Н. Пр. Наргиз Гурбанова пред ФАКТИ: Военната агресия не разрешава конфликти

- Г-жо посланик, какво провокира ескалацията на въоръжения конфликт между Азербайджан и Армения?

- На 12 юли 2020 г. въоръжените сили на Армения откриха интензивен огън с тежки оръжия, включително артилерия, срещу граничните постове на Азербайджан, разположени на международната граница в азербайджанския регион Товуз и атакуваха техните позиции. В резултат на това бяха убити 12 военнослужещи от въоръжените сили на Азербайджан, а 5 са ранени.

На 12-13 юли частите на въоръжените сили на Армения, използвайки също голямокалибрено оръжие, откриха огън срещу отбранителни позиции на Азербайджан в посока на регионите Шаxбуз и Джулфа на Нахичеванската автономна република на Азербайджан. Използването на трасиращи и запалителни снаряди от арменските въоръжени сили по време на нарушаването на примирието доведе до палеж на до 5 хектара земи.

Армения предприема артилерийски обстрел на гъсто населени територии на Азербайджан като умишлено се прицелва в цивилното население в нарушение на всички свои задължения, основни норми и принципи на международното право, включително международното хуманитарно право. На 14 юли 2020 г. вследствие на арменския артилерийски огън е убит 76-годишният цивилен Азиз Азизов, жител на село Агдам от региона Товуз. Съществени щети са нанесени и върху частни и обществени имоти и инфраструктура. За съжаление Армения продължи своите провокативни действия дори след изявлението на съпредседателите на Минската група, призоваващо за деескалация на напрежението. Това още веднъж показва, че Армения грубо нарушава международното хуманитарно право, включително Женевските конвенции.

За разлика от април 2016 г., сега не говорим за линията на контакт на въоръжените сили на Армения и Азербайджан. В Армения и Азербайджан линията на контакт е зона, която Армения окупира в Нагорни Карабах и седем региона на Азербайджан. Но границата между Армения и Азербайджан е напълно различна. В знак на добра воля от страна на Азербайджан, от 2018 г. разположихме държавната гранична служба на Азербайджан, за да демилитаризираме поетапно зоната от нашата страна на границата с Армения. И в повечето участъци от границата на Азербайджан в западно направление азербайджанските региони Товуз и Газах вече са поети от държавната гранична служба на Азербайджан. Но от арменската страна, напротив, наблюдава се допълнителна милитаризация на границата на двете държави и разполагане на тежко въоръжение и артилерия. При внезапно нападение те атакуваха позициите на Азербайджан с използването на артилерия. За съжаление подобни безотговорни действия на Армения не се свеждат само до този инцидент, насочен към военните.

През последните години подобни нарушения и въоръжени провокации на Армения чрез нападение и убийство на азербайджански военни, както и цивилни лица с използване на минохвъргачки и картечници и голямокалибрена артилерия стават все по-чести и офанзивни. Нападането над цивилни обекти и граждани е начин на действие и правило за арменските въоръжени сили, които предвид слабостите си на бойното поле и неуспехите в дипломацията, прибягват до нападение срещу цивилни.

Армения започна тази офанзива в момент, когато международната общност обединява усилията си в борбата с COVID-19. Този акт на агресия и продължаващите нарушения на примирието от страна на Армения доказват, че подкрепата на Армения за призива на генералния секретар на ООН за глобално прекратяване на огъня заради COVID-19 не е нищо друго освен лицемерие. На фона на влошаващото се социално-икономическо положение в Армения поради разпространението на COVID-19 в резултат на некомпетентно управление, ръководството на Армения има за цел да нагнети напрежението в региона, за да се отклони вниманието от сериозните вътрешни проблеми на страната.

Опитите на Армения да разпали въоръжения конфликт директно на границата между Армения и Азербайджан и да ангажира Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКБ) в конфликта е сериозна грешка и цели да ескалира политическото напрежение в региона, което представлява сериозна заплаха за регионалната стабилност и сигурност с непредвидими последици. Азербайджан поддържа приятелски отношения с всички членове на ОДКБ, с изключение на Армения. 

В отговор на това въоръжено нападение на войските на Армения, Азербайджан възобнови упражняването на правото на самоотбрана в съответствие с член 51 от Устава на ООН и обичайното международно право. Въоръжените сили на Азербайджан са предприели необходимите мерки за противодействие, за да потушат огъня от арменските въоръжени сили и да възпрат по-нататъшни действия на агресия, както и да гарантират безопасността на цивилното население. 

