Новият живот на Кан

Фестивал без награди. Фестивал без блясъка на червения килим, изкачването на стълбите, парада на легенди и знаменитости, партита, пайети, фотографи. От 12 до 23 май в Кан трябваше да се проведе 73-то издание на най-големия фестивал в света... „Фестивалът не се състоя, но съществува“ – писа „Льо Монд“. Макар сега Кан да е само призрачно градче-декор, с няколко фалшиви старлетки по Кроазет. 

„Никога не сме мислили да го анулираме“ – заявяват артистичният директор Тиери Фремо и президентът Пиер Лескюр. Досега фестивалът е бил отлаган два пъти по обективни причини – Втората световна война и събитията от Май'68. В безпрецедентната ситуация днес той остава верен на своята мисия – да се събуди желанието за кино когато залите все пак отворят. Пандемията се стоварва точно когато с пълна пара върви селекцията. Извънредното положение изисква нестандартни решения и те се появяват. 

Артистичният директор Тиери Фремо и президентът Пиер Лескюр

ВИРУСЪТ НА КИНОТО ПОБЕДИ КОРОНАВИРУСА!

„Решението да се направи Официална селекция е най-добрият начин да се помогне на киното. Отварянето на салоните след месеци бездействие е решаващ залог. Дори в отсъствието на събитие на Кроазет, дори именно при отсъствие на събитие, Официална аселекция запазва своята роля“, категоричен е Фремо. На 3 юни в зала „Нормандия“ на Шан-з-Елизе организаторите обявиха „контурите“ на 73-то издание. Фремо най-после разкри Официалната селекция от 56 филма, които ще бъдат „съпровождани“ от фестивала при премиерата си в зала и представянето на определени фестивали. Те ще се прожектират с етикета „Официална селекция Кан 2020“. 

„Селекцията е тук и е чудесна. Тя показва, че киното, което изчезна от залите за три месеца през 2020, за първи път от създаването си от братята Люмиер на 28 декември 1895, е по-живо от всякога“, патетично заяви Фремо на пресконференция, на която този път нямаше журналисти. Критериите за селекция са разширени, но е запазена философията да се промотират филми, автори и професионалисти, които да бъдат мост между салоните и публиката. Селекцията отразява също и решението на режисьори, продуценти и дистрибутори да се противопоставят на несигурността и да пуснат филмите си до зимата на 2021. Желанието е едно - да се привлече вниманието към филми в кинозалите.

Няма ги обичайните категории „Конкурс“, „Особен поглед“, „Извън конкурса“, „Полунощни прожекции“, „Специални прожекции“. Заменени са от нови раздели и първата нова категория е „Верните“ или попадалите поне веднъж в „Официалната селекция“. Тук са: „Френска депеша“ на Уес Андерсън (САЩ), „Лято 85“ на Франсоа Озон (Франция), „Истински майки“ на Наоми Кауазе (Япония), „Lovers Rock“ и „Мангрово дърво“ на Стийв Маккуин (Великобритания) – исторически филми за черната общност, които режисьорът посвещава на паметта на Джордж Флойд, „Druk“ на Томас Винтерберг (Дания), „ДНК“ на Майуен (Алжир/Фнанция), „Последни думи“ на Джонатан Носитър (САЩ), „Небе: За Земята на щастието“ на Им Санг-су (Южна Корея), „Ще бъдем забравени“ на Фернандо Труеба (Испания), „Полуостров“ на Йеон Санг-хо (Южна Корея), „В полумрака“ Шарунас Бартас (Литва), „За хората“ на Люка Белво (Белгия), „Истинското нещо“ на Коджи Фукада (Япония). Правя уговорката, че преводът тук е условен и заглавията се определят от разпространителите. 

Другата категория са „Новодошлите“, или авторите, които за първи път пробиват в „Официалната селекция“ на Кан. Ето заглавията и режисьорите: „Проста страст“ на Даниел Арбид, (Ливан), „Добър човек“ на Мари Кастий-Шаар, (Франция), „Нещата, които казваме, нещата, които правим“ на Еманюел Мурен, (Франция), „Souad“ на Айтен Амин, (Египет) , „Limbo“ на Бен Шарок, (Великобритания), „Червена земя“ на Фарид Бентуми (Франция), „Изпотяване“ на Магнус фон Хорн (Швеция), „Теди“ на Людовик и Зоран Букерма (Франция), внимание! „Февруари“ на Камен Калев, (България), „Амонит“ на Франсис Лий (Великобритания), „Нощен лекар“ на Ели Важман (Франция), „Ужасно дете“ на Оскар Рьолер, (Германия), „Надя, пеперуда“ на Паскал Плант (Канада), „Ето ни тук“ на Нир Бергман, (Израел)
Има филм от скечове на различни режисьори „Септет : историята на Хонг Конг“, 15 дебюта, сред които три филма на актьори (интересен е режисьорският опит на Виго Мортенсен); 4 пълнометражни анимации (едната от които на японския магьосник Горо Миядзаки); 3 документални филма с остра социална насоченост и 5 комедиии (все френски).
Наред с традиционните участници като САЩ, Корея, Япония, Великобритания, които присъстват ежегодно, тази година има страни като България, Грузия и Конго, които по-рядко влизат в селекцията. 

Няколко са основните акценти в тази селекция. Като най-важнният за нас, разбира се, е българското участие. 

