БНР | 30.05.2020 07:56:19 | 206

Нанесе ли непоправими щети на Борис Джонсън „разходката“ на съветника му Къмингс


Споровете около фонда за възстановяване на икономиката на Европейския съюз след ударите на коронавирус пандемията дадоха повод за коментар британския печат тези дни, че ако има нещо хубаво в Брекзит, това е, че ако Обединеното кралство още беше в съюза идеята за този фонд за възстановяване на Евросъюза - повечето средства в който се планира да бъдат грантове, щеше вече да бъде убита от лондонско вето. Защото на британците щеше да се падне вноска от около 90 милиарда евро от общо 750 милиарда евро.

Британската икономика е сред най-засегнатите от Covid-19. В същото време правителството на Борис Джонсън не дава знаци да възнамерява да иска удължаване на преходния период за постигане на споразумение за бъдещите отношения с Евросъюза. А мозъкът зад успешната кампания на брекзитиърите за референдума преди 4 години се оказа тема номер едно насред епидемията.

Доминик Къмингс (48 г.) и пътуванията му из Англия, когато това беше забранено на всички поданици на британската кралица, поляризира тези поданици като самия Брекзит. Правителството губи рейтинг, но премиерът Джонсън застава категорично зад съветника си.

Кой е Доминик Къмингс?

Симпатизантите на Къмингс, макар и не толкова много на брой, ще кажат, че той е гений. А тези, които не го харесват, че е арогантен психопат. А иначе Доминик Къмингс има интересен живот, колкото и съветникът да изглежда скучен на пръв поглед. Къмингс е роден преди 48 години в Дърам, северноанглийският университетски град, който се прочу още повече сега около скандала. Завършва Екзитър колидж в Оксфорд, където има репутация на интелигентен и спорещ до безумие младеж. След Оксфорд Къмингс прекарва 3 години в Русия, където участва в не особено успешен опит за създаване на авиокомпания. През 1999 година Къминс се връща на Острова и де факто започва кариерата му на „майстор на кампании“. Първо той работи усилено в кампанията срещу присъединяването на Великобритания към еврото. Много важна обаче е 2004 година, защото тогава явно Къмингс научава най-важният политически урок. Тогава в Североизточна Англия, твърдина на лейбъристите,  се повежда референдум дали районът да има свое събрание и частична автономност, а Къмингс с негов приятел водят кампания срещу това. Двамата имат гениалната идея да поръчат голям надуваем бял слон - на английски изразът „бял слон“ (white elephant) означава „нещо скъпо и безполезно, безсмислено“  - и го разкарват навсякъде в района като символ, че проектът е просто пилеене на парите на данъкоплатците. И изненадващо, на пук на прогнозите, гласоподавателите гласуват с „не“ в референдума. Да звучи познато? Същият трик е използван много умело по-късно в кампанията в референдума за Брекзит - само че този път под формата на голям червен автобус с надпис как парите за националното здравеопазване отиват в Европа. И пак, по същата причина, хора в райони на лейбъристите гласуваха за Брекзит. Преди референдума за Брекзит Къмингс прекарва 7 години като съветник на Майкъл Гоув в министерството на образованието, където всява страх. Той се оттегля оттам през 2014 година, за да се подготви за най-големия си проект - Брекзит, като междувременно преди това е взел най-мъдрото решение в живота му, както твърди негов приятел, да се ожени за Мери Уейкфийлд  - дъщеря на благородник и помощник-редактор на списание „Спектейтър“. Тази финансова обезпеченост дава на Къмингс много свободно време и му позволява да се развихри около референдума за Брекзит. Нещата непосредствено след референдума не се развиват точно според плановете на Къмингс и идването на власт на Тереза Мей, която той презира, но всичко си идва на мястото с Борис Джонсън. Така че отговорът на въпроса кой е Доминик Къмингс точно в този момент е: дясната ръка на премиера, мистър  Брекзит, архитектът на политиката управляващите да не признават грешките си. Той ненавижда държавната администрация, профсъюзите, политическите партии и журналистите. 


