Fakti.bg | 19.05.2020 15:00:55 | 118

Трите грешки, които правителството ни допусна по време на извънредното положение


Българското правителство, посредством назначения от него Национален оперативен щаб за борба с коронавируса в нашата страна, се справи и продължава да се справя добре със задачата да минимизира разпространението на COVID-19 в пределите на България. Това е абсолютен факт, подкрепен от красноречива статистика, който се отрича само от субективни и заслепени от ненавистта си към Борисов и ГЕРБ хора. Впрочем, както един приятел бе констатирал преди години, субективността на българина е сред най-големите му проблеми. Та, правителството се справи в изминалите два месеца, справя се и сега, но по-обща и категорична оценка ще можем да дадем след години. Тогава тя ще бъде и много по-трезва.

В правителствения успех обаче има и грешки, които далеч не са маловажни. Те умело бяха използвани в умаловажаването на постигнатите до момента добри резултати.

Могат да се отличат три основни грешки, една от които остава необяснима и до днес, както и други две, които искрено вбесяват хората. Включително и моя милост.

Грешка №1: Парковете и пешеходните алеи не трябваше да бъдат затваряни с началото на кризата и изобщо

Тази грешка беше ключова, защото допринесе за изнервянето и чувството на потиснатост у хората. Ако те имаха възможността да се разхождат на слънце и край зеленината в парковете, пределът на търпението им нямаше да се изчерпа още преди края на изтичането на първия месец от въведеното извънредно положение. Това е чисто психологически момент. А оправданието, че хората могат да се разхождат по булеварди и улици, за мен не е състоятелно. Най-малкото не е същото. А забраните, особено излишните такива, потискат хората. Нямаше никакъв проблем да се създаде организация за разходки в парка - да, разходки, а не пикник, предразполагащ към нежелателни скупчвания. През почти цялото извънредно положение слушаме как полицията е претоварена, което е изключително странно на фона на многобройността ѝ, доколкото ми е известно тя наброява над 60 000 човека. Както и като се вземе предвид това, че в условията на извънредно положение престъпността би трябвало да е намаляла, а протести и мачове, изискващи охрана, нямаше. Освен това, ако наистина от МВР са били толкова изнемогващи, защо армията ни не беше включена в едни такива простички задачки като регулирането на човекопотока в парковете и по пешеходните алеи? Така или иначе вече минало, но беше грешка. А в подкрепа на твърдението си ще кажа, че в Германия парковете не бяха затворени в нито един момент от утихващата вече коронавирусна криза. Да строго контролирани, но не и затворени. И това, че Германия е сред трите най-добре справили се с пандемията страни, доказва, че отворените паркове не са нещо лошо и не са грешка в борбата с коронавирусната пандемия. Някой ще каже, че българи не сме германци. Така е, но това също е несъстоятелно оправдание.

Грешка №2: Изключително лошата комуникационна политика

На първо място, брифингите, абсолютно всяка сутрин, бяха грешка. Най-близкото до съзнанието оправдание за тях е, че правителството и в частност Борисов са искали да сме информирани. В това има някаква логика, защото знаем колко е чувствителен българинът на тема ''Криене на информация от него''. Мнителен народ сме, което донякъде не е лошо, но в някои случаи не е позитив. Но каквото и да е оправданието за всекидневните брифинги рано сутрин, те бяха грешка. защото се получи вредно за психическото здраве на човека информационно пренасищане. А като се добавят и по още 1-2 брифинга в някои от дните, било на министър-председателя, или на някой ресорен министър, на хората вече им се повдигаше от пресконференции.

