16-годишният Радослав Борисов е прикован в дома си заради повреден асансьор

60-годишен асансьор, който често аварира, превръща в затворник момче с увреждане във Велико Търново. Провалил се проектът по една от социалните програми за нов асансьор в блока, където на последния, шести етаж, живее семейството на болния Радослав Борисов. Съседите трудно събират пари за ремонт на подемника, а Ради разчита на дарители и приятели.    

От Нова година допреди няколко дни 16-годишният Радослав Борисов беше в принудителна изолация в дома си на последния етаж в стара жилищна кооперация на великотърновската улица „Мармарлийска“ 10. Животът му силно зависи не само от лекарствата, от инвалидната количка, но и от асансьора, за да излезе навън: 

„Нормално дете съм, което иска навън. Не вярвам дали на всички хора им е приятно да седят вътре - не им е приятно и затова излизат навън. Аз не мога да сляза по стъпалата, защото са много, а аз не мога и да ходя. Дори да проходя, пак ще ми е трудно по стъпалата“, каза Радослав Борисов. 

Ради страда от мускулна дистрофия тип Дюшен. А майка му Светла Цанева води битка, за да бъде поправен повреденият асансьор или да бъде осигурен нов:

„Събрахме пари, колкото можахме от живеещите, започнахме поетапно да се оправя асансьора. Засега е пуснат асансьорът, но има много да се желае по този асансьор. От време на време спира, звъним по телефона на майстора, идва, пуска го, пак пипне нещо. Кърпена работа - стар асансьор. Не мога да кажа колко пари още трябват. До тук сме дали на човека 2700 лева за това, което е направил. Има още много да се купува. Асансьорът е от 1960 година, когато е строен блокът. Стар е наистина, но без него сме затворници вкъщи“, допълни Светла Цанева.

През март тази година по инициатива на Светла Цанева, 18-те семейства от блока кандидатстват по Националната програма за достъпна жилищна среда за нов асансьор. Неточности в попълването на документацията обаче водят до отказ:

„Не успяхме, защото ние имахме служебен домоуправител, който като му дадох документите да ги изпраща, той дописал с химикал, ми отговориха от министерството, 10 000 лева. От там получаваме отказ, тъй като те не поправят стари асансьори, а изграждат нови съоръжения. Не можахме нищо да направим, даже заместник социалният министър ми обяснява какво трябва да направя и как трябва да събираме пари от живущите. Така, ама тук са само пенсионери и инвалиди. Единственото младо дете е Ради. Той е като затворник, стояхме много време без асансьор. На една тераса го изкарваме и той като вижда хората долу казва: „Как ми се иска и аз да отида в парка“. И на мен ми се иска“. 

За да не се чувства затворник, 16-годишният Ради не спира да чете, да сърфира из интернет и да гледа научно-популярни филми, има и собствен YouTube канал. За краткото време, през което старият асансьор проработил, слязъл, водили го до парка, ходил на гости на село, и за кратко бил на лечение във великотърновската болница. Радослав Борисов ще бъде в 11-и клас като частен ученик в Професионалната гимназия по икономика във Велико Търново:

„Вече ми се иска да уча не дистанционно обучение, а да идват учителите. Най-любимите ми предмети са химия, география, история, биология, физика, в литературата съм много добър. Мечтая си да стана археолог или нещо подобно", изтъкна Радослав Борисов.

Бившите съученици на Ради от основното училище „Св. Патриарх Евтимий“ правят разпродажба и събраните средства ще дарят за ремонта на асансьора. 

След репортаж в предаването „12+3“ по програма „Хоризонт“ на БНР през февруари тази година дарители откликнаха и дадоха 1200 лева, които бяха нужни над държавната помощ, за да получи Ради специализирана инвалидна количка и тоалетен стол. Семейството на Радослав Борисов не губи надежда и отново разчита на дарители за цялостния ремонт на асансьора, за да не е затворник момчето в дома си.

Репортажа на Здравка Маслянкова можете да чуете в звуковия файл.

Прочети цялата публикация