Едно, две, три... десет!

За Лудогорец броенето на титли започва да наподобява броенето на абитуриентите, включително в числата. Моделът в разградския клуб продължава да е устойчив и да дава резултати - не само заради добрата вътрешна организация, но и заради липсата на странични фактори, които да застрашат неговата доминация. 

Състоянието на основните съперници е такова, че след деветата титла, спечелена вчера, шампионите уверено могат да планират десетата. Като изключим първите две години, в които Лудогорец успя с късмет, за сметка на ЦСКА и Левски, след това спорът за титлата неизменно изглежда предрешен. Може би и заради това, че желаещи да хвърлят безразборно пари в българския футбол вече трудно се намират, а без средства тази работа не става. 
Нито на „Герена“, нито на „Армията“ се задават някакви събития на хоризонта, които да подсказват край за зелената доминация. Изглежда, сякаш в Лудогорец единствено сами биха могли да си попречат. Теоретично те са способни на това - вече им е патент в предрешени мачове да пестят сили и чак когато са застрашени, да заиграят както трябва. По същия сценарий, по който се разви и вчерашният мач с Берое - от 0:1 до 2:1. От което българският футбол губи, защото най-добрият ни отбор често побеждава, без да се раздава.
Така отборът на Лудогорец и нападателят Мартин Камбуров са с най-ясни и най-високи цели пред себе си за следващия сезон, който започва само след месец. На техен прицел са два червени рекорда. Ако шампионите вдигнат още една титла, ще оставят зад себе си отбора на ЦСКА с неговите девет поредни успеха от 50-те и 60-те. Върхово постижение гони и Камбуров, който се е прицелил в голмайсторското постижение на Петър Жеков. Яркото присъствие по терените на 39-годишния нападател е още едно доказателство за отстъплението на българския футбол. Неговите по-млади колеги така и не успяват да го конкурират като физическа форма и голови способности. Което означава, че днес подготовката на играчите не е по-добра от тази в миналото.
Така, ако изключим участията на Лудогорец в груповите етапи на евротурнирите, липсата на конкуренция тласка българския футбол назад. 
Неговото състояние пролича и в събота на мача ЦСКА София - Левски - сблъсък, който в миналото беше мерило за развитието на клубния ни футбол.  Шестте попадения и повишения адреналин не бяха придружени от качество в играта. Напротив - головият спектакъл беше плод на поредицата от грешки в играта на двата отбора. Като няма риба, и ракът е риба - оказа се, че и вече слабият футбол може да бъде вълнуващ. Радини вълнения иззад завесите, които нямат нищо общо с борбата за титлата.

Прочети цялата публикация