Fakti.bg | 24.05.2020 12:56:28 | 219

Опозицията ще види власт, когато Борисов се оттегли в Банкя


За добро или лошо, видяхме на живо как обществените фази следват епидемиологичните вълни и как медицинските аспекти на пандемията пораждат социални проблеми. Научихме нещо важно - при старта на подобна криза властта получава автоматично допълнителен кредит на доверие, но с развитие на ситуацията се увеличават изискванията на гражданите, техните критики. Вирусът помага на властта, опозицията може да се възползва само при провал на мерките.

Потвърдихме и нещо, което вече знаехме - политическите, партийните ходове с лекота вземат връх над държавническите.

Много по-важен е рейтингът, отколкото смисълът.

В името на популизма и на бъдещите изборни успехи може предсрочно да се прекратят ограничителните мерки при възходящ тренд на заболеваемостта, може да се свали ДДС напук на икономическата логика и т.н.

Драмата с коронавируса свърши неочаквано бързо. Държавите се връщат към старата нормалност и България побърза да постъпи пак като другите. Никой не е наясно какви ще са последствията от това неочаквано приключение, което ни сполетя. Може да излезем от него сравнително сухи - бизнесът бързо ще върне на работа съкратените, машината ще се задвижи и до края на годината цялата тази история ще бъде само спомен. Но може и да загубим много - мащабна безработица, спад на БВП, дълга и тежка рецесия. Може пък да стане нещо средно - стагнация, бавно възстановяване, нескончаема мъка - нещо като преход от развито социалистическо общество към балканска демокрация. Кой знае? Дори никой не знае дали това, което преживяваме, е част от сериал или беше целия филм. СЗО предупреждава, че наесен ковид-19 ще се върне и ще удари по-силно Източна Европа.

Някои неща обаче вече се знаят

Показват ги серия от изследвания на общественото мнение, които рисуват обща картина, независимо от това кой е платил за поставените въпроси. Те показват, че ГЕРБ излиза от коронавирусната драма с минимални щети - партията запазва нивото на одобрение, което имаше преди март. Избирателите отчитат като плюс за управляващите слабото разпространение на болестта, ниската смъртност от covid-19, а мижавите социални и икономически стимули направиха само едно - не донесоха нова популярност на партията. ГЕРБ остана в рамките на твърдото си ядро и вярната периферия, които при изборна ситуация гарантират около 1 - 1.1 млн. гласа в урните.

В същото време основният съперник - БСП, губи 1/3 от подкрепата си, свива се от 18.2 на 12.2%, според "Алфа Рисърч". Към средата на кризата тези данни със сигурност са адекватни, тъй като на фона на естествената мобилизация около властта при старта на кризата, БСП бе единствената партия, която зае категорична “анти” позиция - тогава тя обвиняваше правителството в неадекватност на мерките, което бе доста нефелно на фона на ниската заболеваемост и ниската смъртност. След като мерките започнаха да падат като круши, атаката се трансформира като протест под надслов “Ние сме народът! Аз излизам за нормален живот!”, с който накратко се обяснява как това правителство ни води към.... геноцид!?! Т.е. в един момент от здравен геноцид БСП заговори за икономически такъв.

Нито една друга партия не отбелязва спад, като този на БСП

Нито една! ДПС подкрепяше всеки правителствен ход. Градската десница подкрепи извънредното положение и по никакъв начин не се противопоставяше остро срещу мерките - тя също не губи позиции. Запазва популярността си дори и все още неродената партия на Слави Трифонов. Тандемът ВМРО-НФСБ също не трепна по време на кризата.

Ако ни интересуваше как дадено събитие се отразява на политическите рейтинги, тези данни сигурно биха свършили някаква работа. Работата е там, че точно в разгара на коронавирусната инфекция България влезе в последната година от работата на 44-ото обикновено Народно събрание.

До парламентарните избори остават 10 месеца

По-късно през 2021 г. ще има и президентски избори.

