Юлиана Николова:''Дарявам спомени''

Защо избрах фотографията или тя избра мен ?

Въпроси, на които вече след много години имам отговор.

Всичко започна с рисуване, години в подготовка….

И премина в картини, които виждах, открадвах, пресъздавах и грижливо събирах.

Нe станах художник.

Вселената е имала други планове за мен  Събирах събития. Красиви и не толкова. Понякога страшни, друг път непонятни, с липсата на логика и свян.

Имаше и красиви и до сълзи емоционални. И цветни, каквато е само природата.

Усмихнати и чисти, като детския поглед.

Това беше периодът на репортажната фотография. Имах шанса да заснема паметни и важни събития.

Получих награди за работата си...Динамика и надбягване с времето. Когато след 25 години този период внезапно приключи, бях объркана, гневна и тъжна. Но това беше поредния дар, който получих.

Открих по-красивата част на фотографията. Създадох мое студио...

Започнах да дарявам спомени. Детските усмивки, неповторимия и позабравен аромат на новородените бебета, съпреживяната радостта на сватбените тържества и много щастливи и усмихнати семейства, очакващи първата си рожба.

Когато снимам, забравям всичко останало, отивам в друг, само мой свят. Невероятен шанс е работата ти да е любов, необходимост и безкрайно удоволствие. Благодаря на вселената за този дар.

Времето е безкрайна величина, но за нас хората не е така. Раждаме се, порастваме и на свой ред създаваме свои деца. Отглеждаме ги с най-голямата си любов да пораснат и да станат добри.

Но времето лети и спомените от най-милите и вълнуващи моменти избледняват.

Тогава, когато децата ни са пораснали и всеки е тръгнал по-своя път или сме се събрали на голям фамилен празник, може да отворим албумите със снимки или да седнем пред екрана на компютъра. Да се върнем там далеч, в началото на нашата приказка. И да разказваме и преживяваме отново прекрасни и вълнуващи моменти.

Безкрайно съм  щастлива, че и аз съм помогнала малко за това .

Юлиана Николова

https://www.facebook.com/JulianaNikolovaPhotography/

Прочети цялата публикация