Археолози проучват перистилен комплекс със светилище от римската епоха край елховското село Стройно

Повече от месец продължават проучванията на археологически обект, разположен в землището на село Стройно, община Елхово, съобщи за БТА директорът на Етнографско-археологическия музей в Елхово Христо Христов.
Разкопките на обекта започнаха като спасителни през 2014 г. под ръководството на Даниела Агре от Националния археологически институт с музей при БАН съвместно с Етнографско-археологическия музей в Елхово. През 2018 г. на обекта беше извършено геомагнитно проучване. Очерталата се картина показва, че под земята на площ повече от 35 декара се развива голям архитектурен комплекс, като само основната сграда е около 25 декара. Тазгодишните археологически разкопки на обекта се осъществяват благодарение на финансирания научен проект от международната фондация Хоризонти, допълни Христов.
По думите на Даниела Агре комплексът е с трапецовидна форма, ъглите на който са ориентирани по посоките на света. Той е изграден от верижни помещения, разположени пред вътрешното лице на оградния зид, прекъснати единствено от юг, където в стената има вход с колони - портик. В източната част на обекта ясно се очертава перистилна сграда. Във вътрешността на комплекса се оформя дворно пространство с площ около 15 дка, като целият двор е бил ограден от колонада. В центъра на двора се локализира внушителна кръгла сграда изградена от две концентрични окръжности, вписани една в друга. Аналозите на тази сграда ни позволиха да я интерпретираме като храм (толос). На този етап от проучванията обект с подобен план не е регистриран на територията на България.
Откритите материали при проучванията на кръглата сграда в централната част на обекта потвърдиха изказаното предположение за нейното предназначение - става дума за голям кръгъл храм, от който са разкрити масивни зидове, посочи Агре. Външният диаметър на храма е 37 метра. На този етап, въпреки че е проучена едва 1/5 от него, става ясно, че той се състои от две части - вътрешна кръгла сграда и външен покрит с керемиди коридор. Най-вероятно вътрешната сграда е без покритие и ритуалите в нея са извършвани под открито небе. Въпреки малкия обем на проученото пространство може да се изкажат няколко работни хипотези свързани с божеството, почитано в този храм. Една от тях е, че храмът принадлежи на бог Дионис. Във връзка с култа към Дионис е интересно да споменем, че през 2006-2008 г. нашата експедиция проучи една от най-големите могили в тази част на България - Райкова могила, която е разположена на около 300 м южно от обекта. В могилата бе разкрит един от редките погребални ритуали от периода от края на първи-втори век - погребение в мраморен саркофаг. Освен кремираните останки на погребаната, в саркофага бяха открити изящни златни дарове - огърлици, пръстени, обеци и пр. Други дарове, представляващи богат набор от бронзови съдове, бяха открити на специална площадка до саркофага. Част от бронзовите съдове - патера и ойнохое, са богато украсени със сцени посветени на бога Дионис. Може да се предположи, че погребаната в могилата жена е една от главните жрици на храма. Възможно е храмът да е посветен на някои от божествата от римския Пантеон. Допустимо е също да е свързан и с култа към императора - култ добил популярност през този период, като за неговото изпълнение са били натоварени главните жреци. По-точен отговор на този въпрос може да бъде даден след цялостното му проучване, поясни Агре.
Агре разказа за находките през този археологически сезон: разкрит бе участък от колонадата образуваща перистилния двор, изградена от мраморни бази и колони. Разстоянието между базите е 3.30 метра, а предполагаемата височина на колоните е около 3 метра, което ни дава възможност да изчислим приблизително техния брой на около 120. Те образуват импозантна колонада във вътрешността, на която е разположен кръглият храм. В проучените досега помещения са открити следи от водопроводна система, както и различни предмети от бита и култа, мраморни детайли от украсата на помещенията, голям мраморен съд, керамични и стъклени съдове, накити, монети, апликации и много други находки. Анализът на материалите открити през двата сезона на разкопки на обекта позволяват изграждането му да се постави около втората четвърт - средата на втори век - т.е. от времето на управление на римския император Антонин Пий (138-161 г.). Обектът е опожарен в последната четвърт на втори век - вероятно след смъртта на император Комод (180-192 г.), това слага край на неговото съществуване, заключи ръководителката на разкопките.
Досегашните проучвания показаха, че мястото, където е разположен обектът е обитавано още през ранножелязната епоха. През класическата епоха животът тук продължава да е много интензивен. От този период е открито голямо количество луксозна керамика, амфори от континентална и островна Гърция, както и монети, в това число и на тракийския цар Реметалк Пъърви (13/12 г.пр.Хр.- 12 г.сл.Хр.).
Според Диян Дичев, заместник-ръководител на разкопките, стоки - главно зехтин и вино, са се внасяли от цялата Римска империя и най-вече от крайбрежието на Мала Азия и Средиземноморието, за което говорят намерените части от глинени съдове.
Каква е функцията на самия обект - дали той е императорски домен-резиденция с храм или е голям храмов комплекс, дали е имал и други функции - ще стане ясно при бъдещите по-мащабни проучвания. От древните историци знаем, че императорски домени са съществували на територията на цялата римска империя включително и по нашите земи. Вероятността да сме попаднали на паметник от такова естество е голяма, което от своя страна прави проучването на този изключителен обект още по-значимо. На този етап е ясно, че комплексът със своята забележителна архитектура има огромен потенциал да се превърне в перспективна културно-туристическа дестинация не само за района, но и за цяла Югоизточна България, каза Даниела Агре.

Прочети цялата публикация