Fakti.bg | 08.05.2020 10:00:18 | 106

МОН плю по електронното обучение и съвестните хора


Коментар на Искрен Вълчев за сайта "Гласове"

Малцина разбраха какво се случи във вторник, когато Красимир Вълчев обяви плана за матурите при кризата - с едно действие той и повереното му министерство се изплюха върху електронното обучение, считано официално за успешно и приоритетно. Унизени и обезсмислени се оказаха всички хора по веригата, благодарeние на които дистанционните уроци се провеждаха наистина качествено – деца, учители, родители. Наред с това се случи нещо още по-лошо: за пореден път МОН равни цялата система по възможно най-ниските образователни критерии. Старание, съвест, самоподготовка... – долу! Това е огромен шамар върху единствения сектор, който не пропиля кризата, а я използва да превземе технологично стъпало.

Но не очаквайте протестни гласове! МОН практически улесни неимоверно матурите. Съвестните и старателните хора са малко, мнозинството обича да му е лесно, медиите не вникват в дълбочина, канят за коментатори казионни експерти – няма кой да роптае.

От обхвата на изпитите бе изключен материалът, изучаван при извънредното положение след 13 март. Но не само той – официално влизат темите до 20-тата учебна седмица, която усреднено изтича края на февруари. Така МОН се презастрахова – да не би случайно да се появи дете, което поизостанало от темпото ще пише върху материал, усвояван електронно. Цари голям страх от уроците чрез компютър, иначе смятани за образованието на бъдещето! Голям страх за това, поради което години бяха писани програми, проекти и харчени пари!

Но защо е той? Официалното обяснение гласи, че не всички деца можеха да учат дистанционно. Около 10% нямат компютри или интернет, освен това живият контакт е по-пълноценен. Но зад този плакат действителността е различна.

Както самият Вълчев обясни, при значителна част от семействата без достъп проблемът не са парите, а нежеланието – в домовете на тези хора липсват книги, родителите употребяват скъпи телефони, но не купуват техника за децата.

Друга част от действителността е, че посредством медиатори пропуските може да бъдат наваксани. Който медиатор не иска да бъде касичка за пари по проекти, наистина ще помогне. Което семейство има истинско желание да учи детето, щеше да да се справи през март и през юни. Защо тогава Вълчев заповяда равнис по тия без книги?

Защото причината за решението е друга. Тя е страхът от скандал, прелял в тактика да се върви по линията на най-малкото съпротивление. Ситуацията е стресова, нова за децата при коронавируса. Най-вероятно ще има доста ниски оценки. И като нищо всички ще обвинят „недостатъците на електронното обучение”. Респективно – МОН. Ще полетят сълзливи медийни репортажи за дискриминирани деца, които искали да учат, но „системата не им позволила”. Целокупно ще се заклейми електронното обучение, защото изучило децата за двойки, а според общите възприятия успешното школо пише шестици. Затова най-добре да се съкрати материала! Да няма грантови сополи заради ония 10%!

Кой би негодувал срещу по-малък конспект – никой. Кой иска да се главоболи с двойки – никой. Обратно – задават се аплодисменти.

Всичко това е блестящ урок по популизъм, преподаден от номенклатурата в МОН, приседнала несменяемо под сменяемите министри. На Вълчев угодно му е било подшушнато правилното решение.

Само че всичко това означава пълното обезсмисляне на проведеното електронно обучение. Видя се, че то върви прекрасно и покрива критериите да бъде пълноценна част от образователния процес.

На някои деца не им се учеше, на някои преподаватели им бе трудно. Но така е и в класните стаи. Не опира до технологията.

Трудолюбивите, амбициозните, съвестните учеха и работеха на 100 процента. Влагаха неимоверни усилия, защото електронната комуникация често ги изисква. Подготвяха се сами. Тези малки и големи хора инвестираха денонощен ентусиазъм, а накрая се оказа, че трудът им не струва. Въобще не е за подценяване проблемът: Вместо по-голям материал, на матурата отива по-малък, оценяват се не повече, а по-малко труд.

