OFFNews Култура | 29.05.2020 05:15:19 | 820

Начинът на финансиране на проекти от МК крие риск за халтура, казва доц. д-р Момчил Георгиев


Какво очаква българската култура в условията на отминаващата вече епидемия от COVID-19?

И какво научихме от кризата?

Това са въпроси, които си задаваме всеки ден, особено в светлината на постоянните неясноти, касаещи ту климатизацията в концертните и театралните зали, ту броя зрители и броя участници в културните събития, ту енигматичните мерки, взети със закъснение от Министерство на културата.

Доц. д-р Момчил Георгиев е програмен координатор на „Софийски музикални седмици“ и генерален секретар на Българската асоциация на работодателите в областта на културата.

Разговорът ни обхваща различни теми, всяка от които важна за културата и пътят, който тепърва трябва да извървим, отново като че ли започвайки от нулата.

Да започнем със Софийски музикални седмици. Фестивалът трябваше да се състои сега. Ще го има ли и какви ще са промените в програмата?

Фестивалът „Софийски музикални седмици“ трябваше да стартира на 23 май, в навечерието на деня на Кирил и Методий, и да продължи до края на юни – пет седмици. Поради обстановката у нас той бе преместен и ще се състои през септември – между 5 и 30, като се надяваме на най-благоприятно положение по отношение на залите на закрито, но имаме и лятна програма и събития, които са на открито и които, предполагам, ще бъдат реализирани през юли и август, а част от тях и септември. Събитията са предвидени да се случат в Ларгото, в парка на Военната академия, около НДК. Остава да се преформатират.

Бихте ли издали някои от събитията специално за читателите на OFFNews? И имаше ли предвидени концерти, които сега, поради промените, няма да могат да се случат?

Някои от концертите все още са проблематични от гледна точка на пътуванията на българи, които живеят в чужбина – Пламена Мангова, Марио Хосен, Иван Дончев, Александър Хинчев. Имаме артисти от Япония, Турция, Люксембург, Австрия, Германия, които също ще зависят в голяма степен от карантинните условия и условията за полети.

По отношение на програмата фестивалът както винаги ще остане верен на своята мисия и визия да подпомага младите хора. Да има много премиери, да има нова българска музика. Отново ще има специално написани неща за фестивала – музика от Васил Казанджиев, Георги Арнаудов, Румен Бояджиев – син, Йордан Гошев, Стоян Бабеков. Ще има възпоменание за композитора Кирил Илиевски. Ще има повече камерна музика съобразно условията...

Новото нормално...

Аз съм против това „новото нормално“, желанието ми е да се върнем към напълно нормалното...

В последните месеци културата на практика спря да функционира. Какво да очакваме сега, в светлината на лекото „разхлабване на примката“ – бум на посещаемост на културни събития, страх от посещения или тотална промяна на традиционните концерти, спектакли, изложби, фестивали?

Не бих казал, че културата спря да функционира. Просто тя се укри във виртуалното пространство и оттам подхранваше нашата самоизолация. Слава богу, имаше достатъчно „материал“, който да бъде излъчван онлайн – концерти, спектакли, виртуални разходки из галерии, откъси от проведени фестивали. С отпускането на мерките хората се чувстват като „отвързани“ и задоволяват своя глад – за ресторанти, спортни площадки, разходки и т.н.

Подобен контингент ще имаме и в областта на културата. Но не бива да забравяме, че навсякъде по света аудиторията е застаряваща, включително и у нас. И тук има фактори, които е много важно да бъдат преодолени, когато говорим за аудиторията – тя трябва да се чувства комфортно и сигурно. За първи път аудиторията трябва да се чувства сигурно в салона и от предлаганите от него условия – осветление, климатизация, отопление. Аудиторията трябва да е сигурна, че няма да рискува своето здраве. В този смисъл, трябва да бъдат взети адекватни мерки и за публиката, и за артистите.

