Д-р Дейвид Морис: Расистката реторика се завърна с възхода на Тръмп

„Искам да съм пределно ясен - не съжалявам за това, което направих. Не съм проронил и една сълза за невинните хора, които убих“. Тези думи са на 22-годишния Дилън Рууф. През 2015 година той нахлува в църква в Чарлстън, Южна Каролина, и избива 9 афроамериканци. Казва, че искал да започне междурасова война. 2 години по-рано се е родило движението „Животът на чернокожите също има значение“ (Black lives matter), а с тези две събития се разпалва и дебатът за премахване на паметниците на генерали и други личности от Гражданската война, които са се били на страната на Юга.

2017 година - Шарлътсвил, щата Вирджиния, провеждат се два паралелни протеста - единият в защита на паметник на генерал Робърт Лий, другият за свалянето му. Автомобил се врязва в антирасистки демонстранти, умира един човек.

Д-р Дейвид Робинсън Морис е изпълнителен директор на Центъра за справедливост, равенство и човешки дух в университета „Ксавиер“ в Ню Орлиънс. През 2017 година подобни протести и паралелни демонстрации има и там.

„Видяхме съживяване на този разговор с атаките в Шарлътсвил, расистките убийства в Южна Каролина и честно казано с възхода на Доналд Тръмп, с неговото президентство се завърна с пълна сила расистката реторика“, коментира той.

Над 150 години са минали от края на 4-годишната Гражданска война в Съединените щати, която отнема живота на 600 000 души. На 7 ноември 1860 година Спрингфийлд, щата Илинойс, празнува победата на Ейбрахам Линкълн на президентските избори. Само няколко дни след вота двамата сенатори на щата Южна Каролина, от който Линкълн не е получил нито един глас, подават оставки. На 20 декември 1860 Южна Каролина се отцепва от Съединените американски щати. Следват Мисисипи, Флорида, Алабама, Джорджия, Луизиана и Тексас. През февруари страната вижда две речи по встъпване в длъжност на президент. Първи е Джеферсън Дейвис - президент на Конфедерацията. Няколко дни след него е Ейбрахам Линкълн. 11 щата от Юга излизат с декларации за отцепване. Войната приключва с поражение за тях, но между 1890-а и 1930 година са издигнати 1741 паметници и статуи, почитащи миналото на Конфедерацията.

Уил Сноудън е директор на Института за справедливост ВЕРА в Ню Орлиънс:

„Много от тези паметници на Конфедерацията бяха издигнати след движението за граждански права. В много градове те са поставени, за да напомнят на чернокожите в тази държава, че въпреки прогреса със законодателството, трябва да се помни върху какво е изградена страната и това е идеята за бялото превъзходство“.

Символите са вградени в училища, паркове, мостове, пътища, а на много места на юг се развява флагът на Конфедерацията.

„Тук на Юг, в Луизиана, хората казват - О, флагът на Конфедерацията не е за робството, не е за расизъм, а за южняшката гордост. Но от какво сте горди? Когато погледнем декларациите на южните щати за отцепване от съюза - има една обща тема - цел на отцепването е да се запази статутът на чернокожите - като по-низши хора“, отбелязва Сноудън.

„Това са паметници на хора, които са се били на погрешната страна във войната. Буквално издигаме паметни плочи на губещите, на хора, които са се опитвали да разрушат това, което ние смятаме за Съединени американски щати. Това са паметници на бялото превъзходство. И в този момент от историята всички осъзнаваме, че тази система трябва да бъде пречупена, защото не служи на всички - не е изградена, за да служи на всички“, казва д-р Морис.

След атаките в Чарлстън през 2015 г. и Шарлътсвил през 2017 г. са премахнати 44 паметници в цялата страна. Но робовладелци не са били само хората от Юга, аргументират се привържениците на запазването на паметниците и задават въпроса трябва ли да прекръстим и столицата, след като Джордж Вашингтон също е имал роби. Защитниците на правата на чернокожите в Съединените щати реагират остро.

„Историята, грозната история на тази държава, връщайки се назад към Джордж Вашингтон, към клането на племето Тимакуа, извършено от испанския конквистадор Ернандо де Сото, към новодошлите европейци, които си присвояват земи, които не им принадлежат, като избиват местното население по най-жесток начин, поробване на хора от Африка, отнемане на основни човешки права - трябва да си признаем всичко това. И ако наистина искаме държава, която третира всички еднакво, ако искаме тази Америка, която всички заслужаваме, трябва да признаем как още с основаването на тази държава са заложени множество конфликти“, посочва д-р Морис.

Обезглавени статуи на Христофор Колумб, паметник на Джеферсън Дейвис - захвърлен в езерото в Ричмънд, Джордж Вашингтон, омацан в червени графити - борба за граждански права или чист вандализъм. Дори защитниците на афроамериканците признават.

