Какво оценява матурата по български език и литература

Правопис, пунктуация – да, задължително. „В повестта на Елин Пелин „Гераците“ се представя конфликтът между поколенията и разпадането на родовия свят“ – и това може да мине за насъщно знание.

„Какво е подчертаното изразно средство: антитеза, гротеска, метафора, литота?“ – малко се позамисляме за литота, но що е антитеза, гротеска и метафора, трябва да е ясно за средноинтелигентния среднообразован европеец. „Каква функция изпълнява Текст 2? – да анализира, да информира, да регламентира, да пропагандира“ – това не го ли минахме в 4-ти клас?

Стигаме до третия заветен модул: „Прочетете откъсите от разказа „Чорба от греховете на отец Никодим“ на Елин Пелин и напишете аргументативен текст (интерпретативно съчинение или есе) в обем до 4 страници на тема: „Човекът и неговите съмнения“…

Тук вече съмненията на средноинтелигентния зрелостник надхвърлят възможностите му да прецени дали да поеме риска да изложи разсъжденията си под формата на световноизвестния жанр есе, или да заложи на световнонеизвестния, но силно препоръчван на местна почва от добре осведомени частни преподаватели, жанр интерпретативно съчинение…

Ние пък, като родители и данъкоплатци, сме изцяло обзети от съмнението дали матурата по български език и литература показва реалните умения на младите да боравят с езика и най-вече да разсъждават в писмен текст. Нещо повече, наясно сме, че зрелостният изпит увенчава една формално отричана, но упорито поддържана система на зубрене, преповтаряне на клишета, истерично препускане по курсове и частни уроци, която обслужва определени интереси, но не и благото на децата и благоденствието на държавата ни. 

Дали така мисли и един учител, току-що изпратил своите дванадесетокласници?

Прочети цялата публикация