Азербайджан информира международната общност, че незаконното присъствие на арменски въоръжени сили на окупираните територии на Азербайджан остава основна причина за ескалирането на напрежението и продължава да представлява заплаха за мира и стабилността в региона. Република Азербайджан също многократно заявява, че военната окупация на нейните територии не представлява решение и в никакъв случай няма да доведе до желания от Армения политически резултат.

- Какви са възможностите за мирно разрешаване на конфликта?

- Неотдавнашната провокация от Армения е поредното доказателство, че Ереван няма абсолютно никакъв интерес към решаване на конфликта между Армения и Азербайджан по пътя на преговори. Агресивната политика на Армения, представляваща пряка заплаха за мира и сигурността в региона, отново беше призната в речта на премиера Никол Пашинян по време на обсъждането на стратегията за национална сигурност на Армения на заседанието на Съвета за сигурност на страната, проведено в Ереван на 10 юли 2020 г.

В своята национална стратегия Армения застъпва своите неоснователни териториални претенции срещу международно признатите територии на Азербайджан. Нейната политика, основана на военната окупация, извършена в грубо нарушение на международното право, все още остава източник на сериозна заплаха в региона. Окупаторът Армения, която говори за правото на самоопределяне на арменската общност, живееща на територията на Азербайджан, окупирана с военни средства от Армения, определяйки това намерение като „национална цел“ в своята стратегия за сигурност, отново си затваря очите за международното право, включително принципите на Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г. Армения, която прилага своята агресивна политика в стратегията за национална сигурност на страната, открито демонстрира, че има за цел да завземе нови позиции и да увеличи напрежението в региона, вместо да премахне последиците от конфликта и да изтегли окупационните си сили от международно признатите територии на Азербайджан.

Това въоръжено нападение не е изолиран или спорадичен акт, а е част от широко разпространената и систематична политика на Армения за използване на сила и трябва да се разглежда в контекста на последователните опити на ръководството на Армения да саботира мирния процес, като прибягва до безотговорни изявления и действия. Неведнъж сме информирали международната общност, че продължаването на конфликта и незаконното присъствие на арменските въоръжени сили в окупираните територии на Азербайджан остават основната причина за конфликта и ескалацията на ситуацията. Чрез нееднократни провокации и ескалация на напрежението, укрепване на своите позиции и военно разгръщане в окупираните територии, незаконно изменяне на демографския, културния и физическия характер на завзетите земи и извършване на незаконни икономически и други дейности, включително прехвърлянето на арменско население в тези територии, Армения преследва очевидната цел за консолидиране на статуквото, което е неприемливо и неустойчиво, както заявиха и държавните ръководители на съпредседателите на Минската група на ОССЕ.

Въпреки определени очаквания, сравнително спокойната ситуация по линията на контакт поне от септември 2018 г. не доведе до напредък в преговорите. Напротив, независимо от сравнително зачестилите срещи между Армения и Азербайджан, липсата на политическа воля на Армения за разрешаване на конфликта допълнително изкристализира в открито противопоставяне на какъвто и да е прогрес в процеса на политическо разрешаване на конфликта. Вместо да изпълнят ангажимента си да подготви населението си за мир, ръководителите на Армения възпроизвеждат политиката на анексиране, водена от предшествениците им, както на думи, така и на дела.

Тази неотдавнашна груба провокация на Армения се осъществява на фона на продължаващите опити за оспорване на формата на преговорите. Арменските висши длъжностни лица публично отричат логиката и разбиранията, които стоят в основата на процеса на преговорите, ръководен от Минската група на ОССЕ от години. Последната реакция от ръководството на Армения към поетапния подход в разрешаването на конфликта, изразен от една от страните съпредседатели на високо ниво, както и опитите да се тълкуват погрешно ключови документи на ОССЕ и решенията за разрешаването на конфликтите и принципите на Заключителния акт от Хелзинки, ярко показват, че Армения отчаяно се опитва на всяка цена да саботира мирния процес, за да удължи окупацията на териториите на Азербайджан, за да представи ситуацията като свършен факт. 

Припомняме на арменската страна, че принципът на самоопределяне на народите в никакъв случай не може да се приложи към арменската общност, живееща в региона Нагорни Карабах в Азербайджан, и като цяло, принципът на самоопределение, предвиден в точка 8 от Заключителния акт от Хелзинки, трябва да се прилага в съответствие с Устава на ООН, нормите и принципите на международното право и особено на принципа на териториалната цялост на държавите. Международната общност нееднократно осъжда най-категорично използването на военна сила срещу Азербайджан и произтичащата от това окупация на територии, както е отразено в резолюциите на Съвета за сигурност на ООН под номера 822 (1993), 853 (1993), 874 (1993) и 884 (1993), като по този начин отхвърля всички действия, нарушаващи суверенитета и териториалната цялост на Азербайджан и отказва да признае за законна ситуацията, създадена чрез подобни действия.