Д-р Морис: „Законово, да, това е вандализъм. Но бих казал, че това се случва, когато не се позволява да бъде казана цялата истина“.

Сцените в различни части на света зловещо напомнят за падането на комунизма и свалянето на статуите на Ленин и на други комунистически лидери. Напомнят за това, защото тези паметници са символ на нещо много по-голямо, на разрушаването на стария световен ред, казва д-р Морис.

„Много просто, мисля, че бялото превъзходство умира и то по цял свят. Бялото превъзходство е основополагащо при оформянето на света, в който живеем, и това, което виждаме е неговата смърт най-накрая. Тези, които бяха маргинализирани, сега се местят в центъра, така че всички да имат равни възможности“, допълва той.

Междурасовото напрежение е толкова дълбоко вплетено в американското общество, че се усеща дори и в най-наболелия въпрос в момента - реформата на полицията. И според Д-р Дейвид Робинсън Морис, и според Уил Сноудън полицията носи отпечатъка на робството.

„Историята на полицията в тази страна е базирана върху модела на робските патрули. През 18-ти и 19-ти век господарите контролират своите роби, като възлагат това на мъже, които патрулират по границите на плантациите и се грижат никой да не избяга. Така робските патрули, както и съвременната полиция, са фокусирани върху контрол върху тялото, особено контрол върху чернокожото тяло, и да се гарантира, че нещата си остават по местата, което в доста случаи е в негативен контекст“, посочва д-р Морис.

По същество наблюдаваме как полицията еволюира до днешното ѝ състояние и това кулминира със случаи като този с Джордж Флойд, Бриона Тейлър, Ерик Гарнър. Хората дори не могат да си представят как трябва да изглежда полицията в Съединените щати.

Повечето полицейски управления в Съединените щати имат политики за употреба на сила, които определят кога и как трябва да се прави това. Те са различни според юрисдикцията - например затискане с коляно е забранено в Ню Йорк още от 1993-а година. За близо 30 години военните са прехвърлили оборудване на стойност над 5 милиарда долара на полицейските сили - това са боеприпаси, бронирани автомобили. В резултат полицаите са повече в ролята на войници, използват техники и оборудване за военни битки, а не миротворци в общностите.

Уил Сноудън: „Ако имате проблем с автомобила, полицията се намесва, ако някой злоупотребява с алкохол и наркотици - полицията се намесва и урежда нещата, ако има проблем у нечий дом, или някой спи на пейка в парка пак полицията се намесва. И виждаме, че полицията се намесва в толкова различни сфери на живота, за които просто не е достатъчно подготвена да се справи“.

В много от случаите, когато граждани се опитват да съдят полицай за прекомерна употреба на сила - казусът отива в кошчето заради законова доктрина, наречена „квалифициран имунитет“. Тази доктрина е създадена от Върховния съд, за да се защитят правителствени служители от произволни съдебни процеси и за да се даде пространство на полицаите да вземат решения за части от секундата кога трябва да се стреля или не. Резултатът е омерта сред полицаите да се пазят един друг, казва д-р Морис и допълва:.

„Ченгетата се грижат за ченгетата, има усещането, че те са семейство и никой не трябва да става предател“.

Да бъде разформирована полицията в Минеаполис - подобна новина шокира европейците. Но под спиране на финансирането и разформироване активистите за граждански права нямат предвид живот без полицаи, а пренасочване на средства от бюджета за полицейските участъци към социални програми. Д-р Морис и Уил Сноудън от Ню Орлиънс смятат, че не се използват достатъчно ресурсите на обществото за гарантиране на реда.

Д-р Морис: „Това не означава да им вземем всички пари, а да бъдат финансирани според нуждите и да се пренасочат доларите към програми в общностите, към полицейски инициативи на общностите, към усилия, които съживяват общности. Трябва да спрем да даваме толкова много пари за полицейска сила“.

„Обществената сигурност може да бъде гарантирана чрез инвестиции в нашите общности, с разбиране за ресурсите, които самата общност може да даде за създаване на така отчаяно желаната обществена сигурност“, коментира от своя страна Уил Сноудън.

До 4 юли - Деня на независимостта, долната камара на американския Конгрес трябва да представи законопроект за реформа на полицията. Ако този закон не потуши напрежението в Съединените щати и тогава мотото на протестите от „Не мога да дишам“ може да стане не „Не мога да ви дишам“, социалният конфликт ще се задълбочи, а чернокожият гняв ще проникне в Белия дом и ще разклати и без това отслабената от пандемията администрация на Доналд Тръмп.

Репортажа можете да чуете в звуковия файл.

Прочети цялата публикация