Вместо да се нулират мандатите на Путин, започва да се нулира доверието към Кремъл

Промените в конституцията на Русия, които прокарват възможността за доживотен мандат на президента Владимир Путин, бяха одобрени безапелационно на седемдневния референдум, но разкриват и притеснителни процеси за властта.   Промените подкрепени от 77.60 процента от гласувалите на общонародното допитване, съобщи Централната избирателна комисия при обработени 75 процента от протоколите. Според данните против промените са гласували 21.59 процента от руснаците.   Избирателната активност е била 65 процента.   Тепърва се очакват протести    Опозицията се бе разцепила, спорейки как да се бори с конституционните промени, а в крайна сметка не се споразумя и за протести срещу резултата от вота, констатира "Комерсант".   Опозиционерът Алексей Навални реши да не призовава симпатизантите си към улични протести.    Лидери на кампанията "Не!" излязоха все пак да протестират на площад "Пушкин" в Москва, но събраха едва към 300 души. До подписването на броя в столицата нямаше задържани демонстранти, допълва всекидневникът.   Протест се проведе и в Санкт Петербург.   "Независимая газета" очаква протести в Русия тепърва и описва дискусии сред опозиционери за по-нататъшните им действия.    Властите трябва да решат какво да правят с получения кредит от доверие, отбелязва изданието.   Поправките нулират не само досегашните президентски мандати на Путин, но и стабилността, с която властите толкова се гордееха, коментира лидерът на опозиционната партия "Яблоко" Николай Рибаков, цитиран от БТА.   "Кампанията на ред опозиционери, призовали за бойкот на вота, предизвика обратния ефект. Увеличен бе делът на гласовете "за" поправките", смята политологът Евгений Минченко, цитиран от "Взгляд".   Легитимността на резултата "не буди съмнения практически у никого" и допитването е "убедителна победа на властта", заявява експертът Виктор Потуремски.   Експерти коментираха пред "Известия"  очакват след плебисцита в Русия да започне политическа реформа. Държавната дума ще получи правото да назначава правителство, ще бъде приет и закон за Държавния съвет, който значително ще подсили този орган на властта.    Това обаче едва ли ще промени политическото разположение на силите в страната, смятат политолозите.   Същевременно ще нарасне натоварването върху правителството в Москва, което "ще трябва да реализира очакванията на хората. Защото за целта е нужен икономически растеж", допълва аналитикът Константин Калачов.   Нежелание да се подкрепи стутквото   Съдбата на режима в Русия не се решава в деня на вота, нито в избирателните секции. Гибелта му ще е внезапна, каквато бе гибелта на Руската империя през 1917 и гибелта на Съветския съюз през 1991 г., пише "Ежедневний журнал", цитиран от БТА.   "Нека дотогава не пропиляваме всичките си сили за доста безсмислени спорове по несъществени поводи и да направим всичко, за да стане пирова днешната "победа" на Путин", посочва изданието.   Според "Новая газета" резултатът от референдума е "крайно несполучлив за Кремъл: четвърт от явилите се избиратели маркираха дейно нежелание да подкрепят статуквото".   Вестникът пише за "безпрецедентна принудителна мобилизация (на избиратели) чрез работните им места", "липса на наблюдатели", "косвен подкуп на гласуващите" чрез томболи в секциите и други нарушения.   Такава победа не гарантира легитимност на новата конституция, по-скоро поставя под съмнение сегашното положение.    Вместо да се нулират президентските мандати на Путин, започва да се нулира доверието към Кремъл.    "Тревогата на елитите за съдбата на богатствата и рентата им в Русия рязко ще се засили, ще станат повече конфликтите около Кремъл"; "силовите структури ще останат единствените реални съюзници на властта" и "политическият лов на вещици ще се разшири", прогнозира изданието.   Изборите на всички равнища вече "ще са неразрешим проблем за властите" в Русия. Съответно и местните избори, предстоящи през септември, ще протекат "горе-долу по същия начин като сегашното гласуване - крайно мръсно, "предсрочно-електронно" и без ни най-малък намек за алтернативни кандидати", предрича "Новая газета".    “Сред най-значимите събития в историята на Русия“   Приключилият вчера седемдневен референдум за промени в руската конституция, осъществен частично онлайн, "беше безпрецедентен не само по продължителност, но и по откритост", заявява "Росийская газета".    Вотът бе сред най-значимите събития в историята на Русия, цитира московският официоз оценка на Ела Памфилова, шефка на руската ЦИК.   Вестникът изтъква "високия интерес и легитимността" на допитването, пише за "лъжи и провокации в социалните мрежи", но твърди: "Хакерите не улучиха, а митовете ще бъдат развенчани".    Според наблюдателите всичко е спокойно, подчертава той под заглавие "Както са решили хората - тъй ще бъде".   Проектът бе стартиран от президента Владимир Путин през януари. Текст, добавен впоследствие, му дава право на още два мандата след края на сегашния, изтичащ през 2024 година.   Ако реформата бъде приета, 67-годишният държавен лидер би могъл да остане на власт до 2036 година. Промените, гласувани в пакет, предвиждат и някои социални придобивки, а хетеросексуалният брак се определя като единствена форма на съпружески съюз.      

Прочети цялата публикация