Българо-македонската комисия зависи и от новото правителство в Скопие

След дълга пауза българо-македонската комисия, която трябва да изчисти спорните исторически въпроси, може да се събере отново през септември. Председателят й от македонска страна каза пред изданието MKD, че тя може да поднови заседанията си тогава, но ако противоепидемичните мерки позволяват това. Следващата среща трябва да се проведе в Скопие, но Драги Георгиев смята, че е възможно и виртуално заседание. Георгиев смята, че разговорите ще бъдат подновени с дискусията за учебниците и Гоце Делчев. "Това са темите. И нова тема няма да бъде отворена, докато те не бъдат затворени", каза Георгиев в края на миналата седмица.  Последното заседание на комисията се проведе на 28 и 29 ноември 2019 г. в София и според Георгиев тогава екипите на двете държави решили да не се срещат няколко месеца по време на предизборния период в Северна Македония. Според българската страна обаче решението да бъде замразена работата на комисията е на Скопие. България отново стана част от предизборната кампания в Скопие, като тонът към нея се втвърди. В момента в Скопие текат преговори за съставяне на правителство. Ако лидерът на социалдемократите Зоран Заев успее да формира коалиция, се очаква той да продължи евроатлантическия курс и политиката на приятелство към София. Не така стоят нещата обаче при другата основна партия - ВМРО-ДПМНЕ. От тези преговори зависи как ще продължи и работата на комисията. Георгиев коментира пред MKD, че е умерен оптимист и не би искал работата на комисията да се обвързва с политиката в двете страни.  Комисията бе създадена съгласно Договора за добросъседство от 2017 година, но работата й зацикли и засега не успява да изпълни предназначението си. Представители на Северна Македония в комисията са започнали да оспорват и постигнатия по-рано компромис за цар Самуил като български владетел. Комисията засега не може да стигне до съгласие около историческата фигура на Гоце Делчев. Тепърва предстои и периодът на Втората световна война, който се очертава като най-спорен. По отношение на периода след 1941 г. и дали Македония е съществувала, Драги Георгиев каза, че е написано много за тези периоди в историографиите на двете страни и този въпрос не стои на дневен ред. България твърди, че няма да бъде спирачка на Македония по пътя към Европейския съюз, но преди няколко седмици правителството отново потвърди, че е готово да реагира по време на преговорния процес, ако не бъдат изчистени спорните исторически въпроси и продължи езикът на омраза към София.  Така вече повече от три години след подписването на договора, България не успява да го изпълни със съдържание. Българското правителство не успя да се възползва от ситуацията в Северна Македония, за да постигне желания резултат в напредъка на двустранните отношения. Вместо това представители на управлението периодично разпалват с коментарите си безсмислени медийни войни в Скопие, които се използват успешно от противниците на сближаването и изчистването на споровете между двете страни.

Прочети цялата публикация