Всъщност, важно е да се отбележи, че пресконференции на генерал в униформа всяка сутрин, както и беснеещ от екрана министър-председател, абсолютно никъде нямаше и продължава да няма по света. И тук стигаме до грубите грешки, допускани в самите вербални послания към българите. На извънреден брифинг, още в самото начало на извънредното положение в България, ген. Мутафчийски, облечен в една от многото си униформи, избра подхода на вземането на страха на хората, казвайки им че: ''Ще се загубят човешки животи и то на тези, които обичаме'' и ''Към нас се задава епидемия с невиждана ярост''. Правим важното уточнение, че вероятно зад посланията на началника на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса стоят пиар експерти, но така или иначе той си има глава на раменете, а предполагам и високо IQ. Сам би могъл да констатира, че е по-правилно първо да опита с добро, да говори със загриженост за живота и здравето на хората, да говори с любов, за да се отъждестви с всички ни, а не да ни говори назидателно и от високо. Можеше да подходи като загрижен лекар, а не като ядосан генерал. Ако и това на срещнеше разбиране, щеше да бъде оправдано да се действа и комуникира по-дръзко. Но подчинявайки една част от хората със страх, губиш друга част от хората, които не се поддават. А освен това и спират да ти вярват каквото и да кажеш.

Да си изпускаш нервите в интервю, гледано от хиляди хора, и да кажеш ''Ще измрат много хора'', е меко казано недопустимо. За съжаление, шефът на ВМА Мутафчийски не е изключение, а потвърждение на установеното правило в България хората да бъдат плашени и ''хвърляни'' в страх. Говорейки за това правило отиваме към другия тотално провалил се в комуникацията си с хората във времето на извънредното положение - премиерът Бойко Борисов. На първите две-три от многото пресконференции в последните два месеца, Борисов се държеше доста нормално, бих казал дори най-нормално в цялото му политическо съществуване. След този кратък първоначален период обаче, той тотално... му отпусна края, да кажем. ''Чували за трупове'', ''Може би след две седмици ще сме в ада'', ''Тулупи'' и т.н. и т.н. А и да не беше изрекъл тези неща, достатъчно неприемливо е на почти всяка своя пресконференция да повишаваш тон и да се караш, на който ти скимне. Ясно е, че Борисов има богата история с непремерени и недопустими изказвания, но поне в тази нова за нас кризисна ситуация трябваше да се стегне, казано на жаргон. С подобно поведение Бойко Борисов сам омаловажава успеха си, изнервяйки до краен предел не малко хора, които и без това не са му фенове.

Грешка №3: Отричането на проблемите и грешките не ги прави несъществуващи

В началото на извънредното положение, а и към средата му, не на всякъде в България имаше всичко, което е необходимо за борбата с новия вирус (поне по думите на медицинския персонал в различните точки на страната). Това обаче упорито се отричаше на прословутите брифинги, когато някой представител на не проправителствена зададеше резонен въпрос. Примерът ''Видин'' е най-пресен. Там очевидно са допуснати грешки. А колко по-лесно е да си признаеш, че имаш проблем, който правиш всичко възможно да разрешиш? Поне от чисто човешка гледна точка е така, от политическа може и да не е. Но каква политика във време, в което на преден план трябва да са отдадеността и хуманизмът?

Вероятно някой би се опитал да ме допълни, смятайки, че слабото тестване на българското население също е сред основните грешки на българските власти. Може и да бъде прав, ала това засега, с оглед на добрата ни статистика, очевидно не се оказва фатално.

Извън посочените грешки, персонално Борисов допуска още една. Самохвалството. То е много, много далечно на хуманизма. Няма абсолютно нищо общо с него. А освен това със сигурност е страшно обидно и отблъскващо за хората, които са на първа линия в борбата срещу COVID-19.

Бъди смирен, Борисов, както беше призовала Цвета Караянчева по един друг повод, бъди смирен и опитай да се извисиш над безпочвения субективизъм. Обективният индивид няма да ти отрече навременните мерки.

Показателно е обаче, че в заглавието се визират ''грешки на правителството'', а на практика в последните месеци правителството означава Борисов и Мутафчийски. Е, пак има напредък, преди говорехме само за Борисов като олицетворение на всичко що се касае до държавните въпроси.

Прочети цялата публикация