Как европейските музеи ще запазят спомени за пандемията и още любопитни новини

Националният център за изкуство и култура "Жорж Помпиду" в Париж отвори вратите си за първи път след санитарната криза около Ковид-19 с голяма изложба, посветена на творчеството на световноизвестнияавтор на инсталационно изкуство с български произход Христо Явашев и съпругата му и творчески партньор Жан-Клод. Фокусът е върху съвместния им живот в Париж между 1958-а и 1964-а, както и опаковането на моста Пон Ньоф през 1985-а. Кристо почина на 31 май на 84-годишна възраст в Ню Йорк. Първоначално експозицията в парижкия музей беше насрочена за март, но заради пандемията се наложи да бъде отложена.

"За мен Кристо беше изключително скъпо, уникално, много специално същество. В същото време той беше много динамичен, имаше силна воля и упоритост, но и голяма човечност, изпитваше огромно удоволствие от човешкия контакт, дори ако се налагаше да спорят, да се упрекват, а секунда по-късно да са в обятията си. Концепцията му за опаковане имаше за цел да накара публиката да вижда нещата по-добре. Той казваше: "Крия ги, за да ги видим по-ясно". И това работи много добре, пример е Пон Ньоф, които парижани преоткриха. Друг негов цитат, който помня е "Ангажиментът ми е към процеса на артистичната социалност." Това означава, че за Кристо не беше важен само резултатът, но и целият процес, който да е убедителен и да предизвиква дискусии сред и със хората," коментира президентът на Центъра "Помпиду" Серж Лавин.

От най-стария мост в Париж до Райхстага в Берлин, роденият в Габрово съвременен артист в продължение на десетилетия опаковаше забележителности и създаваше невероятни структури по света. Организаторите съобщиха, че дори след смъртта му, мечтата на Кристо да опакова Триумфалната арка със син полипропиленов рециклируем плат ще се осъществи следващата година. За първи път той си е представил проекта през 1961-а, когато е наблюдавал паметника от малката си стая във френската столица. Осъществяването на инсталацията ще се финансира изцяло от продажбата на рисунки, планове и модели на Кристо.

А Лондонският научен музей пък продължава да колекционира експонати и по време на пандемия. Целта е да се събират предмети, които да помогнат на бъдещите поколения да разберат и да се поучат от кризата. Кураторът Наташа Макенроу вече е започнала да трупа документи, свързани с пандемията и планира да добави медицински пособия, като защитно облекло и апарати за обдишване, щом Ковид-19 отслабне. Музеите ще запазят паметта на живота по време на блокада, казва тя:

"За мен, колекционерският проект "Ковид-19" в научния музей е освен най-трудният в цялата ми кариера, също така и най-важния. Събирането във време на разпространение на инфекциозна болест е по принцип много, много трудно. Неща се изхвърлят, или защото са заразени, или пък се използват по предназначение другаде. Понякога неща се изхвърлят, защото хората ги асоциират с травма и негативни емоции. Ако се върнем назад към колекции от времето на пандемията от Испански грип например, буквално няма нищо в много музеи. Така че за нас съзнателно да обхванем, въпреки всички трудности, този тежък период, е много важно."

Лондонският музей, посветен на историята на британската столица, отправи апел към лондончани да дарят предмети, които отразяват живота им по време на епидемията. Това може да са и доказателства за започването на ново хоби - като плетене, готвене или правене на предпазни маски. Към момента сред събраните вещи са бурканче домашно сладко и свирка, използвана при седмичните аплодисменти за медиците в страната. По-важното в случая е историята на предмета. Трудно обаче се колекционират емоциите, които изпитват хората по време на изолация вкъщи - чувствата на страх и загуба, но също и на безопасност, надежда и любов. В отговор на призив от Музея на дома, който също се намира в Лондон, семейство се записа как свързва и включва екран пред масата си, за да може да сподели вечеря с роднините си посредством видеовръзка. Друго семейство пък трансформира хола си в работилница, където прави предпазно облекло за здравните работници.

И музеи в други части на света полагат подобни усилия, за да увековечат настоящите исторически времена. Музей в шведската столица Стокхолм събира изповеди на деца за това как се е променило ежедневието им и как виждат бъдещето. Във Виена част от събраните 1800 експоната са снимка от рожден ден по време на изолация и изображение на целувка през стъкло на прозорец. Онлайн проект за архивиране е стартиран в Белгия. В сайта са включени много инициативи, сред които за взаимна подкрепа във Фейсбук и виртуално парти за Деня на Европа. Блокада вдъхнови и трима млади предприемачи в Барселона да създадат виртуален музей в Инстаграм. В Covid Art Museum вече има над 900 произведения от цял свят.

А сега за добрия пример и едно нетипично приятелство - а именно между коренното северноамериканско население чокто и ирландския народ. Историята, която ги свързва, е от преди 173 години. През 1847-а чоктите научили, че семейства в Ирландия изнемогват заради Големият картофен глад. Тогава гъба унищожава три поредни реколти картофи в Ирландия, които са били основната храна за населението. От глад умират над един милион бедни ирландци, а няколко милиона емигрират. В Оклахома, индианския народ събрал дарения от 170 долара, които изпращат на организация в Ню Йорк, набираща средства за ирландците:

„Днес това се равнява на малко над 5000 долара. Но не е бил въпросът в размера на помощта, а фактът, че се дарява надежда и това, че някой го е грижа за теб в подобни отчайващи времена”, споделя Гари, потомък на чоктите. Но защо те са искали да дарят, при положение, че самите те са познавали трудностите от първа ръка - мнозина са загубили живота си, след като 600 000 души били прокудени от земите си?

„Краткият отговор е: съчувствие. Всяка година получаваме поздравителни картички от студентите в Ирландия, които продължават да ни благодарят за стореното по време на Големия картофен глад.”

През 2020-а, насред най-лошата пандемия в съвременната история, новият коронавирус засегна сериозно коренното население на Северна Америка със стотици жертви. И ирландците решават да върнат жеста с онлайн кампания за набиране на средства. Организаторът на инициативата Епъл Бранч заяви пред Си Би Ес:

„Знаех, че чоктите ще пострадат много поради различни причини. Доходите им са ниски. Една трета от тях не разполагат с течаща вода в резервата си, а друга една трета няма електричество. Когато започнах кампанията целта беше 500 000 долара. И си мислех, че това е прекалено оптимистично. Не мислех, че ще съберем повече от 1000 долара. А фактът, че събрахме 5 милиона е удивителен.”

5-те милиона долара ще помогнат на 4300 домакинства в Юта, Аризона и Ню Мексико.

„Подобни неща не се учат в училище. Тези неща са извън времето. Ние ще сме сплотени като човешки същества”, сигурни са потомците на чоктите.

Снимки: ЕПА/БГНЕС, БТА

Прочети цялата публикация