БНР | 04.05.2020 05:13:43 | 196

В тъмните кътчета на светлинното изкуство


Във влажните и мрачни подземия на малък германски град свети изкуство. Из коридорите на бивша пивоварна в Унна, провинция Северен Рейн-Вестфалия, произведенията си излагат светилата на светлинното изкуство. „Изотопия“ слезе на 12 метра под земята с Джон Ясперс, директор на единствения в света Музей на светлинното изкуство. Джон е от Амстердам. Преди пътувал до Унна, сега си е вкъщи заради пандемията от Covid-19, но това не му попречи да ни разведе из миналото и бъдещето на музея, за което и ние, и той се надяваме да бъде повече от светло. Буквално и преносно.

Нека бъде светлина

„Като холандец винаги казвам - каним Рембрандовците и Ван Гоговците на светлинното изкуство. Те са живи днес и правят инсталациите си в Унна, специално за нас. Това са големи инсталации, през които посетителите преминават. Мисля, че музеят е доста впечатляващо място. Повечето творци смятат същото, щом дойдат“, разказва Джон и допълва: да, мястото е мрачно, но и осветено от изкуството. А то няма нищо общо с коледните лампички, както се шегува Ясперс. И не, усещането не е като в дискотеката.

Всъщност последната изложба, преди светлината да спре да се процежда през ключалката на заключения музей, се казвала Neon Delights („Неонова наслада“). При всички произведения използвали неона като материал. 

„Първата неонова светлина е била направена през 1912 г. Била е за външна рекламна табела на фризьорски салон в Париж. През 60-те години, движението на хипитата, новият свободен свят, хората са търсили нов вид материал, който да използват в своето изкуство. И тогава първите творци започнали да използват неон. В сегашната ни изложба правим опит за обзор и изследване на това как се е използвал неонът през годините в изкуството - от 60-те до днес. Опитваме се да покажем цялото развитие“, обяснява Джон.


Вярваме, че са успели, въпреки че откриването на изложбата е катастрофирало. „В деня, в който трябваше да открием изложбата, премиерът на провинция Северен Рейн-Вестфалия даде пресконференция за Covid-19. Така стана ясно, че трябва да я отменим. Това се случи 4-5 часа преди началния час на събитието. Всичко беше готово, бяха купени питиетата и храната“. Отгоре на всичко ситуацията се разиграва в петък, 13 март. Да, Джон определено няма да организира повече изложби на фатални петъци и няма да се шегува с тях.

Е, не всичко е пропаднало. Виното отлежава в подземията в очакване на по-добрите времена, а локума и тапасите хапнали. Правилно, имало и локум.

Как локумът може да застигне една изложба

„Всъщност името на изложбата Neon Delights идва от там… от сладкиша. Веднъж бях в магазин за локум, и си помислих: „Мммм, Turkish Delights. Колко цветни и прекрасни…“. Бяха точно толкова цветни, колкото неоновите светлини. И си казах: „Добре, един ден ще направя изложба и ще я нарека не Turkish Delights, а Neon Delights“.

Сега изложбата чака подходящия момент. Всички творци се съгласили да оставят произведенията си с надеждата, че хората ще оценят неоновите наслади, ако експозицията се удължи. Някои от произведенията можете да видите и онлайн, но Джон се въздържа да покаже всичко. Причината - изкуството на светлината трябва да се преживее

„То e изключително специфично. Не можеш да го фотографираш, защото снимките ще имат съвършено различни цветове от действителните. Светлинното изкуство винаги има връзка с оцветяването на пространството, в което е създадено и поставено.


Да погледна в теб

Трябва ли творецът, който посяга към светлинното изкуство, да мисли много повече за възприятията на зрителите? Ясперс смята, че светлинно изкуство има, но не и светлинни артисти.

„Светлината е просто материал. Творците рисуват картини, в следващия момент правят скулптури от бронз или мрамор. А понякога просто решават, че ще работят със светлина. Същевременно светлинното изкуство все още не е достатъчно старо, за да се утвърди като течение. Доста е скъпо и затова е трудно за младите творци. Освен това се нуждаеш от сцена, на която да го показваш. Именно затова се опитваме да работим както с вече утвърдени световноизвестни артисти, така и с млади, неизвестни творци. Важно е ние като музей да им даваме сцена, на която да се изявяват. На мен лично ми харесва да работя с млади хора, защото мислят извън рамката, идват с нови идеи, отворени са за изпробването на нови техники и т.н.“

Едно обаче е сигурно за изкуството на светлината.

То е много емоционално, защото светлината привлича хората. Представете си, че карате по легендарния Route 66 в Америка. Цял ден не виждате края. Но все пак в един момент някъде далеч блясват светлини. И вие искате да отидете точно там, защото ще можете да пренощувате или да си вземете храна. Светлината може да ни вдъхновява. Светлината е живот. Без слънцето нямаше да сме тук. Светлината може да влияе на настроението ни и да ни направи щастливи. Ако сте в среда с червена светлина, се чувствате различно в сравнение с усещането от средата в студена синя светлина.“

Неонова надежда

А ако си припомним, че светлината винаги е била метафора за надеждата и виталната сила, то къде Джон вижда надеждата в тази пандемична ситуация и в какъв цвят е обагрена? За него откриването на ваксина срещу вируса е единственият изход. 

„Хората трябва да запазят надеждата си, защото без нея не можем да живеем. Трябва да мислим и да се грижим един за друг. Да виждаме позитивните страни, които не сме виждали от много, много години. Всичко беше прекалено подчинено на парите, икономиката, на това да печелиш все повече и повече. И сега изведнъж се озоваваме в равен свят, който в същото време е изпълнен с големи неравенства. Мисля и се надявам, че сега ще сграбчим шанса си да мислим по различен начин. Надявам се да имаме нов вид нормалност, която да не бъде „купуване, купуване, купуване“, а да бъде водена от други ценности.“


За финал Джон ни споделя и коя е първата творба пред взора на всеки посетител в музея. Тя е на Маурицио Нанучи, висока е 2 метра и представлява светещ надпис, който гласи: „Никога не се отдалечавай от цвета“.

Искате да чуете цялото интервю с Джон Ясперс? Устремете се към звуковия файл поне със скоростта на светлината.

Снимките в публикацията са от Фейсбук профила на Музея на светлинното изкуство в Унна, Германия. 

Прочети цялата публикация