България ще плати 3.3 млрд. евро, а ще получи 15 млрд. от фонда на ЕС за Covid-19

България ще бъде сериозен нетен получател на средства от бъдещия фонд на ЕС за възстановяване от кризата с Covid-19, сочат сметките на Европейската комисия, обявени на 27 май. В сряда Европейската комисия обяви мащабен план за емитиране на общ коронадълг на ЕС от 750 млрд. евро, които да бъдат набрани на международните финансови пазари. С тази сума ще се подсили бюджета на ЕС за следващите седем години, който е разчетен на 1.1 трилиона евро. Така, общата сума, която ще изхарчи в съюза до 2027 г., ще бъде 1.85 млрд. евро. За да се набяви сумата от 750 млрд. евро, всяка от 27-те държави членки ще трябва да издаде държавни гаранции съобразно дела си в брутния национален доход на ЕС. За България той е 0.4%, което значи, че България ще трябва да издаде държавни гаранции за 3.3 млрд. евро или около 6.5 млрд. лв. Според предложения от ЕК принцип на разпределение на средствата България следва да получи 15 млрд. евро по различните програми. "Като цяло, Хърватия и България ще бъдат страните, които ще получат най-голямо нетно финансиране от фонда за възстановяване - около 20% от БВП. Следват Гърция, Латвия и Словакия с дял над 10%. Сметката за фонда за възстановяване ще бъде платена най-вече от Германия", коментира икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов. По думите му 15-те милиарда евро ще могат да се ползват веднага, а вноската от 3.3 милиарда ще се дължи след 10-20 години. Източник: Комуникация на Европейската комисия, стр. 51 Сметките опровергават сметки на икономисти и притеснения на евродепутати, че България ще се окаже нетен донор на държави като Италия и Испания, които пострадаха най-много от коронакризата. Предложението на ЕК е само първа стъпка в процеса. За него трябва да се постигне съгласие в Европейския парламента и в Европейския съвет. Връщането на заема от държавите членки също ще става съобразно дела им в БНД. Това ще става до 2058 г. по три начина – или чрез увеличаване на вноските в бюджета на ЕС, или чрез намаляване на получаваните средства от еврофондовете, или чрез въвеждането на нови данъци и такси на европейско ниво – например от търговията с водородни емисии, въвеждането на нов цифров данък или данък върху големите корпорации.

Прочети цялата публикация