Кой печели? Печелят по-малко трудолюбивите, по-малко умните, по-мързеливите деца. Печелят и тези преподаватели, които не са успели да сколасват през последните два месеца.

Всички, които прескочиха летвата са неоценени, всичко, което се произведе над нея, е обезсмислено. Равнис по 10-те процента, които и при стандартното училище не учат.

Всичко дотук обаче е новина само за неосведомените.

Принизяването на критериите отдавна е тенденция и целенасочена политика. Защо преди три години основното образование бе смъкнато в 7-и клас? Поради същото – за удобство на тия, които трудно изкласяват.

Вместо да катерят връх – лавров венец на старта. А защо цялата държава отказва да ги учи на труд и амбиции? Ами защото в подрастващите възрастови групи все повече преобладава бодрата смяна, която на нищо не може да бъде научена.

На бунището сега отиват още доста усилия и старание, които изглеждат на пръв поглед дребни. Но вадят детските и майчинските нерви. Подготовката за матурата не е просто преговор, а целенасочено учене – тестове, осмисляне, въпроси, отговори, задачи... Отделеното за тях време е за сметка на друг вид часове, от които би имало полза. През март и април много учители и деца полагаха тези специални усилия за матурите, на база на електронния материал. Ако знаеха, че той няма да влиза, щяха да прекарат по друг полезен начин времето.

Но те бяха подведени от експертите от МОН, които през април даваха сигнали, че материалът ще се включи: „Как няма, иначе значи да не се учи въобще!”.

Резултатът е не само лъжа, не само пропилени сили. Не само напразно похарчени родителски пари за частни уроци. Но и отново прецакване на тия, които са били старателни. Мързеливците, на които им е все едно какъв точно е материала, да почерпят!

А другият голям проблем е, че с решението си МОН съобщи, че електронно обучение не е било никакво обучение, а просто забавачка. Може ли наистина да е било обучение отсъствайки от най-важната проверка? Така реално МОН му писа двойка, въпреки хвалбите.

Посланието към обществото в подтекст е: „Браво на нас, наглеждахме ви успешно децата в кризата!”.

Всичко това е дребен щрих към един също много дълбок процес. Той тече като мъртво вълнение и поглъща незабелязано деца, родители, преподаватели, министерството дори – изчезващата образователна функция на школата и превръщането им наистина в забавачка. Нали постоянно чуваме как все повече малчугани триумфално са „обхванати целодневно”? Нали постоянно се говори, че училището трябва да забавлява децата, да им е интересно? Причината е същата – някой трябва да обгрижва децата физически. Пък като ще ги обгрижва, трябва да е клоун, за да им се харесва, не строг учител. Дължи се на социални процеси.

При многото разводи, самотни родилки, емиграция и пълно натоварване на родителите на работното място няма кой да гледа децата. А поради уличната и домова престъпност те не могат да се гледат сами. Нужна е детегледачка, училището започва да изпълнява ролята.

Никой не е целял целенасочено да впише електронното обучение в тази стратегия, тя го засмука точно като мъртво вълнение.

Но няма кой да съобщи на българите тези и интересни, и опасни процеси. МОН и ГЕРБ е ясно защо мълчат. Опозицията също мълчи, може би защото не схваща процесите. Или пък също не ѝ изгодно да набива в главите на електората високи стандарти. Остава да говорят учителите. Но двама са гостите, които най-често „от името на съсловието” представят „алтернативните гледни точки” в медиите. Единият е Диан Стаматов, бивш зам.-министър при ГЕРБ и настоящ общински съветник от партията в София. Другият – директорът на 51-во СОУ Асен Александров, бивш съветник на МОН, пак по времето на ГЕРБ, подал оставка след скандал.

Какво съсловие? Каква алтернатива?

И двамата оглавяват нещо като синдикати, но какви точно синдикати?!

Голямо безпокойство обаче не бива да има. Всички ще изкласят кризата – и министъра, и подчинените му, и децата. Блатото е най-добрата среда за оцеляване на микроорганизмите, в МОН това се знае най-добре. Светът е оцелял, защото никога не се е вземал сериозно.

Прочети цялата публикация