До дванайсетокласниците: Важно е какво правим трайно и наистина, а не веднъж в годината

"12 писма до дванайсетокласниците" е проект, чрез който от 24 май в продължение на 12 дни ще бъдат публикувани послания до абитуриентите випуск 2020. Първото писмо е от писателя Георги Господинов, последвано от писма на актьори, художници, преподаватели, издатели, лекари, журналисти и граждански активисти. Магдалена Малеева, Снежина Петрова и Манол Пейков са само част от останалите имена, приели поканата да напишат своето писмо до младите хора. Проектът е иницииран от организаторите на "Отворено писмо 24.05.2019" – една инициатива, която обедини над 500 интелектуалци и граждани в призив за отстояване на ценностите на либералната демокрация и европейската ориентация на страната ни. Публикуваме пълния текст на посланието на художника Кирил Златков. Мили абитуриенти, 2020 се оказа малко по-различна. Не знам дали това е по-добре или по-зле за вас. От една страна, шансът да се катурнете през отворен прозорец или шибидах на автомобил сега ще е по-малък. От друга страна, вярно е, че няма да празнувате зрелостта си по обичайния начин. Кога отново ще имате достатъчно силен повод да крещите с пълно гърло из улиците докато се показвате от прозорците на колите? Нека не е днес, изчакайте да станем световни, или поне европейски шампиони по футбол, или поне Григор да стане номер едно. Току-виж тези поводи за общностна радост са съвсем близо. А има и нещо друго важно за празниците, по-важни са следващите дни. За майка ви много по-важен е следващият ден, а не денят с букетите. За културата ни по-важен е 25 май, а не 24. Важно е какво правим трайно и наистина, а не веднъж в годината. Спазването на ограниченията е важно, показва съпричастност, адекватност и мъдрост, все неща, които още не се очакват от вас, но пък можете да изненадате приятно всички, а и със сигурност няма да боли, само ще ви е по-леко да заспите с чувството, че сте постъпили умно. Сега сте красиви и силни. Всички виждат колко сте красиви, това няма как да се скрие, дори да не сте облечени в официални и скъпи дрехи. Красотата няма нужда да бъде демонстрирана шумно, тя вълнува най-силно, когато е естествена. И за силата нещата стоят горе-долу така. Силен е не този, който демонстрира и налага мускулите си, а този, който може да запази спокойствие, да отстъпи, да замълчи. Силата е нищо без контрола върху нея. Сега е моментът да погледнете по-широко на клишето, че животът е състезание. Сега имате шанс да промените правилата на играта и да направите състезанието по-справедливо. Как точно става това, никой не може да ви каже, но вие сами ще разберете рано или късно, разбира се много по-добре е да е рано. Нека и аз ви предам един урок, който аз и съучениците ми получихме на горе-долу на вашата възраст. Тогава и ние искахме да се възпротивим на несправедливата система, даже обмисляхме революционни действия и не ни беше страх да ги споделим с учителя ни по графика. Той ни каза много спокойно, но твърдо: „Най-добре ще помогнеш на обществото като прилежно и работливо си довършиш графиката“. Тогава, разбира се, не бяхме съгласни с него, но с течение на времето започнахме да разбираме колко прав е бил. Всяка добре свършена работа променя нещата към по-добро. Няма значение дали ще се намирате в магазинчето на родителите ви, в международен научен екип, в спешното отделение, или сами в ателието. Битката на страната на доброто е ежедневна дейност. Всеки ден предлага различни действия, с които трябва да се съобразим. Понякога трябва да излезем на площада и да заявим, че сме против потъпкване на правата ни, понякога трябва търпеливо да оплевим градинката пред блока, понякога трябва да прочетем три или четири книги, само за да напишем две смислени изречения в нашата собствена книга. Не си спестявайте усилията, нищо красиво и добро няма да се появи от само себе си, докато се щадим и си почиваме. Да не си помислите, че ви поучаваме или ви подценяваме. На никой разумен човек това не би му хрумнало. Всяко общество е толкова жизнеспособно, колкото са младите му хора. Ние живеем във вашето време и ви стискаме палци! ******* *Кирил Златков е художник, който работи в областта на книжното оформление, илюстрацията и шрифта, автор съвместно със Зорница Христова на картинните книги “Когато искам да мълча” и “История за краля и дъжда”. Един от авторите на инициативата "За българска кирилица" (cyrillic.bg). Куратор на изложбите "Нова българска типография" 1 (2013) и 2 (2019). Преподава шрифт и типография във ВСУ. Своя 12-и клас завършва през 1988 г. в Художествената гимназия за изящни изкуства "Цанко Лавренов" в гр. Пловдив.  

Прочети цялата публикация