Османските чешми в България - социални и културни послания на водата

Най-интригуващото за чешмите в османската архитектура по българските земи е, че те въвеждат една нова култура, непозната за населението по българските земи до края на 14 век, а именно културата на течащата вода. С този нов тип култура се подменя предишната - културата на изворната вода по българските земи. Това каза за БНР проф. Любомир Миков, изследовател на неортодоксалния ислям и на османската архитектура и изкуство. Той чете лекции в Нов български университет и в Художествената академия. Има изследване, посветено на чешмите в османската архитектура.

Според проф. Любомир Миков османските чешми, които се намират на територията на България, са между 250 и 300, но изследването му обхваща 82 чешми. "Фактически аз представям османските чешми по българските земи в обем от 1/3 от наличните по българските земи", обясни преподавателят в интервю за "Хоризонт".

Произходът на думата чешма е персийски, този термин навлиза в българския език през турския език, уточни проф. Миков. "Тази дума означава едно комплексно съоръжение за добиване и ползване на течаща вода".

Той е класифицирал чешмите в четири групи - чешми, свързани с архитектурата на джамиите, чешми, които са свързани с други граждански сгради - селищни чешми, чешми, които са в чаршиите на съответните селища и четвъртият тип са извънселищни чешми, които са предназначени за водопой на животни.

Според изследването на проф. Миков има конструкции, които представляват малко архитектурно съоръжение - молитвено място на открито с чешма, наречена намазгях чешма (чешма, разположена на открито, със стена, указваща посоката за молитва - от намаз, молитва - бел. ред.)

"Намазгяхите са съоръжения, които са обслужвали главно военни походи, едновременно с това са ползвани и като чешми за водопой на животни", отбеляза изследователят. Запазени са две подобни съоръжения. Едното е намазгях чешма в района на село Белоградец, община Ветрино, Варненско.

Проф. Миков изтъкна социалното значение на чешмите, които са ползвани от хора с различен етнически произход.

"Османските обществени чешми възпроизвеждат модела на римските чешми така, както те възпроизвеждат модела на хамамите. Хамамите също са възприети от римската култура", изтъкна проф. Любомир Миков.

В исляма култът към птиците е много силно развит. Къщичка за птици с две чешми за водопой на птици има например в Самоков.

Интервюто на Ирина Недева с проф. Любомир Миков можете да чуете в звуквоия файл.

Прочети цялата публикация