Кризисните центрове се оказаха неподготвени за кризата с коронавируса

Заради извънредното положение съдилищата в България в момента не разглеждат дела за домашно насилие. Това каза наскоро Атанас Атаносов, съдия от Софийския градски съд и бивш председател на Съюза на съдиите в България. 

Ситуацията с Covid-19 може да доведе и до сериозно ограничение за финансиране на центрове за защита от насилие. Това пък предупреди Катя Кръстанова от Фондация „Анимус“. Нараснал е и рискът от убийство при домашно насилие, защото заради коронавируса е нараснала възможността за загуба на работа така насилник и жертва да са дълго време заедно. 

2020-та година се оказа доста лоша за подкрепата на центровете за защита от насилие. В края на 2019-а година омбудсманът Диана Ковачева призова областните управители да открият повече центрове по Закон за социалните услуги, защото в страната ни кризисните центрове са едва 13 и винаги са пълни. В 18 от 28 областни центрове няма място за настаняване на жертви на насилие. Но Законът за социалните услуги така и не влезе в сила от 2020. 

В условията на ограничения заради пандемията правителството прие Национална програма за превенция и защита от домашно насилие. Но все още работната група в Министерството на правосъдието мисли дали да има национален орган за координация по решаване на проблемите с насилието, който се предлага с промени в Закона за защита от домашното насилие. Катя Кръстанова от Фондация „Анимус“ каза, че след като Ковид кризата принуди насилник и жертва да са дълго време заедно, подобен орган е "началото на мащабна политика в тази област“. Но трябва да се прави и повече.

"Технически кризисните центрове се оказаха неподготвени за пандемия. Не е мислено, че трябва да има изолатори в кризисните центрове, които сега биха могли да свършат работа, ако те съществуваха. Стая отделна, с бокс и баня за спешното настаняване, за да няма достъп до другите. Услугата „звено майки и бебета, която е превенция за изоставяне на бебета, е скроена така, че те имат възможност да се отделят, да прекарат там известно време, докато им излязат всички изследвания. Сега това е добър урок - да се направи такава поправка, че може се обезопасяват при такива пандемии. Неподготвени се оказахме, да".

Само един кризисен център се е оказало, че може да реагира при кризисно настаняване в ситуация на коронавирус.

"Кризисният център е на горния етаж. На долния етаж е защитеното жилище, имат отделни входове. Когато защитеното жилище, където е за дълго настаняване - 6 месеца, две години, на жертви от домашно насилие, беше празно, те можеха единствени да поемат спешно настаняване, въпреки пандемията, защото имаха етаж, на който да изолират новопостъпилите, докато излязат изследванията".

Към тези факти Катя Кръстанова от Фондация „Анимус“ добави и притеснението:

"През следващата година, съсредоточени за справяне със спешните, големи икономически, възможностите, които са свързани с финансиране на центровете за жертви на домашно насилие, ще бъдат съвсем ограничени. В страната няма достатъчно услуги, които да са широко достъпни, бидейки безплатни. Има консултативни центрове, които са финансирани така, че жертвите на насилие, които се обръщат към тях, да ги ползват безплатно. Но тук говорим основно за спешна психологическа помощ, каквато е кризисната интервенция, психологическо консултиране и невъзможност да се предоставя дългосрочната психотерапевтична подкрепа, която е свързана с възстановяване от травмата. Тъй като това е дълъг процес, скъп процес, субсидирането на един такъв процес е изключително трудно и практически невъзможно".

От практиката, в първите седмици на коронавируса, Фондация „Анимус“ до момента няма „тотално увеличаване на случаите и няма повишавате на обажданията на националната телефонна лития“. 343 са обаждания, 237 са по повод на домашно насилие.

"Да, има може би 50 случая, които са позвънили", каза Катя Кръстанова очертава проблемите, породени от присъствието на децата, които са затворени у дома и няма къде да изразходват енергията си:

"Много пъти единият родител, най-често бащата, обвинява майката, че децата са в това състояние. И не може да се удържат и са невъзпитани. Класическите случаи, които се чуват по телефона при контакти през последните дни. Друг тип случаи са хората, които са лабилни психически. Които са с тревожности, които имат притеснения за здравето си. И това състояние отключва много сериозни техни, дори при някои панически атаки. Когато са в партньорски отношения. Това е нещо, което би трябвало да бъде удържано и подкрепено от партньор, но то ако той няма тази способност, това би могло да е поредният повод за избухване и агресивни реакции. Един от индикаторите, по принцип, за установяване на рисковете за убийство при домашно насилие, е загубата на работа от страна на извършителя на насилие. Това е рисков фактор, който толкова много се разпространи през последните дни, че вече наистина потенциалният риск за случване на най-лошото нарасна. Злоупотребата с алкохол нараства през последните дни".

А всичко това са обстоятелства, които товарят и системата за защита от домашното насилие:

"Дали сме подготвени изобщо това, което ще последва", коментира Катя Кръстанова от Фондация „Анимус“. И добави, че дори и сигналите за насилие над деца са нараснали. През април на Националната телефонна линия за деца има подадени 77 сигнала. От тях 36 са за физическо, 24 на психическо, 6 на сексуално. Имало е сигнали за 23 деца, които са били рисково занемарени с опасност за живота. За месец обикновено сигналите не достигат до 60, каза Катя Кръстанова от Фондация „Анимус“. Но само през март те са били 80. 

Семейният психолог Жени Георгиева каза, че ситуацията с ковид е шанс за това обществото да увеличи чувствителността по темата за домашното насилие:

"Ние всички изпитваме насилие. Знаем какво е да се чувстваш насилен. Вероятно би могло да увеличи съпричастността на обществото към тези семейства, към тези случаи, в които това се изпитва непрекъснато. Ние сме за първи път в ситуация, в която изпитваме колективна загуба на чувството си за безопасност. И, да, това е много разтърсващо, това е много стресиращо. Ние всички сме в стрес. Бих посъветвала хората малко да го вземат предвид, да понамалят изискванията към себе си".

Жени Георгиева обясни, че първата стъпка за предотвратяването на домашното насилие в условията на Ковид е да не прилагаме старите признаци към новата ситуация. По – технологичният вариант за справянето с домашното насилие е и родено от много стартъпи, които разработват приложения в помощ на жертвите на домашно насилие, които са в Ковид. Към този момент обаче не е ясно дали има някакъв ефект от подобни приложения. Към този момент щабът за коронавируса не е излизал с препоръки за ситуации на домашно насилие в условията на Ковид. 

Репортажа на Добромир Видев в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.

Прочети цялата публикация