Солени глоби при отказ за включване към мрежата ще поощряват битовата газификация

Операторите на газоразпределителни мрежи вече ще могат да използват само веднъж оправданието, че не им е икономически изгодно да включат желаещи към мрежата или, че не им стига капацитета да ги присъединят. Ще имат на разположение шест месеца да изпълнят искането на кандидатите и ако втори път им откажат, ще бъдат санкционирани между 20 и 100 хиляди лева, а при повторно нарушение глобата ще е в трикратен размер. Това прие парламентарната енергийна комисия на заседанието си във вторник, когато бяха одобрени на второ четене преди окончателно гласуване в пленарна зала текстове за поправки в Закона за енергетиката, които между двете четения претърпяха редакции и съществени допълнения. Текстовете, отнасящи се за битовата газификация, не присъстваха сред първоначално внесените и одобрени на първо четене. Те бяха предложени от председателя на комисията Валентин Николов от ГЕРБ с аргумента, че "има много сигнали към нас и вероятно в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), че в лицензионна територия има откази на икономическо основание, че инвестицията не може да има възвръщаемост за 8 години или по капацитет". По думите на Николов в момента газоразпределителните дружестгва, които имат лицензи по територии, масово отказват на проявили желание да се газифицират с мотива, че не им е изгодно да инвестират сериозни средства в мрежа, която ще обслужва малко клиенти. Така те не могат да си избият инвестициите, в резултат на което у нас са газифицирани едва 3 процента от домакинствата при средно 45 на сто в Европа, посочи Ноколов. "Има много оплаквания за отказ или превръщат заявилите желание в нещатен сътрудник да търсят по съседите кандидати за присъединяване. Това е работа на лицензианта и цената на газа е достатъчно ниска, за да се развиват лицензионните територии", добави председателят на енергийната комисия. Според предложението всяко газоразпределително дружество трябва да докладва отказите за присъединяване в Комисията за енергийно и водно регулиране и ще има шест месеца да отстрани проблемите с капацитета си, ако е посочило тях като причина за отказа. При повторния отказ ще следват санкции, които ще нарастват при нов отказ, а при трети ще има и отнемане на лиценза. Ако пък са посочени икономически причини за отказа, енергийният регулатор трябва да знае какви са те и да се работи за отстраняването им. "Защо досега не са се обаждали на КЕВР?", попита Рамадан Аталай от ДПС. Той нападна регулатора, че одобрява цени на енергията под себестойност и така пречи за развитието на мрежите. "При втори отказ да се отнема лиценза. Да го запишем. Ако са им орязани инвестициите в бизнесплана, е друго. Нека да са 90 дни, даже и 2 месеца стигат (между двата отказа – б.а.) но ако са орязани дружествата, и според цената, която им е дадена, не могат да развиват мрежата си, е друго", каза Аталай. Председателят на КЕВР обясни, че в бизнесплановете на газоразпределителните дружества никога не са били орязвани предложените средства за инвестиции в мрежата. "Идеята е при желание от места, които са по-назад в инвестиционната програма, те да станат приоритетни. Особено важно е сега когато цената на газа остава ниска, да се направи това усилие, защото битовата газификация ще доведе до спад на използването на електроенергията за отопление и ще намали замърсяването на въздуха", отбеляза Иванов. "Това е радикално! Дали фирмите имат тази възможност? Ако липсват 10 км тръбопровод какво ще стане? Все едно от Хасково до Кърджали да се построи газопровод, ако искам аз на язовира да имам газ", заяви Рамадан Аталай. Лидерът на НФСБ Валери Симеонов пък се възмути, че газоразпределителните дружества отказват присъединяване. "Трябва да са длъжни да имат мрежа. Да са си направили сметката на инвестиции. Той е длъжен да присъедини кандидатите. Ако аз не мога да свържа абоната на другия край на селото към кабелната телевизия, веднага ми отнемат лиценза", възмути се Симеонов, който е собственик на телевизия "Скат" и кабелен оператор. Николов призна, че поправките са опит да се притиснат газоразпределителните дружества да включват клиенти. "Така ще накараме фирмите да започнат да газифицират битовите абонати. При втори отказ КЕВР ще може да ги принуждава да включват кандидати", каза шефът на комисията. Той дори на шега предложи енергийният министър Теменужка Петкова да поиска от Министерския съвет да направи държавна газова компания, препращайки към създаването на Държавната петролна компания, която ще участва на пазара на горивата. "Трябват такива мерки, иначе ще стоим негазифицирани и хората няма да могат да се възползват от ниските цени на газа", коментира Таско Ерменков от БСП. В крайна сметка депутатите от комисията одобриха газоразпределителните дружества да имат три месеца между първия и втория отказ да решат проблема. Ако не го направят, глобата ще е от 20 до 100 хил. лв. и в троен размер при поредно нарушение. Първоначалното предложение беше глобата да е от 20 хил. лв. до 1 млн. лв., както е при електроразпределителните дружества, но отново Аталай коментира: "Малко сте се изсили, колеги". Иванов посочи, че при нарушенията на електроразпределителните дружества санкциите са обикновено в по-ниския диапазон на глобите и има резон горната граница да е по-ниска, още повече газовият бранш все още прохожда. Депутатите приеха още търговците на природен газ, които искат да играят на борсата, да се лицензират в срок до 1 октомври 2021 г. Аргументът е, че в момента България е сред малкото страни в региона където няма лицензия за търговия с газ и така е било решено, за да може да стартира борсовата търговия и самата платформа да стане популярна, както и да се увеличи ликвидността на газовата борса. В момента на газовата борса, управлявана от дружеството "Газов хъб Балкан", са регистрирани 39 търговци на синьото гориво, но от тях са активни около 50-60 процента, според изнесените от шефа му Кирил Равначки данни.

Прочети цялата публикация