Торите несъмнено губят рейтинг заради него в момента. Защо е толкова важен за Борис Джонсън?

Само дни след скандала с Доминик Къмингс, рейтингът на Консервативната партия се срина - преднината пред лейбъристите падна от 15 на 6 процента. А всъщност Къмингс изобщо не е партийно обвързан. Той никога не е членувал в партия, не е бил дори член на студентски политически кръжоци, групи или клубове, както всички останали от близкото му обкръжение. Това за рейтинга на консерваторите все пак е разбираемо, защото хората свързват неизбежно Къмингс с тяхната политика. Но по въпроса  защо Къмингс е толкова важен за Джонсън бих искал да изкажа мнение. Първо, според мен, трябва да са каже, че не само Къмингс е важен за Джонсън, а и обратното. Много хора смятат, че макар и да се твърди, че Къмингс е политически вандал, той всъщност е идеалист. Идеалист не според това, което се влага в смисъла на тази дума в българския език, която често граничи с наивност. Идеалист, в смисъл, че твърдо преследва своя идея и е готов на всичко, но не пак в наивистичния смисъл да пожертва живота си за идеята, а да мине през трупове за идеята. „Поемане на контрола обратно“, „излизане от ЕС“, „преустройство на държавния апарат“, това са съставни части от голямата идея на Къмингс за една нова Великобритания. Ето защо на Къмингс му трябва Джонсън, който пък е еталон за опортюнист, който от студентски години мечтае да е премиер и за нищо на света не би пропуснал възможноста да яхне вълната. Мнозина казват, че Джонсън не е идеологически обременен човек, за него е важна властта, а за да я има тази власт и, може би по-важното, да се задържи на власт, му трябва точно такъв стратег, майстор на кампании, сив кардинал, шаман - къкъвто щете го наречете - какъвто е  Къмингс. Без мозъка на  Къмингс Джонсън трудно ще доведе Брекзит и други идеи до края, а без непукизма на Джонсън Къмингс трудно ще види реализирани неговите идеи. Тази комбинация от премиер-опортюнист и съветник-идеалист, пак повтарям - идеалист според западните стандарти - изглежда работи много ефективно.

Пресконференцията в градината на Даунинг стрийт - колко значим прецедент е това?  Бившият сив кардинал на лейбъристите Алистър Кембъл писа, че това е все едно Моника Люински да дава своя версията на събитията от Овалния кабинет.

Пресконференция в градината с розите на Даунинг стрийт на съветник на премиер и още повече начинът, по който протече - с дълго обяснение на Къмингс какво точно се е случило и последващи отговори на всички журналисти, е наистина безпрецедентна. Мнозина се питаха кой даде правото на  неизбран от народа човек да се обръща към народа от такава трибуна. За  последен път от Розовата градина изявление направиха бившият премиер Дейвид Камерън и лидерът на либералдемократите Ник Клег, когато обявиха управляваща коалиция през 2010 година. Но толкова много неща в британския политически живот се промениха, че едва ли си струва да се задълбочаваме на тема „нарушаване на норми и стандарти“. Вероятно идеята на Къмингс, прочут с умението си да разчита настроението на народа, бе на този градински фон да внуши, че журналистите не отразяват правилно новините, че преследват вещици, че той е взел правилното решение и народът да се разгневи от това.

Обществото разбираемо е разбунено, но като че ли се забелязва дълбоко разделение, колкото може би това за и против Брекзит. Така ли е?

