Български сезонни работници в центъра на предизборна кампания във Франция

В Моасак е време за бране на първите летни плодове. Само че в тази община в Югозападна Франция, където земеделието е основен поминък, сезонните български работници в селското стопанство неволно се озоваха в центъра на кампанията за местните избори, които крайната десница може да спечели. "Нищо не сме искали! Ние сме честни хора. Вършим работа, каквато никой французин не ще и да пипне. По цял ден работим на полето в дъжд, студ или адска жега", ядосва се Георги*, петдесетинагодишен български ром със загоряло лице. Той разговаря с журналист на АФП в българска бакалия в центъра на града и не е единственият, възмутен от ситуацията. От няколко седмици общността на българските роми - наброяваща в разгара на лятото около хиляда души при общо 13 000 жители на Моасак - се озова в центъра на електоралната битка преди втория тур на общинските избори във Франция на 28 юни. Без да ги обвинява директно, кандидатът на крайната десница Ромен Лопес (получил 47 процента на първи тур) води кампания срещу "нецивилизованите и нощната врява". Той обещава да "възстанови реда" и центърът на града отново да бъде "чист и спокоен". Седнал в кафене до известното абатство "Сен Пиер", обект от световното наследство на ЮНЕСКО, този бивш парламентарен сътрудник на Марион Марешал, племенница на крайнодясната лидерка Марин Льо Пен, казва, че иска да направи Моасак отново привлекателен за туристи. Трийсет и една годишният кандидат казва, че "улиците са покрити с боклуци", но признава, че "в Моасак няма несигурност" и че дори обирите са намалели през последните години. Ако иска да остане в Моасак, българската ромска общност "трябва да постъпи като баба ми и дядо ми (дошли от Испания), да се асимилира, в това няма нищо страшно", отсича той. Важна работна ръка Единствената му съперничка на втори тур, Естел Емами, начело на "гражданска листа", признава, че според някои местни центърът на града, където живее тази общност, сякаш им е "бил отнет". "Но пък никой от Моасак няма да се съгласи да живее в тези стари и нехигиенични жилища", казва тя. През миналото десетилетие община Кастел Саразен и особено град Моасак станаха местата с най-голяма концентрация на български роми във Франция. Това се дължи на нуждите на селското стопанство, обяснява в доклад Стефан Алтасер, независим изследовател, специалист по Балканите. През годините много от тях се установиха трайно в Моасак, както преди това, през 70-те години, са правели мароканските сезонни работници. Според Франсоаз Рок, местната председателка на Националната федерация на производителите на плодове и селскостопанска продукция, тази чуждестранна работна ръка е важна за департамента. "Тук винаги ще намерят работа", казва тя. "Измислици" Клод Готие, който по цял ден работи в лозята си, казва, че му е трудно да оцелее при конкуренцията на италианските земеделци, които "имат много по-ниска цена на работната ръка". Макар и наети на минималната френска работна заплата, за сезонните работници е изгодно да работят за него. "Работят много здраво", отбелязва този собственик на стопанство от 15 хектара, където се отглежда главно трапезно грозде от сорта шасла. Въпреки че тези хора са необходими в селскостопански регион, който изпитва затруднения, Алтасер забелязва една "смущаваща" подробност: точно избирателите, живеещи в селските райони, са гласували най-много за партията "Национален сбор". Франсоаз Пиере ръководи асоциация, която оказва административна помощ на българските роми. Според нея има много "измислици", свързани с ромите. "Според кандидатите сякаш (ромите) са виновни, че градът е в застой. Българският въпрос е отговорен за всичко", смята Пиере. Вени*, чиито съпруг и първороден син работят на полето, уверява, че няма никакъв проблем с френските си съседи, но се тревожи да не настъпи промяна в отношението, ако победи Лопес. В този град, където исторически печели левицата и чиито жители са спасили еврейски деца през Втората световна война, "още нищо не е решено", казват двамата кандидати. Всеки може да засили позициите си, за да спечели вота на 50-те процента избиратели, които не са гласували на първи тур. * Имената са променени. По БТА

Прочети цялата публикация