Господ ще разпознае своите

С този призив започва избиването на албигойците – последователи на богомилите, през тринадесети век в Южна Франция. Няколко века по-късно, по време на Вартоломеевата нощ, с него се оправдават католиците, след изтребването на протестантите.

Един ден, след като приключи войната в Либия, победителите вероятно ще потърсят Всевишния за повече яснота в случилото се. При всички положения истината няма да дойде нито от „Ройтерс“, нито от „РИА Новости“.

Превземането на самолетната база „Ал-Уатия“, от турско-сирийските наемни части е типичен пример. Победата на пазителите на Ал Сарадж – спуснат от ООН в столицата Триполи, бе оповестена като края на маршал Хафтар и неговата „измислена“ армия. Руснаците – унижени и уплашени – избягали като плъхове.

Русия наистина бе унижена, не в боя, а след него. Във всяка битка, в която електрониката играе по-голяма роля от човешкото умение, може да се появят фатални „къси съединения“. Това сполетява противосамолетните ракети „Панцир“, разположени около базата. Подобна е съдбата и на други шест ракети, руско производство. Обичайно „Панцир“ реагират само за 2 секунди и действат в обсег от 20км. На 19 май радарите на руските съоръжения не реагират, по необясними засега причини. Без противовъздушна защита, Либийската Национална армия се отдръпва на 2км от южните предградия на Триполи. В резултат на тази маневра, дроновете „Байрактар“(произведени в заводите на сина на Ердоган) бомбардират необезпокоявани изоставените от противниците си позиции.

Превземането на базата „Ал-Уатия“ от турско-сирийските части бе чествана в столицата Триполи, като национален празник. На площада на „Мъчениците“ бе докарана една от обезвредените руски ракети. Деца и възрастни се катериха върху нея. Руското знаме бе погазено с викове „Алах Акбар“. Ракетите „Панцир“ са гордостта на военнопромишления комплекс на Москва. Подигравката с руското знаме, тъпкано от ликуващи джихадисти бе заснето и съответно разпространено чрез „нета“ по целия свят.

Тържествата още не бяха завършили, когато ято от бомбардировачи започва да се върти над базата „Ал-Уатия“ и да пуска бомби. Всяка една от тях тежи 500кг. След трийсетина рейда, от най-голямата в Северна Африка база, не остана тухла върху тухла. Часове след това, американското командване за Африка съобщи, че са заснети десетина „Миг 29“ и няколко „Сухой“, току що пристигнали на базата „Ал Жуфра“, все още под контрол на силите на маршал Хафтар. За сетен път американците виждат руснаци навсякъде! Първо самолетите не са Великденски яйца. И второ, те не се боядисват за една нощ. В София е пълно с Мерцедеси.

Значи ли това, че столицата ни е залята с германци? Кадафи царува 42 години в Либия. През това време всички висши офицери учиха във военната академия „Фрунзе“. Либийският диктатор не закупи една американска пушка. За сметка на това стотици « Мигове » и танкове от Т-52 до Т-54 напълниха хангарите и казармите. Поддържането на този огромен парк от оръжие, както и снабдяването му с резервни части, изисква намесата на руски специалисти. Когато маршал Хафтар разбра, че няма достатъчно войници за да превземе Триполи, той се обърна към ЧВК фирми. (Частна Военна Компания)

Изборът е доста широк, защото пазарът е във възход. Първоначално между избраните беше и американската компания „Academi », на бившия офицер от US Navy – Ерик Принц. Халифа Нафтар прекарал 20 години от живота си в САЩ, даде възможност на американските войници да покажат способностите си. Освен това Ерик Принц е брат на министърката на образованието на САЩ - Бети Девос, една от най-отявлените поддръжнички на Доналд Тръмп. За съжаление американците разочароваха, защото се оказаха много по-слаби бойци от тези на Вагнер. Либийците им благодариха и изпъдиха.

Рядко международното лицемерие е достигало върха, на който по настоящем се говори за Либия. От Вашингтон до Москва, от Брюксел до Ню Йорк, като се мине през Париж, Берлин и Рим се чуват всекидневни призиви за преговори, за примирие, дори за избори. ООН е гласувало някакво ембарго, което никой не спазва. Старателно се избягва думата „война“, въпреки нейното очевидно разрастване. На всички им текът лигите за богатствата, които се крият под пясъците на страната и никой не се сеща, че върху пясъка има хора. Все още се говори за „криза“. А кризата отдавна е зад гърба ни. Втората по сила армия на НАТО изсипва всеки ден бомби, танкове и главорези в Триполи. Ердоган, след като загуби изборите в Истанбул и Анкара, тръгна да възстановява Отоманската империя. Ухажван едновременно от САЩ и Русия, турския президент се напъха в пролуката, която му предостави парализираната от изненада, безгръбначна международна общественост. Нескрит привърженик на политическата и военна ислямска агресия, той изобщо не крие омразата си към християнската цивилизация. В пламенна реч в турския парламент, Ердоган размаха примера на пирата Барберус (Рижавата брада), покорил Средиземно море през 15-век, след като е изтребил Тамплиери и Кръстоносци.

Западните политици слънчасаха преди летния сезон. Друго обяснение трудно ще се намери, за паниката от десетте пребоядисани самолета - руско производство, кацнали в Либия. „Южния флаг на Атлантическия съюз бил заплашен“!? Маршал Хафтар – самопровъзгласил се диктатор, а Ердоган – миротворец може би!? Криза или война, война или криза? Стойностите се обърнаха с главата надолу. Пред прага на Западната цивилизация се разиграва нова „Вартоломеева нощ“, но никой не си спомня за Шарл Мартел и Владислав Варненчик. Едно от обясненията е, че в учебниците нищо не пише за тях. Освен това, за някои хора, които управляват света, историята започва със "Чичо Томовата колиба"...

Прочети цялата публикация