Заявката на лидерите на Армения, че целта на проведените преговори за разрешаване на конфликта е изпълнението на претенциите за „суверенитет“ на териториите на Азербайджан, държани под военна окупация на Армения, и запазването на резултатите от окупационната политика, открито показа, че тази страна сериозно възпрепятства процеса на разрешаване на конфликта и демонстрира незачитане на решенията и резолюциите на международната общност.

Република Азербайджан отново заявява, че военната окупация на територията на Азербайджан не представлява решение и никога няма да доведе до желания от Армения политически резултат. Разрешаването на конфликта е възможно само въз основа на нормите и принципите на международното право, залегнали в Заключителния акт от Хелзинки, при пълно зачитане на суверенитета и териториалната цялост на Република Азербайджан в нейните международно признати граници. Азербайджан не признава никакво политическо решение на конфликта извън тази рамка и участва в процеса на разрешаване на конфликта въз основа на това разбиране.

Поетапният подход, при който на първия етап се елиминират основните последици от конфликта, започвайки с незабавно, пълно и безусловно изтегляне на арменските въоръжени сили от региона Нагорни Карабах и други окупирани територии на Азербайджан, се основава на съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН и решенията на ОССЕ, по-специално решението от срещата на върха в Будапеща от 1994 г., с което се определя мандатът на съпредседателите на Минската група на ОССЕ. Отклонението от тази установена рамка на преговори е сериозен удар върху целия мирен процес и трябва да бъде адресирано по подходящ начин от международната общност, и по-специално от съпредседателите на Минската група на ОССЕ.

Колкото по-рано Армения приеме тази реалност, толкова по-скоро конфликтът ще бъде решен и страните и народите в региона ще се радват на перспективите за сътрудничество и икономическо развитие. Азербайджан нееднократно заявява, че настоящото статукво и напрежението по линията на контакт не е в негов интерес и той е най-заинтересованата страна за намиране на най-бързо и трайно решение на конфликта. Въпреки това въоръжените сили на Азербайджан няма да стоят безучастни и ще реагират адекватно на провокации и нарушения на прекратяването на огъня от страна на Армения. Трябва да бъде ясно, че нито резолюциите на Съвета за сигурност на ООН от 1993 г., нито прекратяването на огъня не лишават Азербайджан от изначалното му право на самоотбрана в съответствие с член 51 от Устава на ООН, което се затвърждава веднъж завинаги с оглед на продължаващата агресия от Армения и окупацията на нашите територии, определена от Съвета за сигурност на ООН като незаконна.

Липсата на адекватна реакция на международната общност към безотговорните, милитаристични изявления и агресивни действия на Армения само допринесоха за чувството на безнаказаност и търпимост към страната, довело до арменския авантюризъм. Следователно по-спешно от всякога е Армения да се върне към логиката на Минския процес.

Азербайджан призовава международната общност, включително ОССЕ и нейната Минска група, да поискат от Армения да прекрати незаконната окупация на азербайджански територии, да изтегли войските си от всички окупирани земи и да се включи конструктивно в процеса на разрешаване на конфликта в съответствие с изискванията на резолюциите на Съвета за сигурност 822 (1993), 853 (1993), 874 (1993) и 884 (1993) и нормите и принципите на международното право.

Позицията и реакцията на Азербайджан за осигуряване на възстановяване на нейната териториална цялост, включително международно признатите територии, а именно Нагорни Карабах и прилежащите региони, които са под временна окупация, и връщането на вътрешно разселените азербайджанци в техните домове, се основават на правото, заложено в международното право, Устава на ООН, резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и Конституцията на страната.

- През последните години Азербайджан се наложи като износител на газ. Кога можем да очакваме първите доставки на азербайджански газ за България? 

