Домашните концерти на Иво Димчев се възобновяват от днес

Чест и радост за нашето предаване е, че именно докато течеше изданието ни, посветено на тези над 50 безплатни концерта по домовете, които Иво Димчев изнесе през последния месец, той реши да обяви на фейсбук-страницата си (с главни букви) „ЩЕ ГИ ПРОДЪЛЖА“. Припомняме, че жанрът е една от най-адекватните възможни алтернативи на позамрелия концертен живот от началото на пандемията досега. Защото за разлика от онлайн концертите, тук музиката се осъществява в собствените ви хол, мазе, таван, ателие, обор, балкон, всекидневна, кухня, кухненски бокс или вигвам. Публиката е, разбира се, камерна – вие и най-близките ви (деца, котки, кучета, морски свинчета). Социалната дистанция е спазена с ум, разум и отговорност, но и с размах и въображение (примерно душ-кабината ви може да се превърне в идеален шлем-протектор), като това не е за сметка на човешкото измерение. Точно напротив. Следейки възторжените реакции и коментари от страна на досегашната публика, всички са очаровани именно от това човешко измерение. Музиката не достига до вас през екран, защото вече е в хола ви (респективно във всяко от изброените по-горе помещения – възможностите съвсем не са малко).

Паралелно с това, припомняме, че се снима документален филм с режисьор Кристина Николова и оператор Александър Станишев за това изключително наситено турне на Иво Димчев (с по три концерта на ден – от 16, 18 и 20 часа – често в квартали, доста отдалечени един от друг. За филма, за домашните концерти – този нов, а защо не и прастар начин да усетиш хората, за предстоящото турне в някоя от големите ромски махали и за още много работи си говорим с Иво Димчев в „Аларма“. Водещи сме двамата с Яна Пункина (пряко от подвижното но студио в парка). А освен форсираните двигатели на бързащите да се завърнат към света отпреди пандемията, около нас отчетливо се чуват (и то в много по-голяма степен) доста синигери, скорци, врани, кълвачи, самоеди и всякакви други горски птици. Шегувам се, самоедът не е горска птица. Но също е там. Честита първа пролет – позакъсняла, но пък честно отвоювана от града…





Ако пък искате и вие да станете част от историята, разберете как на сайта на МОЗЕЙ.

Прочети цялата публикация