Положителни сигнали от Скопие на фона на офанзивата на БАН срещу македонския език

На фона на втвърдяването на позициите в София и Скопие през последните седмици, бившият премиер и лидер на СДСМ Зоран Заев обяви, че “Северна Македония очаква България да продължи да бъде искрен приятел“ и очаква двустранните спорове да бъдат решени. Изказването му идва на фона на “офанзивата“ на БАН срещу съществуването на македонски език. На срещата на лидерите на ЕС и Западните Балкани по-рано тази седмица премиерът Бойко Борисов подкрепи европейския път на Скопие, но даде да се разбере, че България е готова да реагира в преговорния процес, ако не бъдат решени спорните исторически въпроси. Президентът на Северна Македония и служебното правителство обаче обявиха, че не са готови на никакви преговори по теми, засягащи идентичността на страната им. Българската академия на науките (БАН) обаче подготви цяла книга, за да докаже, че няма македонски език. ЕС от своя страна призова Скопие да спазва договорите със София и Атина, ако иска да постигне осезаеми резултати. Провокация на опозицията Заев каза, че тази позиция на София е била "провокирана" от опозицията в Скопие, създавайки напрежение, което може да бъде преодоляно с разум, отговорност и приятелство, в духа на договора за добросъседство. "Очаквам също българската страна да продължи да храни приятелски чувства към нашата страна, нашите народи са близки и приятелски, правителствата са близки и ние вярваме, че ще продължим да сътрудничим в бъдеще" каза Заев на пресконференция в четвъртък. Правителството на Заев подписа Договора за добросъседство с България и показа, че е готово на отстъпки, за да придвижи Скопие към ЕС, но правителството му подаде оставка и през юни или юли предстоят избори. Другата голяма партия – проруската ВМРО-ДПМНЕ, обаче следва противоположна политика и ако спечели властта, се очаква промяна на курса в Скопие. "Ние /воденото от него правителство/ намерихме решения на отворените въпроси, които доведоха до приятелство със съседите", каза Заев, коментирайки изявлението на българския премиер Бойко Борисов, че България е казала кои са нейните условия, за да бъде приета Република Северна Македония в Европейския съюз, и посъветва македонците "да не поставят невъзможни условия". Атибългарските кръгове в Скопие в последните две години редовно се подхранват от коментарите на т.нар. патриоти в българското правителство и дебатът в Скопие се изражда. България оказа сериозна помощ за евроатлантическата перспектива на Скопие, но обтягането на отношенията и затъването в неразрешими спорове й пречи да капитализира влиянието си. В същото време втвърдяването на позициите засилва резервите в други страни членки на ЕС дали Северна Македония е готова за членство. Заев каза, че “въпросът за Гоце Делчев ще бъде решен в духа на "общата история", с която се гордеят и македонският, и българският народ“. Работата на двустранната историческа комисия обаче е блокирана. Според българската страна това се прави умишлено от македонските участници в нея. Комисията бе създадена съгласно Договора за добросъседство от 2017 година, но не успя да стигне до съгласие за Средновековието и за историческата личност на Гоце Делчев. Представители на Северна Македония в комисията са започнали да оспорват и постигнатия по-рано компромис за цар Самуил като български владетел. Тепърва предстои и периодът на Втората световна война, който се очертава като най-спорен. Македонските представители обаче поискаха комисията да си вземе почивка. Очакванията са, че комисията изчаква формирането на следващото македонско управление, което не е ясно дали ще е готово на отстъпки към България. БАН: Няма македонски език На този фона учени от БАН представиха книгата “За официалния език на Република Северна Македония“. “Не е ново откритие, че езикът, който говорят в Северна Македония, е писмено-регионална норма на българския език. Македонски език няма“, каза зам.-председателят на БАН проф. Васил Николов пред бТВ в петък. Той каза, че българската езикова диаспора е обширна и на нейната територия има няколко различни норми. По думите му през последните 75 г. диаспората е изкуствено променяна, за да се отдалечи от книжовния български език. Българските учени са провокирани да напишат книгата, след като техните колеги в Северна Македония приемат харта за македонския език, в която са били казани много неистини. “Експертите у нас доста възразиха. Затова решихме да поканим най-добрите историци и езиковеди, които да подготвят текст за произхода на македонския език. Последното такова проучване е от 1979 г.“, уточни проф. Николов. По думите му е голям проблем за хората в Северна Македония да не би да се търси промяна в тяхната идентичност. “Ние ясно казваме - това е вариант на българския език и не ги караме да се чувстват българи. Етническото самосъзнание е нещо лично. Проблемът не е съществувал преди 100 г.“, каза ученият. Според него трябва да бъдат създадени по-широки контакти между двете страни. Проф. Николов допълни, че в учебниците също трябва да настъпят някои промени и ясно да бъдат разказани фактите. Също така допълни, че езиковедите предлагат да има северномакедонски български език.  

Прочети цялата публикация