- Въпреки че от известно време са замразени много проекти и икономически инициативи, все пак е успокояващо да се види, че работата по Южния газов коридор наближава окончателното му приключване. Азербайджан се превърна в страна износител на енергоизточници, след подписването на „Договора на века“ през 1994 г., заедно с международните си партньори, за да започне експлоатацията на въглеводородните ресурси в Каспийско море. Последвалите събития бяха естествен резултат от добре обмислена енергийна стратегия, инициирана от националния лидер, покойния президент Гейдар Алиев. Нефтопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан (2005 г.) и газопроводът Баку-Тбилиси-Ерзурум (2006 г.) допълнително затвърдиха ролята на Азербайджан като страна производител и износител на енергия, чието име също се свързва с мащабни регионални проекти за енергийна инфраструктура. Азербайджан може да се похвали с 2,6 трилиона кубически метра газови запаси, а когато съществуващият газопровод Баку-Тбилиси-Ерзурум се оказа недостатъчен за транспортирането на газовите залежи на Азербайджан, през 2013 г. набра скорост идеята за Южния газов коридор. През тази година друго важно събитие около Южния газов коридор беше финализирането на дебата за окончателното трасе на проекта, когато Азербайджан и неговите международни енергийни партньори избраха Трансадриатическия газопровод (TAP) за пренос на каспийски газ за Европа.

Коридорът с дължина 3500 км се състои от четири сегмента: проект „Шах Дениз -II”, разширение на газопровода Южен Кавказ (SCPX), Трансанадолския газопровод (TANAP) и последната му отсечка, Трансадриатическия газопровод (TAP). Коридорът минава през седем държави - Азербайджан, Грузия, Турция, България, Гърция, Албания и Италия, като Италия е крайната дестинация за получаване на каспийски газ. Официалната церемония по откриването на Южния газов коридор се състоя на 29 май 2018 г. в Баку, а фаза 0 на TANAP започна на 12 юни 2018 г. в Ескишехир, Турция. По-късно бе дадено началото на фаза 1 на TANAP на 30 ноември 2019 г. в Ипсала, Турция. Турция вече получава газ чрез TANAP и от юни 2020 г. се очаква доставките да възлизат на 6 милиарда кубически метра. Очаква се Европа да получава 10 милиарда кубически метра азербайджански газ годишно и доставките вече са започнали да пристигат в Албания. По план Южният газов коридор ще влезе изцяло в експлоатация до есента 2020 г., като TAP е почти завършен със степен на изпълнение над 96%. Дори предизвикателствата, възникнали покрай COVID-19, не успяха да възпрепятстват успеха на Южния газов коридор. 

В началния етап Южният газов коридор трябва да достави около 16 милиарда кубически метра газ: 6 млрд. куб. м в Турция и 10 млрд. куб. м в Европа. Проектът обаче също има потенциал да увеличи капацитета си, който може да бъде повишен до 31 милиарда кубически метра в SCPX и TANAP и до 20 милиарда кубически метра за TAP - като по този начин ще се удвои капацитета на последния. Това също означава, че Азербайджан притежава допълнителни залежи от газ в своята част от Каспийско море, в находищата Абшерон, Умид и Бабек, както и Карабах, Дан Улдузу и Ашрафи - които в бъдеще могат да осигурят допълнителни обеми за инфраструктурата и да увеличат износа на газ до много краища на Европа. Последният етап от изпълнението на Южния газов коридор вече е в действие и изглежда, че успешното завършване на TAP и коридора като цяло на една ръка разстояние, като първите газови доставки се изпомпват в албанския участък на газопровода. С приключването на строителството на TAP и завършването на Южния газов коридор, както е планирано, в края на 2020 г. Азербайджан ще допринесе за енергийната сигурност на Италия, както и на страните от Югоизточна Европа. Чрез Южния газов коридор Азербайджан ще осигури диверсификация на трасетата и източниците за природен газ, като същевременно допринася за усилията за декарбонизация на континента като цяло. TAP също се откроява като важна връзка в рамките на Южния газов коридор и чрез други междусистемни връзки в Европа, като междусистемната газова връзка Гърция-България (IGB), Йонийско-адриатическият газопровод (IAP) и газопроводът България-Румъния-Унгария-Австрия (проект BRUA) откриват нови перспективи за други страни да се възползват от нови източници на доставка.

Освен непосредствената си стратегическа цел, Южният газов коридор е и огромен инфраструктурен проект - многомилионен мегапроект - и оттук идва и името му „Коридорът“. Изграждането на Коридора е възможно единствено чрез последователно и целенасочено международно сътрудничество, партньорства, политическа воля и единни цели. Това също означава, че други държави, които искат да използват вече наличната инфраструктура, биха могли да се възползват от партньорството. Този вид партньорство и сътрудничество премахва усещането за конкуренция за по-голяма полза на страните и техните хора. Това още веднъж свидетелства за факта, че Южният газов коридор има голям потенциал да допринесе значително за енергийната сигурност и устойчивото развитие на Европа.

Страната ни от години е договорила доставки за България на природен газ от находището Шах Дениз 2, а сега нещата вече са на финалната права, вече се строи газовият интерконектор между Гърция и България (проектът IGB). Именно по това съоръжение се очаква да започнат първите доставки на природен газ през следващата година.

