Синоптичката Ева Кикерезова на косъм от удавяне

Отпуската през топлите месеци поначало се свързва с безгрижие, горещи изживявания и приятни емоции под слънчевите лъчи на плажа, които всеки човек очаква с нетърпение през дългите месеци, прекарани в натоварената и наелектризирана обстановка на работното място. Не всяка ваканция обаче минава по план, а има и такива, които могат да се окажат опасни... точно като тази на красивата синоптичка на БНТ Ева Кикерезова, която за малко не се удави, пише dir.bg.

През последните дни Черноморието ни е обхванато от изключително силни ветрове, постоянно променящи багрите на цветната система от кодове, с която си служат метеоролозите. Подобно време крие опасности за летуващите по крайбрежието, особено ако се осмелят да влязат във водата, защото рискуват да попаднат в капана на мъртво вълнение, което е обичайно явление при подобни климатични условия.

Въпреки предупредителните черни флагове, веещи се по спасителните постове, Ева решава да поплува за последно, преди да се върне обратно в София. Бурните и големи вълни не я плашат, но именно нейната увереност ѝ изиграва лоша шега. Не след дълго тя се оказва хваната в плен на морето, оставило я без дъх и сили, като единствено храбростта и 2-годишният опит на мъжа ѝ като спасител в Америка ѝ помагат да стигне невредима до брега.

Преди ден блондинката описа подробно инцидента в своята лична Фейсбук страница, изказвайки огромната си благодарност към своя спасител и партньор в живота.

"Много се чудех дали да ви споделя следната история, защото е доста лична и е от преди няколко часа, но ще го направя в знак на признателност и благодарност...

Днес ни беше последният ден на плажа, а морето беше разкошно, с бурни вълни - перфектно за гмуркане под тях. Някъде към края на деня, когато вече нямаше почти никой на плажа, мъжът ми ми каза: "Искаш ли за последно да влезем?" - Исках и още как... Цял ден гледах как всички деца се забавляваха, а и все пак - за последно ще ни е...

Влязохме и беше страхотно. Изкарахме може би около 20 минути. Аз винаги съм била доста уверена във водата и със самочувствие, че плувам добре. Без да се усетя обаче, за секунди попаднах в нещо, което по-късно разбрах, че се нарича рип и започна да ме тегли навътре. Междувременно вълните станаха огромни и много мощни. Разбиваха се много бързо една след друга и тъкмо да си поема въздух, веднага ме засипваше друга.

Опитвах се да хвана някоя вълна, която да ми помогне да изляза напред, но другата отзад ме дърпаше още повече навътре. Бях, като в центрофуга. Не мога да ви опиша с думи онова чувство, в което за първи път осъзнаваш колко си безсилен и безпомощен. Не можеш да викаш, защото нямаш въздух, няма и как да те чуят, а и може би бях вече доста навътре. Усещах, че се давя. В този момент от някъде се появи мъжът ми, който се опита в началото да ме хване за ръка и да ме издърпа, но беше абсолютно безуспешно. Опитен плувец и силен мъж е, а и най-важното - бил е две години спасител на Атлантическия океан в Щатите. Аз обаче вече нямах почти никакви сили, нямах и въздух.

Той се опитваше да ме повдига над вълните, поне да поема по-лесно въздух и да не се нагълтам с прекалено много вода, но беше практически невъзможно. Тогава предприе друга тактика и започна да ме избутва с всяка следваща вълна. Чувах само - "Ева, имаш ли дъно? Ева, идва нова, поеми въздух! Ева, дъното! Пробвай да стъпиш на дъното!" А аз просто нямах дъно или точно го докосвах за миг и отново ми се загубваше, което означаваше, че ще ме захлупи следващата вълна. Дъх нямах, сили нямах, само усещах как ме хващаше през кръста и се опитваше да ме избута с вълните, като през цялото време ми казваше да се опитам да плувам с тях, а аз не можех и не можех...

Не знам след колко опита, усетих това дъно, и започнах да плувам. Беше успял да ме избута настрани от силното течение... Веднага мина пред мен и ме издърпа и най-накрая успях да поема въздух. Извади ме на брега, а аз можех само да дишам, да кашлям водата, която поех и да плача в него... Да плача и да му благодаря, че ме извади от най-опасната ситуация, която до този момент животът ми е предлагал. Беше страшно!

Никога до сега не бях изпитвала такъв страх за живота си и никога до сега не се бях чувствала толкова безсилна и нищожна пред природата... Благодаря ти, Яворе! Спасявал си толкова много животи в Америка, а сега спаси и моя. Без теб сега щях да съм просто част от черната статистика. Благодаря ти, че си до мен!", пише тя.

Прочети цялата публикация