КАМЕН И КАН - 

това е дълга и щастлива история. Дебютът му „Източни пиеси“ (2009) е селекциониран в „Петнадесетдневка на режисьорите“ в Кан (паралелна секция), носи му награда за Най-добър филм и режисьор в Токио и Голямата награда в Анже, както и много други отличия. Вторият му филм „Островът“ (2011) с Туре Линдхарт и топманекенката Летисиа Каста отново попада в „Петнадесетдневката“ и налага Калев като един от нестандартните европейски автори от младото поколение. После е поканен за участие в „Мостовете на Сараево“ (2014), филм-омнибус, включен в Официалната селекция на Кан, в компанията на 11 европейски режисьори сред които Годар, Лозница, Кристи Пую. Третият му опус „С лице надолу“ (2015), най-социално ангажираният, е заснет със звезди и непрофесионални актьори и се занимава с тежките проблеми на прехода в България, мизерията и трафика на жени. Камен Калев извървява целия път нагоре по стълбата на Кан и сега се вписва в „Официалната селекция“ на необикновеното издание 2020, сред 56-те избрани заглавия, които ще вървят по екраните и някои фестивали с етикета „Официална селекция Кан 2020“. Да му пожелаем успех! Заедно с Милко Лазаров и неговият „Ага“ в Берлин тези две момчета вдигнаха високо летвата пред българското кино и са гордост за родната киногилдия. Ще видим „Февруари“, един „много личен филм“, както чухме от режисьора, може би на София Филм Фест, Киномания или пък на „Златна роза“, кой знае... 

Продължава на 2 стр.

Продължава от 1 стр.

Ако обобщим първите впечатления от тази селекция, най-впечатляващо е мощното присъствие на първи филми. Предложени за били 909, като в Официалната селекция влизат 15 първи филма при 10 миналата година, а това прави 26,7% от всички предоставени за селекция! Дебютите в Кан според Фремо никога не са били толкова много, а това говори за виталността на киното и ангажираността на Кан с бъдещето. Представени за селекция са били заглавия от 147 държави, докато през 2019 те са били 138. 

Второ – жените. Общият брой на филмите от жени-режисьорки също е пораснал. Това са 16 заглавия срещу 14 миналата година. 532 режисьорки от света са предложили свои филми в Кан. Резултатът - 28.5% от режисьорите в тазгодишната селекция са от женски пол. Ясно е - жените настъпват здраво. Кан внимава за тези пропорции и зорко следи тенденциите. „Присъствието на тези жени-режисьорки е плод на еволюция, която е наблюдавана в продължение на много години. Това е свидетелство за цената на художествения и човешкия принос на жените в съвременното кино, независимо дали са режисьорки или технически персонал.“ 

Трето – френското участие. То е повече от една трета. Винаги по традиция е било на почит в Кан и елегантно фаворизирано по право, но сега получава „награда за качество“ и политическа подкрепа. „Така Франция дава пример за едно боеспособно кино, което защитава визия, произвежда свои филми и оценява тези на другите държави“ – разпалено обяснява Фремо. В безпрецедентната ситуация днес Кан остава верен на своята мисия – да се събуди желанието за кино когато залите отворят. 

Критериите за селекция са били разширени, но е запазена философията да се промотират филми, автори и професионалисти, които да бъдат мост между салоните и публиката. Селекцията отразява също и решението на режисьори, продуценти и дистрибутори да се противопоставят на несигурността и да пуснат филмите си до зимата на 2021. 

Поради невъзможността да има нормален фестивал, филмите ще бъдат „защитавани“ по празличен начин. Много фестивали са изявили желание да покажат заглавия от Селекцията. По традиция филми от Кан се въртят в Локарно, Телурид, Торонто, Довил, Сан Себастиян, Пусан, Ангулем, Морелия, Ню Йорк, Лион, Рим, Токио, Мумбай, Мар дел Плата и дори Сънданс. Планира се общ показ със „Седмица на критиката“ в Локарно, фокусирана върху първи и втори филми, която също отложи своето издание. Уговорено е и участие в Сан Себастиян, нещо, което правилата по принцип не позволяват. „Изключителен отговор на изключителна ситуация“ – отбелязва Фремо.

Остава ни да чакаме тези филми в киносалоните, в тъмното, пред големия екран. Кан яростно отстоява класическото гледане и споделянето на обща емоция. Засега се знае малко за съдържанието и жанра на филмите, нагнетяването на интереса е част от играта. Може би най-дискутиран е „Френската депеша“ на Уес Андерсън, който е бил и един от първите селекционирани. Фремо издаде, че е „Много уникален филм, минималистичен и миниатюристичен... Много референциална творба, лична и естетска, отдаване на почит на френската преса от 30-те години... Между комикса, анимацията и натурното кино, голям поклон към журналистиката“. Той е първи сред филмите, които не искат да чакат още една година и ще се радват на етикета „Кан 2020“.

Коронавирусът засегна цялата верига на киното, но най-губещ е може би посоченият още през февруари за президент на журито Спайк Лий, който щеше да е и първият чернокож президент в историята на Кан. „Трябва да приемем факта, че ще оставим настрана нещата, които обичаме... Толкова неща бяха отместени и аз съм съгласен с този избор. Трябва всички да се молим, да коленичим и да се надяваме да излезем от това, да намерим ваксина и отново да се изправим, физически, емоционално и финансово. Не е шега. Не сме във филм. Умират хора“, написа в емоционално послание той. 

Междувременно в Youtube от 29 май до 7 юни 2020 киноманите участват в глобалното събитие WE ARE ONE, обединяващо усилията на 21 световни фестивала, сред които Кан, Берлин, Анеси, Торонто, Сънданс, Трайбека, Ротердам, Карлови Вари и др. На http://www.weareoneglobalfestival.com/ може да се види пребогата програма от игрални, документални, късометражни и анимационни филми, стари и нови. Часът е подаден в EST /Източно стандартно време/ или 8 часа назад от нашето.

Прочети цялата публикация