В един свой пост нашият номиниран за Оскар художник Тео Ушев изрази опасение, че безплатното излъчване на концерти и спектакли ще промени нагласата на хората, които ще възприемат културата за даденост, при това безплатна даденост. Какво мислите за парадокса „десоциализиран оркестър“? Подобни експерименти няма ли да ни приучат на неправилни навици по отношение на класическата музика?

Много голяма част от културните индустрии в момента предлагат много „свободни“ и безплатни неща за публиката. Илюзия е, че дори в страни като Англия или Съединените щати всичко е чисто комерсиално. Голяма част от продукцията там е безплатна - концерти на открито, в паркове, социални концерти.

Това „безплатно“ трябва да има кой да го плати обаче. В случая, когато говорим за излизане от кризата, трябва да бъдат повече безплатните прояви, концертите в училища, в детски градини, за да извадим хората от виртуалното и да ги върнем в реалността.

Какво научихме от кризата? Какви проблеми на културата у нас „лъснаха“, провокирани от катализатора „пандемия“?

Хроничното недофинансиране на културата е ясно като система у нас. То е на остатъчен принцип, но това важи и за другите социални сфери, защото в квазипазарни условия работят и здравеопазването, и образованието, и културата. Методиката на Министерството на културата за сценичните изкуства според мен при всички случаи ще бъде преосмислена. Именно недостатъците там лъснаха във време на криза, когато се показа каква е ролята на държавата, на субсидията, на подкрепата, особено на независимите артисти.

Продължава на 2 стр.

Продължава от 1 стр.

Културата и Министерството на културата – успя ли министерството да реши проблемите на културата и кои проблеми изскочиха на повърхността в тази причинно-следствена връзка?

Вече за два от проблемите споменах – методиката и невъзможността за бърза реакция при помощта за независимия сектор. Ще има и още проблеми – например проблемите с компетентността да се вземат експертни решения по отношение на залите и аудиторията. Все неща, свързани със императивни стандарти, които все още липсват от страна на Министерството на културата и са оставени на грижата на всеки отделен директор на културен институт.

Наблюдавахте ли драмата с т.нар. „социални стипендии“ и социалните мерки, които бяха пуснати през Национален фонд „Култура“?

Както при всеки подобен случай, бързата реакция се спъва от административни проблеми и бюрократични спънки.
Много по-бързо и неформално се случиха тези мерки в Австрия, Германия, Великобритания. В Италия, от друга страна, имаше доста голяма доза администриране и бумащина, но така или иначе, бързата реакция в подобни случаи е страшно важна.

5 000 000 лева за културни проекти. Програмите „музика“, „театър“ и „танц“ вече са отворени. Смятате ли, че максимален брой артисти от различните изкуства ще успеят да се възползват от грантовете на МК, или отново „големите“ НПО-та и организации ще спечелят финансиране, докато „малките“ ще трябва да се пробват в другите програми на МК?

Няма определени горни лимити за тези проекти.

Това определено носи риск. Знаем, че съществуват т.нар. „мастодонти“ или обичайни заподозрени, които са сякаш абонирани за грантовите схеми. Те могат отново да бъдат на първо място. Друг риск е дадената неочаквана възможност за халтура. Защото в никакъв случай културният живот не може да започне отначало. Има толкова много неща, които всъщност не бяха довършени – фестивали, премиери, запланувани проекти, които трябва да се реализират, защото са проверени във времето. Техните оператори също са проверени. Сега със сигурност ще има и новорегистрирани НПО-та, които са регистрирани само за да вземат някакво финансиране, което крие опасности. Със сигурност цедката при финансирането трябва да бъде много прецизна.

Как си обяснявате липсата на адекватна оценка на различните технически проблеми, касаещи отварянето на културните институти в условията на макар и затихналата COVID – 19 епидемия? Притеснява ли Ви липсата на българска експертиза по отношение на това как е безопасно да свири един оркестър, кои климатици са безопасни и кои - не? И въобще – не закъсняваме ли с липсата на подобни проучвания, които са налице в много страни в ЕС и по света?