- Как оценявате развитието на отношенията Азербайджан - България?

- През последните 28 години Азербайджан и България се радват на многостранни отношения, основани на солидната основа на приятелството, доверието и взаимоизгодното сътрудничество. Това партньорство беше засилено чрез реципрочни посещения от двете страни. За Азербайджан България е приятелска нация, с която успяхме да развием взаимоизгодно сътрудничество в широк спектър от области.

Дипломатическите отношения, установени през 1992 г., достигнаха нивото на стратегическото партньорство през 2015 г. Между Азербайджан и България са подписани над 100 документа от установяването на дипломатическите отношения насам. В рамките на този период между двете страни се проведоха множество срещи на високо равнище. Преди две години се проведе първият стратегически диалог на високо равнище между Азербайджан и България. 

Нашата визия е да засилим и развием връзките си в духа на стратегическото сътрудничество в съответствие със Съвместната декларация за стратегическо партньорство, подписана през 2015 г., която също подчертава значението на мирното разрешаване на конфликта между Армения и Азербайджан в съответствие с принципите и нормите на международното право, съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН въз основа на суверенитета, териториалната цялост и неприкосновеността на границите на държавите. Трябва специално да отбележа, че България е сред онези държави членки на Европейския съюз, с които Азербайджан подписа документ за стратегическо партньорство.

Политическите отношения на високо равнище осигуряват големи възможности за икономическо сътрудничество. Налице е значителен потенциал за засилване на търговските и икономическите отношения, сътрудничеството в транспорта и транзита на стоки, в туризма, селското стопанство, фармацевтиката, науката и високите технологии и др. Нашата двустранна програма е широка. И двете страни имат интерес да разширят това партньорство в много области от взаимен интерес. В рамките на сесиите на съвместната междуправителствена комисия експерти от двете страни обсъждат бъдещи стъпки за насърчаване на сътрудничеството в гореспоменатите области. Следващото заседание на комисията се очаква да се проведе през втората половина на годината. През последните 4 години търговският оборот между нашите страни се увеличи петкратно и възлиза на над 90 млн. евро.

Вече засегнах сътрудничеството ни в енергетиката. Бих искала да отбележа някои моменти по отношение на сътрудничеството в областта на транспорта. Бих искала да посоча, че дневният транспорт на товари от Китай за Европа генерира около 1 млрд. евро. Ще бъде чудесно, ако Азербайджан, България и други държави, разположени по този транспортен коридор, успеят да се възползват от тази възможност. Азербайджан предлага големи възможности като мост между Европа и Азия. Така връзките между Изтока и Запада и Запада и Юга, които пресичат Азербайджан, мащабната пътна инфраструктура в страната, както и новопостроеното международно морско пристанище Баку превърнаха моята страна в стратегически логистичен център на региона. В тази връзка Азербайджан се интересува от задълбочаване на сътрудничеството в транспортната сфера с България.

В културно отношение Азербайджан и България се радват на близък обмен между хора и са постигнали напредък в обмена и сътрудничеството в областта на науката, технологиите, образованието, културата, здравеопазването, спорта и др. Бих искала специално да спомена възстановяването на Архитектурно-музейния резерват „Трапезица“, реставриран с подкрепата на фондация „Гейдар Алиев“, като ярък пример за сътрудничество в областта на културата. Бих нарекла този проект солиден мост на приятелството между нашите страни.

Днес както и целия свят, България също е изправена пред предизвикателството да се справи с пандемията от COVID-19. В тази връзка, държавата и гражданското общество трябва да работят заедно в името на общия си интерес – да спечелим битката и да излезем от нея по-силни и единни. Тъй като тази пандемия обхваща целия свят, единството и солидарността на страните в борбата срещу COVID-19 са много важни. В тази връзка и в подкрепа на мерките, реализирани в тази област в България, стратегически партньор на Азербайджан, Посолството на Азербайджан дарява предпазни средства и храна на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва в България, както и на общините Пловдив, Руен, Кърджали. Смятам, че тази подкрепа е символ на приятелството между нашите страни. 

От многостранна гледна точка, нашата програма за партньорство обхваща взаимодействието в рамките на международни организации, както глобални, така и регионални и сме готови да засилим този важен ангажимент. За нас Вашата страна е важен партньор в рамките на нашето сътрудничество с Европейския съюз и НАТО.

Искрено вярвам, че съществените конструктивни усилия на две страни, насочени към разширяване на отношенията между Азербайджан и България, гарантират благополучието на нашите страни и укрепват приятелството между нас.

Прочети цялата публикация