Бакалавър може да се става и по-бързо

Бакалавърска степен за висше образование да се придобива и с тригодишно обучение. Това е една от мерките, заложени в проекта за Стратегия за развитие на висшето образование за периода 2021 – 2030 г., публикуван за обществено обсъждане от Министерството на образованието и науката. В стратегията няма конкретен времеви график за евентуалното прилагане на набелязаните мерки. Според документа 3-годишното образование за бакалавър може да е в редовна и дистанционна форма на обучение. Продължителността на обучението за едно професионално направление ще важи за всички университети в страната. В момента за бакалавър се учи 4 академични години. По-кратко е обучението за т. нар. „професионален бакалавър по“, който обаче се придобива в колежите. За въвеждането на възможност за тригодишни бакалавърски програми и в университетите се говори от години. Аргументите са, че има специалности, по които учебният материал спокойно може да се мине и за по-кратко време. Проектът на стратегията предвижда още да се осигури държавно субсидиране на редовно, дистанционно и задочно обучение за магистър с продължителност от 2 години, ако това образование надгражда 3-годишно обучение за бакалавър в същото професионално направление. В стратегията е записано още, че чрез национално и/или европейско финансиране трябва да се осигури възможност за придобиване на магистърска степен за хора, които са завършили университет преди повече от 10 години. Изкуствен интелект и виртуална реалност в учебните програми Документът, предложен за обществено обсъждане, предвижда още да се насърчават университетите да осъвременят учебните си програми, включително с участието на бизнеса. Това също е проблем, за който се говори от години, а дори бяха предвидени и европари за подобни проекти на висшите училища. В стратегията се предлага включването на повече технологии в университетските програми, визуализиране на голяма част от материала, използването на общи лаборатории и други ресурси за практическо обучение.  Като мярка е записано включването във всички учебни планове на дисциплини и на практическо обучение по нови дигитални технологии като изкуствен интелект, добавена реалност, изкуствена реалност и др., както и на базово обучение за развиване на умения за алгоритмично мислене и решаване на алгоритмични проблеми. Предвижда се създаване на хибридни дисциплини, които включват преподаватели от различни научни области и професионални направления. Освен това се предлага включване на няколко социални и/или хуманитарни дисциплини (философия, социология, политология, изкуство и др.) в учебните планове на другите професионални направления, както и на уводни дисциплини от точните науки (математика, информатика, природни науки и др.) в хуманитарните и социалните направления. Стимули за наука Стратегията цели също стимулиране на научните изследвания в университетите. Предвижда се държавната субсидия за висшите училища да се раздели на две части – за издръжка на обучението и за научни изследвания. Размерът на субсидията за научни изследвания се определя по обективни критерии за научните резултати и е не по-малко от 40% от общата субсидия. Предлага се увеличаване на стипендиите на докторантите, които да са равни поне на една и половина минимални заплати. Прави се и следваща стъпка за по-голям контрол на държавата върху управлението на университетите. С приетите преди месеци промени в Закона за висшето образование беше регламентирано, че ректорите, които се избират от академичната общност, трябва да сключват договор за управление с министъра на образованието. Университетските ръководства трябва да предоставят и концепция за управление на висшите училища. Няма обаче санкции за неспазването на въпросните планове за развитие. Сега в стратегията се предлага размерът на държавната субсидия за висшите училища да бъде обвързан с изпълнението на договора между министъра на образованието и ректора. Предвижда се също министърът да назначава служители за предварителен финансов контрол във висшите училища.  Изследователски и образователни университети Разделянето на университетите и на професионалните направления на изследователски и образователни е друга идея, залегнала в стратегията. Определянето на изследователските висши училища или направления трябва да става по обективни критерии като броя на публикациите в реферирани и индексирани издания (вкл. патенти), нормиран спрямо броя преподаватели. Например, изследователски университет може да е този, в който всички професионални направления обучават магистри и поне 75% от действащите студенти се обучават в изследователски професионални направления. Образователни висши училища може да са тези, които обучават само бакалаври и магистри или в които делът на студентите, обучавани в изследователски професионални направления, не е висок. Например, образователни могат да са тези университети, в които делът на действащите студенти, обучавани в изследователски професионални направления, е по-нисък от 75% от общия брой действащи студенти в дадения университет. Предвижда се за различните видове университети да получават различно финансиране, да има различни изисквания при акредитацията, организацията на обучението, научните изследвания, управлението.

Прочети цялата публикация