Има доста изследвания в чужбина и не е нужно да откриваме топлата вода, за да приложим световния опит. Оказва се например, че по света има цели медицински отдели и цели институти, които се занимават със здравето на музикантите – в Германия, Швеция, Норвегия, Швейцария. Вече имаме медицински изследвания, които показват какви трябва да бъдат разстоянията на този етап. Тези разстояния все повече и повече намаляват, в момента са стигнали до един метър, при това мерено „от нос до нос“, а не „от кресло до кресло“, което е огромна разлика. Мерките просто трябва да бъдат взети от световния опит и приложени у нас.

Знаем, че част от този световен опит се получава и в нашето Министерство на културата. А то трябва да ги използва и да дава указания, защото иначе ще настане самодейност на всички места. Има различни нови мерки – например да бъдат по-кратки концертите, да бъдат без паузи, или пък, ако произведението е по-дълго, да има паузи между частите, за да има естествена вентилация на салоните без климатизация. Да няма бюфети в паузите, за да няма струпване на хора. Да се продават билети онлайн и т.н...

Може би именно тези мерки отложиха директно Байройт (Вагнеров фестивал в Германия) за следващата година...

Байройт няма само музикално измерение. Това е социален ивент, свързан и с чаша вино, спектаклите могат да продължат повече от 5 часа...

Продължава на стр. 3.

Продължава от стр. 2

Може би затова Стравински пише толкова саркастично за злощастното му посещение на един спектакъл...

Да, но един такъв фестивал е дълъг и като репетиционен период, самият театър не е много голям, сцената е изключително малка...

За сметка на това по съвсем друг начин стоят нещата в Залцбург, който на всичкото отгоре тази година има 100-годишен юбилей. Има доста събития на открито на този фестивал и австрийците с нокти и зъби се борят той да бъде проведен тази година.

Кога очаквате да се възстанови пълноценно културният живот? Ако това се случи есента, трябва ли според Вас временно таванът на субсидиите за държавните институти да падне като една от мерките на Министерство на културата?

Таванът бе по отношение на приходите и бе въведен, за да бъдат ограничени субсидиите. Тази мерки бяха въведени в края на миналата година и все още практиката не ги е проверила до край. Бяха ограничени местата в залите за субсидиране, бяха ограничени преходните остатъци, бе ограничен ръста на приходите на държавните културни институти. В момента методиката всъщност не работи. Освен че тя не е пригодна за всякакви условия, не съществува никъде другаде по света. Трябва да бъдат преосмислени много от нещата, които засягат сценичните изкуства, трябва да има категоризация на институтите, регионализация, защото не може да има сравнение между един театър, който е на жълтите павета, с този в Кърджали или Смолян. А те са на единна ставка, така да се каже. На един стандарт. Регионализация, отчитане на сградния фонд, отчитане на демографските особености – без това тази система винаги ще катастрофира.

Каква трябва да е стратегията ни в областта на културата оттук насетне? Не е ли време най-накрая да се роди един програмен документ в областта на културата, който да бъде отправна точка към бъдещето ѝ?

Преди всичко е нужен един стратегически документ, който да е в основата на културната ни политика. Културна политика не може да се прави на парче. За 30 години преход имаме 23 министри на културата. 

Така култура не може да се прави – ако не следваме стратегическите документи, ако не знаем къде са нашите приоритети. Не може всеки път всичко да започва от начало. Мандатите на директорите също бяха по 3 години. Така също не се прави политика.

Много голям проблем са читалищата.

Като цяло системата трябва да се разгледа отвътре, да се направи един сериозен SWOT анализ, защото такъв не е правен отдавна и на базата на всичко това да има решения. Едно нещо стана ясно по време на кризата – културата е част имунната система на обществото ни. Хвала на нашите творци, които преодоляват тази криза и остава едно – да се намери добрият път към публиката.

Прочети цялата публикация