Гърция срещу Турция, или новите тектонични промени на глобалната сцена

Много от променящите света събития се случват без много шум, почти при пълна тишина. Преди няколко дни опитен гръцки дипломат, германски съдия и близък съветник на турския президент Реджеп Тайип Ердоган седнаха на една маса в малка сграда до германското канцлерство в Берлин. Подобна сцена би била немислима преди няколко години, тъй като единствените посредници между Гърция и Турция след 1950 г. са американци. Дийн Ачесън, Кларк Клифърд, Сайръс Ванс и Ричард Холбрук са едни от по-известните посредници за Кипър или Егейско море, пише електронното издание на вестник Kathimerini в материал, цитиран от агенция "Фокус".

Нещата обаче бързо се променят около Гърция и по целия свят. Америка се оттегли в своята черупка и традиционните външнополитически механизми се разпаднаха. Много активен и способен посланик може да предаде различен образ на местната публика, но истината не може да бъде скрита и за съжаление Ердоган знае всичко това твърде добре.

Тук, в този квартал, сме склонни да преживяваме тектоничните промени на глобалната сцена като далечно ехо. Но е време да изхвърлим старите инструменти, които използвахме за анализ на света. И не мисля, че вече можем да изключим нещо. Искам да кажа например, че никой не бива да се изненадва, ако види Москва да посредничи при евентуална ескалация на напрежението между Гърция и Турция, посочва авторът. Тя прави това на много фронтове, а ако изиграе такава роля между две държави-членки на НАТО, това ще увеличи престижа ѝ. Природата мрази вакуума, а САЩ оставиха прекалено голям, който ще бъде запълнен от други.

Междувременно продължаваме да търсим стратегически отношения, които ще действат като „застрахователна полица“ срещу Анкара. Опитахме го с Франция, но променихме мнението си и го очаквахме от Израел, но връзката никога не може да стигне толкова далеч. Китай все още не е част от нашите изчисления, защото не е проявил никакво желание да се включи. Що се отнася до САЩ, опасявам се, че често утежняваме дребни проблеми и ги тълкуваме за наше удобство. Вашингтон никога не се е и преструвал, че ни предоставя „застрахователна полица“. Просто знаехме, че има аварийния номер, по който можем да се обадим и ще отговори при необходимост.

Моето скромно мнение е, че най-мъдрото нещо в такава променлива обстановка е да си купим време и да останем спокойни. Бъдещето на Турция е непредвидимо и пълно с риск. Нуждаем се от време, за да надградим въоръжените си сили и да се възстановим като страна. Също така ни трябва време, за да видим къде ще падне топчето в колелото на рулетката, преди да проектираме новата си външна политика.

Прочети цялата публикация