Турция отложи решението за превръщане на 'Света София' в джамия

Турция отложи решението си по въпроса дали храм-музеят "Света София" да бъде превърнат в джамия, предаде Би Би Си.

На фона на международното напрежение, което предизвика въпросът днес Върховната административна инстанция в Турция (Държавният съвет) разгледа въпроса за статута на храма и жалбата за отмяната на решението на турското правителство от 1934 г. и връщането на статута му - джамия. Очакваше се съветът да вземе решение днес, но вместо това оттам съобщиха, че решението ще е факт до 15 дни. 

Зам.-директорът на ЮНЕСКО Ернесто Оттон Рамирес заяви, че е необходимо по-широко одобрение за това "Света София" да стане джамия. 

По-рано беше публикувана информация в някои турски издания, че ако бъде върнат статута ѝ на джамия е възможно от 15 юли тя да бъде отворена за молитви.

На 15 юли се навършват четири години от неуспешния опит за военен преврат в Турция през 2016 г.

Преди време турският вестник "Хюриет" съобщи, като се позова на свои източници, че на заседание на ръководството на управляващата партия президентът Реджеп Ердоган е заявил, че туристите ще могат да посещават безплатно "Света София", ако тя стане джамия, по подобие на "Синята джамия" - храмът на султан Ахмед I на площад "Султанахмет" в Истанбул.

Превръщането на храма-музей в джамия поставя множество теологични и практически въпроси за статута на безценните византийски мозайки с изображения на императори и техните семейства и религиозни сюжети.

За последен път на 29 май 2020 г. в "Света София" бе прочетена сура от Корана по време на церемониите по повод годишнината от превземането на Константинопол от османците. Това предизвика размяна на реплики между външните ведомства на Гърция и Турция.

Вчера американският държавен секретар Майк Помпео призова Турция да запази статута на "Света София" като музей.

От своя страна, говорителят на турското външно министерство Хами Аксой отговори на американския първи дипломат, че "никой няма право да се изказва за нашите суверенни права с предупредителен тон".

Преди време Руската православна църква (РПЦ) също изрази неодобрението за идеята за промяна на статута на историческата забележителност. 

В понеделник Вселенският патриарх Вартоломей каза, че евентуално превръщане на "Света София" в джамия крие риск християните да се настроят срещу мюсюлманите. Той настоя за запазване на нейния "глобален характер" и подчерта, че в момента е необходимо единство на хората.

През миналия месец арменският православен патриарх в Турция Шахак Машалян издигна идеята "Света София" да бъде общо място за молитви на вярващи от всички изповедания. Той беше категоричен, че "не можем да си позволим нови сблъсъци между кръста и полумесеца". "Спасението на света лежи в техния съюз", допълни Машалян. По-рано той коментира, че е по-подходящо храмът да бъде място за молитва на вярващите, "които стоейки на колене се молят в покорност на Бога, отколкото на любопитни туристи, които се снимат тук или там".

Турският президент Ердоган, който насърчава подема на религиозния консерватизъм, откакто дойде на власт, заяви преди време, че превръщането на "Света София" в музей е било "много голяма грешка".

История за "Света София"

В сегашния си вид църквата "Света София" е построена на мястото на два по-стари храма през VI в. по заповед на византийския император Юстиниан. В продължение на 600 години - до 1311 г., това е било най-високото здание в света.

"Св. София" е седалище на Вселенския патриарх и християнски храм в продължение на 936 години. Там са коронясвани византийските императори.

След превземането на Константинопол от османците през 1453 г. е превърната в джамия. Тогава намиращите се в нея византийски мозайки са били замазани с гипсова смес, което ги е спасило от унищожение. Като джамия храмът е служил 481 години.

"Света София" е затворена за мюсюлмански богослужения през 1931 г., а на 24 ноември 1934 г. турският Министерски съвет взема решение за превръщането ѝ в музей и тя започва да функционира в това си качество от 1935 г. насам.

От 1985 г. "Света София" е под защитата на ЮНЕСКО, като част от световното културно и природно наследство.

Прочети цялата публикация