„Българският буквар“, „Служебен миней“ от 1588 г. и още тайни

Възможно ли е само на 32 страници да бъдат публикувани граматика, аритметика, природознание и правила за държане в обществото – доказателството е „Българският буквар“ на Сава Радулов.

Книжката е от 1866-а година и е една от 78-е старопечатни книги, които дигитализира великотърновското читалище „Надежда“ и по този начин направи общодостъпна част от колекцията си от старопечатни книги.

През Възраждането книгите са били като кондики за семейството на собствениците им, където върху белите полета на страниците със ситен шрифт с молив семейството си е водило бележки за най-важните събития през годините.

Какви тайни крият старопечатните книги на читалище „Надежда“ и къде може да бъдат прочетени

Великотърновското читалище „Надежда“ е известно не само с това, че върху неговата фасада за първи път в страната е поставен надписът „Съединението прави силата“, и че в него са заседавали три Велики народни събрания.

Читалище „Надежда“ е безценно със своята колекция от 456 старопечатни книги от 16-и век до Освобождението. Най-старото издание е „Служебен миней“, отпечатан във Венеция през 1588 година с религиозни текстове на гръцки език.

С близо 10 000 лева от Национален фонд „Култура“ в читалището вече са дигитализирани и общодостъпни за широката аудитория и за научните среди 78 книги с 82 заглавия от Възраждането. Това са учебници, речници, помагала по езикознание, природни науки, математика и история.

Една от най-ценните книги е „Български буквар“, съставен от търновеца Сава Радулов през 1866 година, по който е преподавано в училищата, разказва библиотекарката в читалище „Надежда“ Ивелина Митева:

„В 32 страници това е една кратка енциклопедия, защото освен текстовете по граматика, азбуката, са представени и аритметични действия в съвсем кратък вид, представени са текстове по природознание, вероучение, а също и по етикет на Възраждането.

Правилата, които са разписани с този етикет, е хубаво да се спазват и в съвременното общество. Смятам, че това е една от най-уникалните книги, която в съвременен вариант може да бъде много полезна на хората, които разписват учебници“.

Любопитни факти и данни излизат от старопечатните книги не само в тяхното съдържание, но и за собствениците им, които са ги превърнали в семейни дневници, водейки си записки по белите полета на страниците, разказва доцентът по книгознание и библиотекознание във Великотърновския университет Живка Радева:

„Установих дарствени надписи, автографи, екслибриси, което е много интересно и предполага наличие на домашна библиотека, бележки по теми, които тогавашните хора са смятали за важни - събития, които са се случвали в града като земетресение, посещение на султана в Търново, някакви епидемия е минала през града, родило се е дете, починал е някой в семейството. Всичко това е документирано по белите полета“.

Сред дигитализираните старопечатни книги на читалище „Надежда“ от средата на 19-и века са и първите буквари и преводни речници, разказва изследователят Павлина Владева:

„Първите буквари и речници по френски и немски са написани от д-р Васил Берон, който е първият дипломиран български лекар.

Иван Богоров, известният български журналист, има речници българо-френски и френско-български  и казва в предисловието на речниците, че френският език е езикът на дипломацията, на търговията и затова трябва да се изучава от българите. По тези първи речници са се учили учениците през Възраждането“.

Д-р Берон е имал починали деца и букварът му е бил посветен на тях, като има и паметни записки, написани от него, с които той призовава букварите да се раздават безплатно на бедните българчета.

Тогавашните учебници и помагала, освен съдържание и опис на сгрешените думи, са имали и пълен списък на дарителите, дали пари за отпечатването им, като е описвано по колко екземпляра откупуват. Така изследователите днес правят изводи за тогавашните тиражи, които са били между 500 и 1000 екземпляра.

Изследователите посочват, че през Възраждането най-разпространени са били учебниците по граматика, следвани от тези по математика, история, география, чужди езици, а от 70-е години на 19-и век вече се изучават физика и астрономия.

Цифровизираните старопечатни книги на читалище „Надежда“ са безплатни и общодостъпни за всички, посочи  Калоян Здравков от Регионалната библиотека „Петко Славейков“ във Велико Търново, направил сканирането на изданията.

„Колекцията е достъпна чрез сайта на нашата библиотека и чрез сайта на читалище „Надежда“. Отделно от сайта на читалище „Надежда“,  в дигитална библиотека „Старопечатен фонд“ е направена препратка към колекция „Възрожденски книги НЧ „Надежда 1869“. При клик върху този линк се отваря търсачката „Дигитална културна съкровищница „Север Плюс“ и попадаме точно в колекцията на читалище „Надежда“.

Резолюцията е достатъчно голяма, така че може да бъдат видени дори порите на хартията, върху която са били отпечатани, поясни архитект Донка Колева, председател на читалищното настоятелство:

„Цифровизирайки по този начин това книжно богатство, вкарвайки го в един сървър, където може да бъде достъпно от всякъде и може би допълвайки го, ще получим една богата картина на състоянието на старопечатния фонд и на тези исторически и неизвестни за сега за нас данни, които ще ни предостави. Надявам се да помогнем много на младите проучватели и любители на литературата“.

Читалище „Надежда“ отново защитава проект за финансиране да дигитализира всичките си  456 старопечатни книги.

Ценните издания се съхраняват в специални прозрачни пликове в микросреда без кислород. По този начин се пази старопечатният фонд и в Япония, САЩ и Франция.

Репортажа може да чуете от звуковия файл.

Прочети цялата публикация