ЕС създава общ орган срещу прането на пари заради провали като случая "Божков"

Европейската комисия публикува през май екшън план за създаване на общ европейски надзорен орган за борба срещу прането на пари, защото държавите членки са се провалили в ключови случаи по темата през последните години. Това ще е или сега съществуващият Европейски банков орган (ЕБО), или специално създадено за целта ново звено, което ще бъде предложено официално в началото на 2021 г. Новината съобщи Европейската комисия в своя комуникация от 7 май тази година. Провалът на ДАНС да засече многократното теглене на стотици хиляди и милиони левове в брой от сметките на хазартния бос Васил Божков в УниКредит Булбанк през последните години вероятно ще допълни списъка на ЕК за провалите на държавите членки. Той бе публикуван през юли 2019 г., като описваше конкретните казуси, без да посочва имената на провинилите се държави. В него вероятно се визира и шумният случай на третата по големина латвийска банка ABLV, която бе оставена от Европейската централна банка да фалира през 2018 г. след сигнал от американските служби, че латвийската институция се е занимавала с пране на пари от Русия и бивши съветски републики. Впоследствие лицензът на ABLV – собственост на двама богати латвийски банкери, бе отнет, а банката заведе дело срещу ЕЦБ пред Съда на ЕС. "ЕС не може да си позволи да чака да изникнат нови казуси, за да създаде ефективен надзор върху борбата с прането на пари, който да допринесе за гладкото функциониране на единния пазар и на Банковия съюз. Висококачественият надзор върху борбата с прането на пари в ЕС е задължителен, за да се запази доверието на гражданите и на международната общност", изтъква комисията. Тя посочва, че системата срещу прането на пари в ЕС е толкова силна, колкото най-слабото й звено, защото провалът на един национален орган създава риск за целия единен пазар. У нас компетентният орган за предотвратяването на прането на пари е дирекция "Финансово разузнаване" в ДАНС. Покрай разкритията на обвиняемия в 18 престъпления хазартен бос Васил Божков се оказа, че тя не е разбрала за множеството случаи, в които бизнесменът е теглил кеш от сметките си в УниКредит Булбанк стотици хиляди и дори милиони левове. Божков твърди, че впоследствие ги е предавал като подкупи на премиера Бойко Борисов и финансовия министър Владислав Горанов, възлизащи на 67 млн. лв. за последните три години. ДАНС призна, че не е разбрала за тегленията, но хвърли цялата вина върху УниКредит Булбанк. Тя, от своя страна, твърди, че винаги стриктно е спазвала закона в това отношение. Както е по закон, всяко теглене в брой над 10 000 лв. се докладва автоматично, посредством информационна система, на ДАНС веднъж месечно. Специализираната прокуратура разпореди ДАНС да провери сама себе си, а също и банката, за да се изясни как се е стигнало до пропуска. Сериозните недостатъци на България в борбата с прането на пари бяха фокус в икономическия доклад за България по линия на Европейския семестър в началото на 2019 г. Тогава ЕК написа, че българските служби покриват политици за пране на пари. Гневно на разкритията, българското правителство прати опровержение до Брюксел с аргумента, че комисията е ползвала сгрешена статистика, в резултат на което евроинституцията официално коригира доклада си. Въпреки това общите забележки на ЕК останаха. Засилване на системата за противодействие на прането на пари беше един от 6-те ангажимента, които България пое, за да бъде допусната в чакалнята за еврото и Банковия съюз на ЕС, което се очаква през юли тази година. Заради слаби национални служби като ДАНС ЕК се надява да повиши качеството на надзора с общия европейски орган. Не е ясно дали той ще има преки правомощия да се намесва в определени случаи или ще праща разпореждания на националните звена. Обсъжда се бъдещият орган да получи правомощия да замразява активи в отделни държави членки. Част от системата срещу прането на пари на ниво ЕС ще бъде и задействането до края на 2020 г. на Европейския център за икономически и финансови престъпления към Европол.

Прочети цялата публикация