Поетът Росен Желязков: Цял живот се борим с вятърни мелници

Колкото повече удари получаваш, в един момент или ще се умъртвиш, или всяко нещо трябва да го приемеш като за добро. Това е философията на Росен Желязков. „Раните провокират да бъдеш по-осъзнат. Осъзнатост, за да може да живееш неглупаво и нахалост, безлично“, твърди той в интервю в предаването "Графити по въздуха".

„Благодарен на живота“ се нарича неговата стихосбирка, чието заглавие обобщава неговото верую - благодарен и за ударите, и за раните. 

Росен Желязков започнал да пише преди 8 години, след самоубийството на брат си, който имал психично заболяване. „Има гробове, които винаги остават отворени. Това е нещо, което ме разкъса и после по някакъв начин започна да ме сглобява в друга форма.“

"Не съм търсил да стана поет, стана без да искам. В началото пишех стихотворения от тъгата. Като се отприщи отвътре нещо, което дълго е било таено в теб… Това е дарба, която се е отключила вследствие на трагедията ми, при която човек изпада в гранично състояние и събужда неподозирани в себе си сили, които са били в латентно състояние“, споделя Желязков. 

Когато се случи такова нещо, то те съпътства цял живот – не можеш да го отхвърлиш като загуба, вярва Росен, според когото подобна загуба те „преобразува“, за да търсиш по-задълбочено смисъла на живота. „Това е поетът. Поетът търси смисъла в нашия, метафорично казано илюзорен свят, защото човек винаги се бори с някакви вятърни мелници. От вятърна мелница на вятърна мелница и накрая животът е издухан…“

„Имах някаква наивност в началото като се „открих“ в началото, преди 8 години. Мислех, че всички са като Ботев, като Пейо Яворов. После видях конкуренция, нагаждачество, интриги, кръгове. Мен това вече не ме вълнува, да ви кажа честно. Различният човек винаги ще бъде като „трън в задника“, малко грубо, ще бъде труден за приемане“, смята поетът.

Светът винаги е бил такъв, че не обича онзи, който е не в рамките, а човекът на изкуството винаги се бори със себе си, допълва Росен Желязков. Той самият се бори със собствените си демони, за да чуе своя ангел. „Да казваш – каквото дойде, то по някакъв начин те отваря за нещо по-дълбоко, докъдето ти е пътят, даден от Бога, съдбата, живота и природата.“

„Ако ти не се бориш с демоните си, демоните ще те преборят. Демони звучи много средновековно. Да кажем – няма да можеш да си плащаш за психоанализа, но ще прибегнеш до хапчета“, отбелязва Росен Желязков.

„Творецът трябва да бъде искрен. Ако не си искрен – рано или късно ти се губи талантът и гласът, откъдето чуваш думите да пишеш.“

Поетът може да бъде конформист, може да бъде всякакъв, за да се хареса, убедил се е Росен Желязков, според когото в писането като стихия можеш да откриеш начин да лекуваш себе си.

„Ако не бъдеш фин инструмент на Бога, на музите, няма да можеш да лекуваш себе си и творчеството ти няма да може да трансформира, да преобразува читателите. За пари можеш да бъдеш всякакъв. Времето е време на парите. Но за всеки влак си има пътници. Надявам се като си вървиш по пътя, да ти се отварят пътищата, да вървиш и да се развиваш като творец.“

Росен Желязков е роден през 1971 година. Завършил е „Културно-историческо наследство“ в Университета по библиотекознание и информационни технологии.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

Прочети цялата публикация