852-889, са залог за бърз политически и културен възход на държавата.

За произхода на княз Борис проф. Ангелов казва, че е от рода на Крумовата династия, син на българския хан Пресиян. Добавя, че такъв род данни трудно се намират в изворите, които са главно чужди. Но той е бил личност, която се отличава. И не случайно се смята за един от най-големите владетели в нашата история. Усетил историческата ситуация, Борис прозира необходимостта от приемане на християнството и пръв се покръства, вземайки името Михаил.

Това тежко решение във всички случаи не е плод на някаква случайност – обяснява проф. Ангелов. – Князът е осъзнал, че голяма част от населението в някои български области е вече християнско. Най-вече в Македония, присъединена към България през първата половина на IX в., покръстена още в рамките на Византийската империя. Това напомня времето на Константин Велики, стигнал до историческото решение да приеме християнството за равноправно през 313 г., съобразявайки се с факта, че голяма част от населението вече е християнско. Неслучайно Борис бива наричан нов Константин, защото както Константин възприема християнството в Римската империя, така и Борис през 864 г. приема християнството в България. Това е далновидност за промените, които са настъпили и фактът, че на южната граница има могъща християнска империя, с която по-добре ще се живее съвместно, ако приеме християнството.

На 4 март 870 г. на църковен събор Българската църква е въздигната в ранг на автономна архиепископия. Постигането на тази независимост според проф. Ангелов е плод на дипломатическите умения на княз Борис. Той създава принципа в нашата дипломация – да се използват противоречията между Изтока и Запада, казано глобално, или в случая, между Константинопол и Рим. Проф. Ангелов казва, че най-голямата заслуга на Борис в чисто културен план е утвърждаването и разпространението на славянската азбука и писменост. Делото на Кирил и Методий е свързано с Великоморавия, защото писмеността е създадена за славяните, които са я населявали, а не за българите, които по това време все още са езичници.

И ако не е била България да приеме изгонените, даже част от тях избити Кирило-Методиеви ученици от Великоморавия, това дело щеше да остане интересен исторически факт за създаването на такава писменост – продължава проф. Ангелов. – Огромният принос на Борис е, че приема в България учениците Наум, Климент и Ангеларий като им дава възможност да създадат свои школи, да обучат църковен клир и да се обяви старобългарският за официален богослужебен език. Графичната система, създадена от Кирил и Методий, е глаголицата. Ние пишем на кирилица, за която една от хипотезите е, че е въведена от Климент. На тази графична система се превеждат богослужебните книги. Няма по-сигурен начин да утвърдиш християнството, освен ако не говориш на разбираем за хората език. Това е принос и за голяма част от останалия славянски свят, тъй като литературата, създадена по време на Златния век, намира разпространение и в други източноправославни страни като Русия и Сърбия.

Прочети цялата публикация