Какво би могло да се промени през следващите месеци? Всичко, разбира се! А може би, абсолютно нищо!

Странните ходове на левицата доведоха не просто до безалтернативен ГЕРБ в последната година от мандата му, но и до изключително предсказуеми избори догодина, които ще очертаят още един ясен мандат на Бойко Борисов и оглавяваната от него мъглява субстанция, в която напълно са сраснали политическата, икономическата, съдебната и медийната власт.

Левицата не е в състояние да промени картината - поне до края на отчетно-изборната кампания, която тече. Ако след това има нов лидер, той ще се нуждае от технологично време, което няма да му стигне, за да обърне обществените нагласи. Ако Корнелия Нинова остане начело на партията, едва ли отношението към БСП ще се подобри рязко. Българската градска десница, знаете, е в още по-тежко положение - тя се бори за влизане в НС, а не за власт.

Вече не на теория, а на практиката като че ли е ясно, че само с общи усилия,

само анти-ГЕРБ коалиция,

би могла да формира потенциал, който да се окаже достатъчен за промяна на играта. Такава коалиция обаче не се вижда на хоризонта. Слави Трифонов не прави завой към БСП, а БСП не протяга ръка към градската десница. Десницата, от своя страна, все още не преосмислила основния си постулат, който като че ли е: “Може да останем трима, но да сме идейно чисти”. Целият партиен опозиционен пейзаж е толкова деконструиран, че няма вероятност той да се събере предизборно. Няма стремеж отвътре, от партиите. Няма действие отвън, което да стимулира подобна широка коалиция - медиен натиск в тази посока е невъзможен (то и медии няма), социалните мрежи са достатъчно силни, но от доста време и там тече процес на раздробяване - не без помощта на партийните тролове. Неволята може все пак да извика на пръв поглед странни коалиции, разбира се. Може изпразнената хазна на БСП да се напълни от бизнесмени в чужбина, и без това Васил Божков директно громи от Дубай политическия съперник на БСП. Може Демократична България да заговори за широка коалиция, по германски тертип. Може Слави Трифонов да прецени кое е по-важно - себедоказване през избори или свалянето на Борисов. Важното е всички вкупом да узреят, че вглеждането в собствения им път не помага на никого, освен на ГЕРБ.

Другият възможен, но все толкова абсурден ход е просто

Борисов да се оттегли от видимата политика

и да се продължи да управлява, както Доган ръководи ДПС и бизнеса си - в сянка от някой сарай. През 2016 г. Борисов обясняваше: "Аз със сигурност ще се кандидатирам за следващите президентски избори /2021/, за да спрете да ме питате. Ако е рекъл Господ, разбира се. Ще се оженя и ще се кандидатирам". Сега не се очертава нито да се задоми, нито да се кандидатира за президент. Последната идея, която чухме от Борисов, бе: "Карам си мандата, прибирам се в партията, за да дам път на много млади хора". Да се оттегли и да си почива в Банкя, го посъветва Георги Марков, а Вежди Рашидов бе категоричен: "Аз мисля, че е достатъчно умен, и разбира, че има смяна на поколенията".

След отстраняването на Цветан Цветанов, Борисов продължи да говори за оттегляне, откровеничеше, че никога не е искал да става президент, това въобще не му е минавало през главата. Той обясняваше, че иска само да си изкара мандата, като в това време ще стабилизира ГЕРБ.

Последната му хрумка бе, че ще слезе от властта и политическата сцена, когато магистрала "Хемус" бъде завършена. Сега човекът с нарцистично личностно разстройство твърди, че трябва да се радваме за редкия шанс, че ни управлява.

Това е положението. Докарахме ситуацията до еднолична власт, в която Башицата решава дали да ни управлява или да ни остави на друг, а единствената алтернатива на властта е хипотетична широка и доста безпринципна коалиция.

Автор: Петьо Цеков

Източник: вестник "Сега"

Прочети цялата публикация