Наблюдава се разделение, но ако трябва да сме точни, за разлика от Брекзит, повече от 70 процента от хората - така поне показват анкетите - осъдиха Доминик Къмингс за пътуването до Дърам и на практика за нарушаването на карантината. Разказаната от Къмингс история за семейната драма около това кой да се грижи за детето му при така създалото се положение с коронавируса има много пробойни. Аз лично се почувствах доста глупаво да седя пред телевизора и да слушам толкова дълго съветникът да твърди, че интуитивно е взел вярното решение без да нарушава законите, вместо да чуя - е хайде да не е „подавам си оставката“, но поне едно просто извинение. Не че наистина съм смятал да го чуя като знам, че откакто Доминик Къмингс е дясна ръка на Борис Джонсън и дирижира правителството, никой от управляващите не се е извинил за нещо. А не е като да няма за какво, ако щете дори печалните резултати от по-късното налагане на карантината.

Около 100 депутати тори искат Къмингс да подаде оставка. Джонсън обаче обяви, че е теглил чертата под случая - натам ли вървят нещата наистина?

След като полицията много уклончиво заяви, че може би Къмингс е извършил „дребно нарушение“, като е карал до замъка Барнард, за да си провери зрението, Борис Джонсън каза, че случаят за него е приключен. Аз лично смятам, че подобно на Къмингс, и Джонсън този път се лъже в тълкуването на обществените нагласи. Освен, че сред торите назрява бунт, защото дори твърди брекзитиъри не харесват Къмингс - и там чувствата са взаимни - наистина много важно е какво точно мислят хората. А на тях като че ли им идва малко вповече така насажданата непогрешимост на управляващите и двойният аршин. Аз казах преди малко ,че се почувствах глупаво да слушам Къмингс, а какво да кажат майките, които наистина в името на глобалното здраве не можаха да се погрижат за децата си, а други не можаха да погребат близките си, пак спазвайки разпоредбите на властите. Същите тези власти, чийто главен шаман, изтъквайки интуициата си на родител, се разхожда из страната със симптоми на коронавируса. И какво им казаха на тези хора премиерът и министрите: „Напълно разбираме, че сте разстроени и разочаровани, съчувстваме ви, но Доминик Къмингс не е нарушил закона“. Мисля, че сагата Къмингс няма да отшуми скоро, поне не толкова скоро колкото се надяват управляващите. А и не е добре да отшумява.

Къмингс не е първият премиерски съветник с такъв статут - на сив кардинал. Преди него Алистър Кембъл беше наричан „истинския вицепремиер“ на Блеър. Кембъл сега е доста критичен към Джонсън, министрите и Къмингс, като обаче се основава на логични аргументи. Могат ли да се сравняват двамата? (Къмингс разказва невероятни неща за зрението си и променя блог постове от миналата година, за да излезе, че тогава е мислел още за пандемии. Кембъл пък остава в историята с някои промени в досиетата за иракските оръжия за масово поразяване).

Сравнението е неизбежно. Може би само трябва да се изчака докъде ще стигне Борис Джонсън, за да се каже, че Алистър Кембъл и Доминик Къмингс са „най-сивите кардинали“ в съвремената британска история. Променените досиета за иракските оръжия за масово поразяване от Кембъл и променения блог на Къмингс, за да се изтъкне, че мислел за пандемията още преди година може и да не са актове от същия калибър, но са достатъчно красноречиви за начина на мислене и методите. Разликата според мен,е в това, че по времето на Кембъл все пак имаше едно солидно правителство с повече отчетност пред избирателите, някакво уважение към тях. Докато сега Доминик Къмингс подреди един кабинет от напълно послушни министри на Борис Джонсън. Министри, които непрекъснато повтарят мантрите на премиера, разбирай на Къмингс. Мои британски приятели казват, че Великобритания никога не е имала по-безлично правителство. Къмингс успя да се отърве от всички неудобни хора, които по някакъв начин бяха останали във властта след изборите. Една от големите му идеи е именно преустройство на държавната администрация. 

Коментара на кореспондента на БНР в Лондон Веселин Паунов можете да чуете от звуковия файл.

Прочети цялата публикация